На София ѝ трябват ясни и категорични правни норми в градоустройството, които да се спазват от всички инвеститори, каза зам.-директорът на дирекцията по градско планиране на община Париж
- Г-н Батист, в София сте по покана на главния архитект Здравко Здравков за форум, който трябва да даде идеи как градът да стане зелена столица. Въпреки че казахте, че Париж не е зелен град, кои практики ще препоръчате на София?
- Най-важното е София да запази всеки квадратен метър зелена площ, която има. Разбира се, говоря за обществените пространства. За частните имоти - когато се строи и се унищожават зелени пространства, те трябва да бъдат компенсирани и възстановени. Има много начини - зелени сгради и други, но отново казвам: всеки квадратен метър зелена площ трябва да бъде пазен.
Много е важно
да се създаде
връзка между
всички зелени
пространства
- частни и обществени, за да може хората да се движат в една зелена система с пешеходни маршрути и велоалеи.
Има три много прости принципа. Първият е опазването на обществената зеленина. Второ - в частните имоти тя да бъде запазена, развита или компенсирана. И третият - да се създават нови зелени пространства, които да обединяват всички съществуващи в една система.
- Напоследък тук тече дебат за високите сгради, които започват да изникват навсякъде. Как е уреден този въпрос в Париж? Когато показвахте градоустройствения план, ми направи впечатление, че само в единия край има едно петно, в което се разрешава строителство на 180-метрови сгради.
- Да, точно така (Смее се - б.а.). За каквото и да било в градоустройството - височина на сградите или други проблеми, трябва всичко да се облече в правни норми, които да са ясни, категорични и да се спазват. И дори да има инвеститори, които искат да строят по-високи сгради в Париж, цялото население се противопоставя много твърдо. Говоря за града Париж, в който живеят 2,5 милиона души. Естествено, в метрополия Париж, която включва предградията и наброява около 10 милиона, има места, в които може да се строят по-високи сгради - например “Дефанс”, който е ситито на Париж.
- Казахте, че при подготовката на плана на Париж сте изпратили 800 000 анкети, за да се допитате до парижани. Как успяхте да въвлечете толкова много хоро?
- Имаше
силна
политическа
воля да се
допитаме до
обществеността
в най-голям мащаб. Не са го решили специалистите или експертите, а кметът на Париж поиска да има голямо допитване по някои въпроси. Не сме поставяли сложни въпроси, а по-прости.
- Например?
- Един от въпросите беше за височината на сградите и над 85% от отговорите бяха против такива сгради в Париж. Често правим сондажи, използваме и други форми да разберем общественото мнение. Ясно е, че мнозинството от хората в Париж не искат високи сгради. Но има проекти в града - например 160-метровата сграда на Съдебната палата на Ренцо Пиано, които бяха построени, защото не е имало голяма съпротива срещу тях. Въпреки че като цяло хората в Париж не искат високи сгради, това не означава, че те са напълно забранени. На места, когато това е нужно, може да се реализира висока сграда, но имаме много сложни процедури и път, който да се извърви, за да се стигне до самото строителство.
За 25 години в Париж са построени само три 180-метрови сгради. Знаете колко по-голям е Париж от София. Процедурите са много дълги, отнемат 3-4 г.
- София тепърва започва да се бори с автомобилите. Париж пък е лидер по пешеходно придвижване. Вече спряхте колите по няколко алеи покрай Сена. Какви други мерки предприемате за ограничение на колите в историческия център?
- Париж е град с много добре развит обществен транспорт, мрежата е гъста и обхваща много голяма част от него и това, естествено, много помага. От друга страна, има много мощни граждански организации, които се борят сериозно да се намали замърсяването на въздуха. Една кола заема много повече обществено пространство и място, отколкото един пешеходец. Показахме, че да се придвижваш с кола в града, не е добро, не е ефикасно. Правим проекти
за създаване на
обществени пешеходни
зелени пространства
на местата, на които
е имало паркинги,
и това е повсеместно. И все повече и повече намаляваме възможностите да се паркира в града. Тази политика беше подкрепена от парижани. Доскоро политиката ни беше да се строят подземни паркинги, но вече не правим това, защото колкото по-малко място има за колите, толкова по-малко автомобили ще има в града. Така даваме предимство на придвижването с обществен транспорт. Аз самият имам мощна и бърза кола, но я ползвам веднъж месечно. Просто повече не ми е необходимо да пътувам с нея. Все повече и повече хора се отказват от личните си автомобили. Това значи по-малко стрес или пък, вместо да шофират, използват времето в градския транспорт, за да четат. Това е голяма промяна в културата и начина на мислене, която вече е факт.
- Друг сериозен проблем тук е опазването на старите сгради. А вие казвате, че сте защитили 5000 сгради, които са културна ценност в Париж, и те не могат да бъдат разрушавани. Как пазите архитектурното си наследство?
- Трябва да имате ефикасна правна система и да прилагате законите.
Ако минете на
червено, трябва
някой да ви спре
и да ви санкционира,
нали?
Същото е и за сградите – законът трябва да е строг и да се прилага.
- Какви са впечатленията ви от София?
- София е приятен град, с много зеленина и обществени пространства. Всичко това трябва да бъде запазено.