С патриотизъм към световното първенство по футбол
15 ЮЛИ 2018 г., 20 ч. Москва, стадион “Лужники”. България се е класирала за финала на световното по футбол.
11 души в екипи, издържани в стилистиката на националната носия, са изправили пред екраните 7 милиона българи. Нашите момчета се различават трудно заради големите овчи калпаци, с които играят. България е издействала разрешение номерата им да не са на фланелките, а по капите, защото фланелките са скрити под тежки ямурлуци в цветовете на българското знаме. Обути са в цървули “Адидас”, изписано на кирилица. Всички са пуснали юнашки мустаци и гледат свирепо противника. Съдията свири за дузпа, юнак №13 удря с цървула топката, тя излита в парабола, звукът просвистява в мелодията на “Тих бял Дунав” и на заветното “бум”! Влиза в противниковата врата. 101 каба гайди в публиката изпищяват във възторг и подемат “Излел е Делю хайдутин”, треньорът на националите излиза на терена на бял кон, а от ВИП ложата президентът гръмва черешовото топче. Победихме, шампиони сме, бъл-га-ри ю-на-ци!
Да, така би могъл да протече финалът на следващото световно първенство по футбол, но това засега е фантазия. Класирането ни за финала имам предвид. Потурите и калпаците са си вече факт. Българският национален отбор по футбол снима в момента надъхващ клип, с който да набира публика за квалификациите за световното в Русия и това също не е шега. Онзи ден го съобщиха по телевизията. Сега, аз разбирам, че българският футбол трудно се гледа... Той е като син двойкар и разбойник – иде ти да му врътнеш два шамара, па да го изхвърлиш, ма нали си е твое, гледаш го, буташ там напред и се надяваш... Та симпатизирам на опитите на Българската федерация по футбол да привлече вниманието на публиката – като няма футбол, барем театро да има. Те някои от националите ни са великолепни актьори, защо да се хаби този талант. Притесни ме само твърдението, че с войводските премени футболистите ни ще събудят патриотични спомени в народа. Прозвуча, сякаш Априлското въстание е минало в две полувремена и участниците са си разменяли топка...
Също така призовавам федерацията да помисли и за други варианти. Например национали, облечени като Люк Скайуокър. Или пък няколко стриптийз пилона около терена. Билетчета от лотарията към всеки билет за стадиона. Цеца Величкович – рефер.
Макар да разбирам, че напоследък носиите са на мода и не могат да се мерят с моите предложения. Всеки, който загази нещо с успехите в професията, туря по една капа, па се удря в гърдите и го обръща на българщина.
Ебреее - дебрееее, много важно, че ви излъгахме за пенсиите, с обич към България го направихме. Иху-ихахааа, завърших училище, без да съм прочел повече от две книги, ама в името на България го направих. С потури, “Бяла роза” и трибагреника всичко се прощава. Трябва да призная, че ако заваря зъболекаря си по потури и риза с шевици, ще търтя да бягам. Сигурен знак, че му се е прецакала машинката, но е патриот и ще продължи да работи. Сигурна съм, че ако съдиите дефилират не по тоги, а по ямурлуци и пендари, никой няма да се съмнява в правотата на решенията им, а реформата ще бъде забравена официално. А не както сега – само на практика.
Носиите могат да свършат чудеса и в полицията. На катаджия белодрешко как да не оставиш 20 лева да се почерпи, а ако са двама и свирят на кавал “Когато бях овчарче”, може и на вечеря да ги покани човек.
И здравната система има нужда от повече патриотизъм. Акушерки и лекарки в дълги бели ризи, сукмани и забрадки ще бъдат дори хвалени, ако усмиряват родилките с крясъци и шамари. Бабуване е това, патриотично, не чуждоземни медицински лиготии.
На вратата на “Пирогов” да се наръсят пилешки воденички – те спират нощните напикавания и оправят депресия. Пред лекарския кабинет да се постави маса и пациентите да се промушват под нея – също е за здраве и берекет. Профилактичният преглед да се състои във връзване на червен конец на китката и бой със сурвачка. Новородени бебета и оздравели пациенти се изписват с дъжд от плюнки на посетители: “Пу-пу-пу, да не му е уроки.”
Образованието не бива да остава по-назад. Лелките в яслите също трябва да наденат литака и още сутринта на вратата да поздравяват малчуганите с по една хурка по тиквата. Като ще реве, поне да има за какво... После децата – право на нивата. Тоя кисел трябва да се заработи.
В училище всички ще ходят само през зимата, когато няма реколта. Ще изучават “Аз съм българче” и да шият байрака. А ако всичко това ви писне, не се бойте. Националите по футбол ще дойдат с черешовото топче и ще ни спасят.