Минималната да е 50% от средната
Бизнесът плаща на работниците с 12% по-малко, отколкото те произвеждат
Вместо да искат намаляване на празниците и почивките, фирмите да си организират по-добре работния ден
Догодина няма да има 500 млн. лв. за по-високи пенсии, дори да се орежат инвалидните
- Г-н Димитров, как ще коментирате предложението на АИКБ да се махне административното определяне на минималната заплата?
- Тази идея не е нова, но е нереалистична и крие рискове. Не минималната заплата е най-важният проблем, а липсата на кадри и хора, които са готови да работят за заплатите, които плаща бизнесът. Спорът какъв механизъм да се въведе върви от 7-8 г., новият министър иска да рестартира диалога, но аз съм песимист за резултата, ако бизнесът не разбере истинския проблем. За 12 месеца съм минал през 120 предприятия и съм говорил с хората, които дават заплати. Те си дават сметка какъв е проблемът и вдигат заплатите. Със 100, 150 с 200 лв. вдигат с единствената мисъл да задържат хората на работа. Всичко друго са приказки на жълтите павета.
- Доволни ли сте от плановете на правителството за увеличение на доходите?
- Нашата визия е, че икономиката произвежда повече, отколкото плаща на хората. Вярно е, както твърди бизнесът, че в последните години има изпреварващ ръст на доходите спрямо производителността. Но за целия преход е невярно. Заради това и нивото на доходите е ниско. Българският работник произвежда 47% от брутния продукт на глава от населението на средния европеец, а 35% е средната заплата по паритет на покупателна способност. Очевидно е, че
получаваме с 12
процентни пункта
по-малко,
отколкото произвеждаме. Важен е и друг показател. Сега произвеждаме с 47% повече спрямо 1990 г., а средната заплата в реално изражение е с 5-7% по-висока от 1990 г. За мен постижимата цел е в следващите 5 г. средната заплата да достигне нива от 800-850 евро. Спрямо досегашните 500 евро това не е толкова голямо увеличение за пет години.
- Ама това зависи от работодателите...
- Средата за ръст на доходите се формира и от управляващите. Да не забравяме, че правителството плаща заплатите на 450 000 души и така влияе върху пазара на труда. Увеличението на заплатите на 100 хил. учители с 15% от 1 септември и 25%, надявам се, за следващата година, ще даде тласък за увеличение на останалите заплати, макар и не в същия размер. И останалите бюджетни служители ще имат искания за поне 10-15% увеличение. И те са обосновани. Примерно в училищното и детското здравеопазване ситуацията е драматична - около 15 500 медицински сестри и фелдшери вземат мизерни заплати. Като се пребиват в училище нашите дечица, няма да има кой да им окаже първа помощ, ако не бъдат привлечени хора с по-добро заплащане. Социалните заведения са в същото положение. БАН драматично изостава с доходите - как да имаме учени, които да правят иновации за бизнеса.
И пожарникарите
поставят въпрос
за увеличение
Така че правителството може да влияе върху доходите веднъж с увеличение на заплатите в бюджетната сфера и втори път чрез минималната заплата. 50% горен таван за нея спрямо средната не е никак много. Европейският парламент изисква това съотношение да е 60%.
- Твърдите, че работодателите не представляват истинския бизнес. Те пък отвръщат, че синдикатите не представляват истинските работници.
- Васил Велев говори от свое име, а не от името на всички в бизнеса. Постоянно се срещам с големи предприятия и от КРИБ, и от БСК и те не се притесняват от ръста на минималната заплата. А кого представляват синдикатите, не може да каже Велев, има национално преброяване и ние сме доказали кои сме. КНСБ представлява 300 хил. наемни работници.
- Това са 10%.
- Не е точна вашата сметка. Наемните работници са около 2 300 000 души, останалите до 3 млн. заети са самонаети, семейни работници и работодатели. Коректната сметка е, че представляваме 12-15% от наемните работници. Като добавим и представителството на “Подкрепа”, получаваме около 20% синдикални членове. По този показател сме по средата в ЕС - от 8% във Франция до 80% във Финландия, в Германия е 27-28 на сто.
- Защо хората не членуват в синдикатите?
- Не сме спирали да търсим решение на този проблем. Опитваме се да видим и новите предизвикателства. Една от основните теми на нашия конгрес беше дигитализацията, защото хората работят вече по много по-различен начин. Но в момента няма законова рамка за тази растяща ниша – работещите в онлайн платформи, споделената икономика, навлизането на роботите. КНСБ предлага да се развие обща платформа на всички представители на работниците,
работнически
парламент,
където да се чува гласът на работниците, дори на тези, които не са в синдикални организации. Знаем, че бизнесът противоконституционно натиска работниците да не членуват в синдикати. И очакваме премиерът Бойко Борисов да си изпълни ангажимента и да се криминализира нарушаването на правото на сдружаване. Иначе за тези 5 г. КНСБ расте с около 300 нови организации нетно и с около 10 000 повече членове. Преди година създадохме и синдикат на ИТ бизнеса, който расте бързо.
- Ще регламентирате ли споделената икономика в Кодекса на труда?
- Длъжни сме да я регулираме, но първо трябва да има общи регулации. Имаме глобална комисия за управление на интернет, откъдето започва регулацията кой владее и управлява интернет. Това е важно, защото водещите компании в тази икономика са концентрирани в петима души. На европейско и българско ниво трябва да има регулация на новите форми на труд - онлайн платформите, които твърдят, че не са работодатели примерно. Тук трябва да са гарантирани минимални стандарти и защити на труда. А не постоянно някой от Бангладеш да подбива цената на европейския труд. Трябва да се намери и формула за огледалното представителство. В Амазон примерно вече има огледална синдикална платформа, която защитава работещите в компанията. Другият вариант е синдикален кооператив на самонаети, който да сложи минимални нива на цената на труда. Иначе забраните в интернет не работят, трябва регулация, която да изравни стандартите.
- Работодателите поискаха нова реформа на почивните дни и заковаването на 251 работни за годината. Ще разговаряте ли по такава тема?
- Не разбирам постоянния натиск върху правата на хората, защото, видите ли, работниците били много мързеливи. Предишният вариант беше зле за работодателите, новият пак не се харесва, защото тази година давал повече почивни дни. В друга година ще даде по-малко. Проблемът е - в работните дни бизнесът да направи така, че работниците да са по-производителни. Това, че ще работим повече часове, не значи, че ще сме по-производителни. Дори при 8 ч работен ден
първият и
последният
час са почти
загубени,
най-ефективна е работата между втория и петия. Нека така да организират работния ден, че да увеличат ефективните часове.
- Ще се намерят ли пари за увеличение на пенсиите при орязване на инвалидните?
- Пак някакъв счупен телефон стигна до политиците. Около 400 хил. са реално хората с инвалидни пенсии. И немалка част няма за какво да ги подлагат на допълнителна проверка - който няма крайник, няма да му порасне. А при другите трябва поне 1 г. за повторно доказване дали наистина са инвалиди, или не.
Абсурдно е, ако някой си представя как ще намали разходите за инвалидни пенсии с 500 млн. от началото на годината, и готово, задачата изпълнена. Прегледът на инвалидните пенсии ще отнеме цяла година и евентуално освобождаване на средства не може да има преди 2019 г.