Доклад: ЕС ни влошил живота. Невярно!

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6279561 www.24chasa.bg

Цифри и факти какво спечелихме от членството

Тези дни проф. Иван Ангелов, член-кореспондент на БАН, обяви, че подкрепя членството на България в Европейския съюз, но въпреки това разкритикува първите десет години от това членство. Сред критиките са неща като масова емиграция, спад на производството и потреблението, неконкурентност на българския износ, вноската ни в бюджета на ЕС и т.н. Например посочва се, че през 1988 г. производството на месо е по-голямо, отколкото през 2015 г., същото се отнася и за потреблението на месо, плодове и зеленчуци.

Трудно е обаче да открием логиката в тези критики. Каква връзка има членството в ЕС, което е започнало през 2007 г., с неща, които са се случили преди 20 или 30 години? Масовата емиграция се случи през 90-те години – когато нито сме били член на ЕС, нито асоциирана страна, нито дори сме били кандидат за членство. Същото се отнася за срива в производството и потреблението – икономиката на България рухна през 90-те години, далеч преди да започнем преговори за членство в Европейската общност.

Други бивши комунистически страни започнаха реформите още през 1989 и началото на 90-те години – Полша, Чехия, Естония бяха сред водещите реформатори, които имаха ясен европейски курс и произведоха истинско икономическо чудо още тогава, като доброто им представяне продължи след присъединяването към ЕС. България правеше точно обратното – без реформи и без ясна европейска визия загуби цяло десетилетие в стагнация и криза, кулминацията на която беше хиперинфлацията, масови фалити, унищожена банкова система, загуба на спестявания и загуба на покупателна способност.

От тази катастрофа започнахме да се съвземаме едва когато решихме да вървим към европейско членство и стартирахме реформите. В края на 1999 г. България получи покана за членство в ЕС, извърши множество реформи, започна да привлича инвестиции и постигна устойчив и висок икономически растеж. Самите данни от доклада на проф. Иван Ангелов показват, че и износът, и производството, и потреблението се повишават. Например производството на месо и пшеница се е удвоило от 2000 г. насам, а на мляко се е увеличило четири пъти; в същата посока се движи и потреблението на основни продукти. Да не говорим, че в България се формира силно конкурентен високотехнологичен IT сектор, а страната стана и голям износител на части за автомобили – и то за най-големите световни компании.

Накратко, подготовката за членство и самото членство в ЕС не пречат, а напротив – те помагат за преодоляване на икономическата катастрофа от 90-те г. Тази година икономиката на България почти ще достигне обем от почти 50 милиарда евро – нещо, което не е постигано никога в историята. Можехме и по-рано да достигнем това ниво и по-високо, ако по-рано бяхме започнали реформите и по-рано бяхме влезли в ЕС, както водещите страни от региона, които влязоха още през 2004 г.

Ще обърна внимание на един факт – 95% от всички чуждестранни инвестиции в България дойдоха, след като започнахме преговори за членство, като огромната част от инвестициите идват от Европа. А най-големи рекорди бяха отчетени след подписване на договора за присъединяване през 2005 г. и самото присъединяване през 2007. През 2007 г. отчитаме чуждестранни инвестиции от над 9 милиарда евро в една година, за което, разбира се, допринесе не само членството в ЕС, но и данъчната реформа и въвеждането на 10% ставка. Без ЕС трудно щяхме да привлечем инвестиции, а заплатите щяха да останат далеч по-ниски (помните ли минимална заплата от едва 67 лв. през 1999 г.?). Без ЕС щяхме да приличаме на Украйна, Молдова и Босна – ниски доходи и постоянни проблеми. Именно ЕС ни отвори друга перспектива на развитие и от нас зависи да се възползваме.

Вярно е, че не уцелихме момента за влизане в ЕС, защото малко след това започна световна и европейска криза. Но това не е аргумент против членството в ЕС. Всъщност това е аргумент, че трябваше да влезем по-рано, защото виждаме колко дръпнаха страните от Централна Европа и балтийските страни заради по-ранното си членство в ЕС. Нещо повече, когато паричните потоци пресъхнаха заради кризата, именно членството в ЕС ни помогна – еврофондовете осигуриха приток на средства към страната в значителни размери точно когато други финансови притоци нямаше. Друг е въпросът, че усвояването в началото беше трудно и невинаги ефективно.

Срещу вноската, която плащаме в ЕС, получаваме многократно повече обратно – говорим за десетки милиарди. Един пример: решение за построяване на магистрала “Тракия” е взето през 1964 г. и в продължение на 40 години се строи изключително бавно. С еврофондове магистралата беше завършена бързо и открита през 2013 г. И не само тя, но и магистрала “Марица” и втори мост на Дунав.

