44% у нас споделят, че някои религии превъзхождат други, сочи изследване на “Галъп интернешънъл”
Мнозинството от хората и мнозинството от страните (общо 66), изследвани от световната асоциация “Галъп интернешънъл”, смятат, че не съществува превъзходство на едни раси, религии или култури над други раси, религии и култури. В чувствителен дял изследвани страни обаче общественото мнение по този въпрос е разделено, показват данните от 40-ото юбилейно издание на глобалното допитване на асоциацията. Анкетирани са 66 541 души в 66 страни от октомври до декември 2016 г.
Въпреки преобладаващото убеждение за расово, религиозно и културно равенство в няколко страни има мнозинство, което смята, че съществува и религиозно, и културно, и расово превъзходство. Сред тях личат най-вече страни като Бангладеш, Гана, Индия, Нигерия, Афганистан, Парагвай и др. В тези страни сумираните отговори “напълно съгласен” и “по-скоро съгласен” дават дялове между 50 и 80%. На другия полюс очаквано са най-вече западните общества.
България и балканските общества са по-скоро раздвоени. У нас няма сигурни мнозинства в подкрепа на религиозното, расово и културно равенство. 45% не са съгласни, че някои религии превъзхождат други религии, но сходен дял – 37%, са съгласни. По отношение на това дали някои раси превъзхождат други раси отговорите у нас на практика са поделени между съгласие и несъгласие – 44% споделят това мнение, а 45% - не. 50% у нас смятат, че някои култури превъзхождат други култури, а малцинство от 35% са на обратното мнение.
Основната цел на изследването не е да измери нива на расизъм, нито чувството на културно или религиозно превъзходство. Основният интерес е да се разсъждава върху вътрешните баланси в страните. Всички онези страни, които се чувстват стабилни и не усещат заплахи, показват по-ниски нива на вяра в религиозно, културно и расово превъзходство. И обратното.
Факторите, които стимулират широко разпространеното усещане за неравенство в тези три полета, най-вероятно са: остри вътрешни конфликти и проблеми в даденото общество, остра външна нестабилност и очакване за интервенция отвън, както и дълбока трансформация на обществото, водеща до усещане за несигурност, сочат изследователите.
“Като цяло, глобалната толерантност към расовите, религиозните и културните различия е доминираща норма. Изключения се появяват в страни, нации и региони със сериозни външни и вътрешни конфликти. Има страни, в които регистрираме осезаемо разделение на общественото мнение по тези въпроси и това най-вероятно е индикатор за протичащи в тези общества дълбоки процеси на трансформация”, коментира Кънчо Стойчев, президент на световната асоциация “Галъп интернешънъл”.