Много е важно да бъде създаден специален фонд “Кино”. Тогава филмовите ни успехи ще станат по-големи
Конкуренцията на филмовия фестивал в Кан е канска. Но ето че режисьорът Стефан Командарев юнашки пребори. Трябва да оценим много високо успеха на Командарев и екипа му с филма “Посоки”.
Лентата участва в програмата “Особен поглед”, обра зрителските възторзи и аплаузи и мина със самочувствие по прословутия червен килим. Той може би още помни стъпките на Гинка Станчева и Невена Коканова.
Важно е да се каже, че най-новият успех на Командарев не идва от нищото. Или пък абсолютно случайно. Триумфът на “Посоки” е в резултат на един процес в България, в който “количеството премина в качество” (по Маркс).
Няма да се връщам преди почти 60 години, когато филмът “Звезди” на сценариста Анжел Вагенщайн (копродукция с ГДР) печели в Кан наградата на журито.
Или преди почти 30, когато в същата програма в Кан е показан филмът на Людмил Стайков “Време на насилие” (двучасова версия на трилогията “Хан Аспарух”).
Сега успехът на Командарев е важен момент в процеса, започнал след промяната в правилата на Националния филмов център (НФЦ). Според тези промени започнаха да се финансират и нискобюджетни ленти.
Това позволи да се направят повече филми. Да се засили конкуренцията. Да се появят талантливи млади хора, които има какво да кажат чрез филмите си, но парите от бюджета на НФЦ все не стигаха до тях.
Добре подготвени нови продуценти успяха да включат качествени наши проекти в копродукции с европейски страни и това веднага даде резултат.
С
тефан Командарев например сам осигурява голяма част от средствата за “Съдилището” и сега за “Посоки”.
Постепенно на международното филмово поле се появиха филми, заснети с малко пари, но заради високото им качество завоюваха много награди. Ето само част от тях.
Дебютният филм на Камен Калев “Източни пиеси” беше показан в официалната селекция на Кан. Спечели награди от фестивали в Токио, Анталия, Сараево, Варшава и др. “Аве” на К. Божанов също беше показан в Кан - в “Седмица на критиката”.
Филмът “Без бог” на режисьорката Ралица Петрова взе голямата награда на фестивала в Локарно - “Златен леопард”, и приз за най-добра женска роля на актрисата Ирена Иванова. А на феста в Сараево филмът спечели наградата на журито.
Почти уникални са успехите на съпружеския тандем Кристина Грозева и Петър Вълчанов с техните два нискобюджетни филми “Урок” и “Слава”. Май не остана международен кинофестивал (без най-големите), където те да не бяха поканени. Спечелиха и много награди.
Заради всички тези и други успехи на колегите си Стефан Командарев държи да се знае, че случилото се в Кан с “Посоки” е успех за цялото българско кино. Той е радостен от факта, че в публикации на водещи европейски медии вече се говори за нова вълна българско кино.
За да стане обаче тя по-впечатляваща, трябва да се направят още две важни крачки.
Да се създаде национален фонд “Кино” и мизерните 0,5% от бюджета за култура да се увеличат поне двойно. Срамно е, че България продължава да е страната в Европа с най-нисък бюджет за култура.
Поне от 15 години киногилдията се бори да има алтернативно финансиране за кинопроизводство, с каквото разполагат другите европейски държави - тоест да бъде създаден специален фонд.
Гледате “Умирай трудно 10” и от вашия билет за 15 лева 1,50 отиват във фонда за подпомагане на българското кино. Определен процент от хазарата също да отиват в този фонд. Може би се забелязали, че в надписите на някои английски филми пише, че те са финансирани от тяхната държавна лотария.
Фондът гарантира, че парите в него няма да зависят от държавния бюджет и от това дали кинаджиите са симпатични на министъра на културата, или не са му симпатични.
Преди години в дискусия за развитие на културата участваха представители на всички по-големи партии. Всички обещаваха, че ако влязат в парламента, един от първите им проектозакони ще бъде бюджетът за култура да стане 1% и да бъде създаден фонд “Кино”.
И нищо! Един такъв фонд създава независим механизъм, който акумулира средства и това не зависи кой е във властта. Македонците вече го направиха. И шефът на техния фонд се хвалел, че вече няма значение “у кого е владата”. Дойде време да завиждаме на македонците и за бюджета им за култура, който е 1,8%.
Ако държавата подкрепи набралото енергия родно кино, неминуемо ще бъдат направени още добри филми. И то не само нискобюджетни.
Не знам дали политиците ни осъзнават колко е важно това. Без храна и вода държавата ще оцелее - ще й се притекат на помощ от цял свят.
Но българска култура няма кой друг да ни направи. А без вяра и култура - няма народ, няма държава.