Същото се отнася и до софийското метро, чиято генерална схема е приета през 1974 г., но едва през 1998 г. е пуснато, и то само 5 метростанции. С еврофондовете за броени години метрото се разшири драматично, като строителството продължава с бързи темпове и в момента. За десетилетие членство в ЕС бяха приключени инфраструктурни проекти, които преди това изглеждаха непостижими.

Свободата на пътуване е едно от безспорните достижения на членството в ЕС. Преди това, през 90-те години, си спомняме какво беше – опашки за визи пред западните посолства, трудности и висока цена (България беше в черния списък на Шенген!). През 2016 г. българи са осъществили над 5 милиона пътувания в чужбина, почти изцяло без визи.

Посещенията на чужденци в страната също са рекордни – 10,6 милиона пътувания на чужденци в България са отчетени през 2016 г. и те носят милиарди евро приходи. За това допринася навлизането в България на евтини самолетни компании. Това навлизане също се случи в резултат на членството в ЕС, което допусна конкуренция и разби монопола. Без членство в ЕС никога нямаше да постигнем такова свободно и евтино пътуване. Както и пълноправен достъп до трудовия пазар.

Десетки хиляди – а вече вероятно и стотици хиляди млади българи получиха възможност да учат в европейски университети, при това на ниска цена или дори безплатно, тъй като влизането ни в ЕС премахна високите такси за чужденци и нашите студенти бяха приравнени на местните по права и такси. И още – хиляди и хиляди студенти от наши университети учат по един семестър в чужбина по програмата за обмен “Еразъм”. Колко е важно това, може да ни покаже примерът на Китай – страната изпраща в западни университети милиони студенти, за да осигури бързо навлизане на знания и научни достижения.

Българските граждани имат достъп до европейски съдилища – Европейският съд по правата на човека често “коригира” проблеми на нашата полиция и съдебна система. Съдът на Европейския съюз от своя страна дава възможност на български компании директно да се ползват от европейското законодателство и намалява произвола на местната администрация. Тези дни се създаде и обща европейска прокуратура, която ще разследва финансовите измами с еврофондове и избягването на данъци. Въобще ЕС дава много повече възможности за търсене на справедливост – неслучайно българите вярват повече на европейските институции, отколкото на българските.
Поевтиняването, а скоро и отпадането на роуминга при пътувания в целия Европейски съюз е също нещо, което нямаше да ни се случи извън ЕС. Но не е само това. Миналата година мобилните оператори пуснаха в България бърз мобилен интернет – малко хора знаят, че това се случи заради дългогодишен натиск от Брюксел да се освободят и осигурят необходимите честоти. Благодарение на европейските регламенти беше улеснено прехвърлянето на мобилните номера между операторите и се увеличи конкуренцията, а регулативно бяха свалени цените на едро. Това доведе до драстично поевтиняване на таксите за мобилни телефони – преди 10-15 години в България таксите бяха сред най-високите в Европа, но вече не е така. Всичко това се случи заради ЕС и най-вероятно нямаше да се случи ако бяхме извън. Подобно е положението и с “Газпром” – виждаме как Европа успя да накара “Газпром” да промени договорите си и прекрати злоупотребата с монопол. Сами никога нямаше да успеем да го направим.

Ако трябва да обобщим – почти всички хубави неща, които се случват в България, по един или друг начин се случват заради членството ни в ЕС. Реформи, модернизация, инфраструктура, свободно и евтино пътуване, достъп до западни университети и пазар на труда, евтини телефонни разговори и мобилен интернет, растеж на износа и инвестициите, достъп до справедливост. Но това е само началото. ЕС предлага много повече възможности, от които можем и трябва да се възползваме. Страни като Ирландия, Чехия и Естония показват, че дори изостанали страни могат да станат проспериращи и да бъдат успешни в Европа. Ние защо да оставаме по-назад?

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
  • В коя част на обществото е Плацентата

    Човекът, който преди няколко месеца наби лекарка от болница “Шейново” часове след раждането на детето му, пак е в криминалната хроника и пак настоява да е на свобода, защото искал “да е част от това общество”. Явно Владимир Стоянов-Плацентата има своя версия за въпросното общество, защото точно в него той обижда грубо и блъска
  • Коментар на седмицата №3: Освободете тв блоковете от политиците!

    Публикуваме отново най-четените коментари и анализи през изминаващата седмица. Този е №3 с над 20 000 прочитания. Такова чудо като нашето - от сутринта ефирът да ни облъчва, го няма никъде по света ТОВА от сутринта по телевизиите хората да слушат някой да им морализаторства, е най-жестоката психоатака, която може да им бъде причинена от ефира.