Проблемът не е само в имиграцията, а в провалилата се интеграция
По-малко от две седмици след терористичния атентат в Манчестър, седмица след началото на Рамадан и пет дни преди парламентарните избори във Великобритания ислямистки терористи отново извършиха атентат в британската столица Лондон. Атакуван бе един от символите на града – Лондонският мост.
За съжаление,
историята
се повтаря
– досега жертвите са седем, а ранените 48. Полицията е застреляла тримата предполагаеми терористи и през следващите няколко дни ще започнат да излизат всякакви подробности от житието -битието им. Не е трудно да предположим възрастта им, етническия им произход, религиозната им принадлежност и т.н.
Защо обаче се стигна отново дотук и можеха ли британските власти да предотвратят поредната жестокост? Тези въпроси бяха умишлено притъпени в първите дни след манчестърската атака, за да се избегне излишната политизация. Независимо, че изборите предстоят след броени дни, е, изключително важно този път да не се заглушава смисленият дебат по темата, защото е очевидно, че това не може да продължава.
Да, тази терористична атака твърдо трябва да бъде осъдена. Абсолютно нищо не оправдава действията на терористите - няма основателни политически, религиозни, културни или социално-икономически причини, които да ги оневиняват.А и тези, които са им дърпали конците, са убийци.
Къде обаче
сгрешиха
британските
власти
през последните години? В крайна сметка управляващите във всяка една държава са отговорни за сигурността на гражданите и гостите на страната си. Това за британския премиер Тереза Мей важи с пълна сила, защото, преди да поеме управлението на страната, тя 6 г. беше министър на вътрешните работи. Цялата ѝ предизборна кампания беше основана на лозунга за “силно и стабилно” лидерство. През последните дни обаче изобщо не изглежда начело на страната да има силен и стабилен лидер. Всеки път изпитвам ужас като минавам покрай местната гимназия, защото пред нея охранява въоръжен полицай, а във въздуха често кръжи хеликоптер и това не се случва в някой голям град, а в едно отдалечено село.
Три са основните фактори, които до известна степен обясняват защо историята се повтаря.
1. Провалът на интеграционната политика.
Стотици хиляди имигранти прииждат към Острова всяка година и мнозина законно остават да пребивават там. Но интеграционните политики досега, особено за придошлите от Азия и Арабския свят, са изключително неуспешни. Въпреки че, ако се разходите по улиците на големите градове, може да си тръгнете с илюзорното впечатление, че мултикултурността е факт, ако мръднете по крайните квартали, ще установите, че това съвсем не е така. Има цели квартали и училища, в които живеят и учат предимно местни и обратното - други (често тип гета), където трудно може да се срещне кореняк англичанин. Някои от имигрантите живеят на Острова повече от 15-20 г. и все още не говорят английски.
Проучвания сред училищата показват ясно етническо разделение, което често е резултат от целенасочен избор от страна на етническите малцинства.
Процесът е взаимен. В някои райони на страната има отявлени антиимиграционни настроения и е разбираемо, че чужденците ги избягват. Факт е обаче, че поради икономически, културни и религиозни причини имигрантите често сами решават да не се интегрират напълно или изобщо, а да си живеят в собствените си общности.
Получава се един порочен кръг. Чест проблем е сблъсъкът между ученици от етнически малцинства и техни връстници с расистки наклонности, които ги тормозят в училище, което води до допълнително
озлобяване
и омраза и на
двете страни
2. Радикализацията, политическата коректност и расизмът.
От една страна, британската консервативна преса от години тръби колко лошо нещо е имиграцията, а партията на Найджъл Фарадж набира скорост. Вестниците са пълни с истории за имигранти престъпници, а през последните години ислямофобията е доминираща. Недоверието към мюсюлманите и страхът от тях са достигнали пика си.
От друга страна, доскоро цареше и прекалена политическа коректност, особено сред елитите. Всякакви смислени дебати по въпроса за връзката между имиграцията, религията и тероризма бяха прекъсвани в зародиш и бяха заклеймявани като прояви на расизъм и хомофобия. Така засилената радикализация сред мюсюлманите на Острова почти оставаше незабелязана. Междувременно разследване на сп. “Спектейтър” през 2014 г. показа, че само две от 1700-те джамии на Острова следват “модерни интерпретации на Корана”, докато в САЩ например повече от половината джамии са именно такива. Разследването установи, че ислямът във Великобритания “е доминиран от една много специфична и доста нелиберална версия на вярата, която става все по-консервативна с времето”. Същото списание предупреди през 2015 г., че британското правителство напълно игнорира факта, че растящ брой тийнейджъри (доста от тях от британско потекло), включително и много момичета, поемат към Сирия и Либия, за да станат джихадисти.
3. Провалът на антитерористичната превенция.
Правителствената антитерористична програма “Contest” е базирана на принципа на превенцията, но тя многократно бе критикувана именно от тези, които трябваше да я прилагат на практика. Част от тази програма е страгегията Prevent, която се базира на комбинация от мерки – работа с лидерите на местните общности (особено мюсюлманските), както и насърчаване на доносничеството. Доста учители и преподаватели скочиха срещу програмата, като разбраха, че трябва да пишат доноси срещу студентите и учениците си. Някои от т. нар. лидери на местни общности пък обявиха, че фокусът трябва да е върху младите хора, а не върху тях, тъй като често те са безгласни букви. Напоследък зачестиха критиките и срещу службите за сигурност, защото въпреки твърденията, че са успели да предотвратят много потенциални терористични атаки напоследък, след манчестърската атака стана ясно, че всички предупреждения за това колко опасен е Салман Абеди са били игнорирани. Тереза Мей също многократно е критикувана затова, че оряза бюджета на полицията, връзвайки им ръцете по този начин.
И накрая, не бива да забравяме, че причините за терористичните атаки не трябва да се търсят само на местна почва. Външната политика на Великобритания, пък и на световните сили като цяло, също трябва да бъде сериозно преразгледана, както настоява лидерът на опозицията Джереми Корбин. Нещата далеч не са толкова черно-бели, както често ги представят западните лидери, и всички ние - граждани, журналисти и политици – трябва по-задълбочено да се вгледаме в ситуацията в “проблемните точки”, преди да прибързваме с действията и оценките си.
* Вера Славчева коментира от Великобритания терора в Лондон