Войната ще приключи до 2050 година, когато нашественичките ще са прогонени
Сигурно сте чували за детския кръстоносен поход през XIII век, когато папа Инокентий праща 50 000 деца да завладеят Ерусалим. Повечето от тях загиват, останалите са продадени в плен.
Векове наред християнска Европа се опитва да завладее Божи гроб с така наречените си кръстоносни походи, като освен деца с меча на вярата към Близкия изток се отправят дори и монахини.
България тогава участва по-скоро пасивно в тези събития – през нашите земи минават кръстоносци, а ние ги подпомагаме с различна интензивност. Ту се съюзяваме с тях, ту им пленяваме графа. Много легенди остават след походите през България. Една от тях е, че
по-русолявите
и височки хора в
родината са преки
наследници
на германски благородници, а цяло село Кондьофрей по произход си е френска околия, тъй като е създадено от френския конт Дьо Фрей. Кокаляне пък се казва така заради кокалите, които кръстоносците оставили по софийските поля, след като се срещнали с представители на Шоплука. Поне така твърдят легендите.
В някакъв момент кръстоносците най-сетне научават, че е по-добре да ни заобикалят, но и това не им помага. След осмия поход работата им се разсъхва. До лето господне 2017-о, когато в България традицията им внезапно се възроди. Е, доста променена, но със същия кървав отзвук. Откакто в България, в частност в Шоплука в София, имаме нещо като бейби бум, се води и почти религиозна война. Майките срещу всички останали. Или, ако трябва да сме коректни –
всички останали
срещу майките
Кръстоносният поход на майките се характеризира с това, че те са много по-добре въоръжени от предшествениците си – рицарите от Средна и Западна Европа. Те имат няколко вида смъртоносни оръжия, с които нанасят непоправими щети в облика на столицата и в сърцата на столичани. На първо място това са тебеширите. Вероятно повечето от вас вече са чули легендата за майката-кръстоносец, чието свирепо дете прободе право в сърцето с опасен тебешир целия “Бизнеспарк” в покрайнините на столицата. На онези, които по някаква странна случайност все още не са разбрали за тази кървава битка, ще я разкажа в кратце.
Майка -
самотен воин
от ордена на
“майките с
колички”
(това е най-опасната бойна единица на новите кръстоноски. С количките те унищожават инфраструктурата на заварената цивилизация, като заемат жизненото пространство на местното население по тротоари, градинки и молове),ю решава да атакува в самото сърце символа на Шоплука и гордите му граждани – “Бизнеспарка” в “Младост 4”. Нападателката е отчаяно смела – взима със себе си само невръстно дете и кутия тебешири. Сядат на пейките, собственост на работещите в “Бизнеспарка”, насред градинката, собственост на “Бизнеспарка”, край езерцето, собственост на “Бизнепарка”, в което плуват изключително и само
бизнеспатки и
бизнескостенурки Посред бял ден, сред тълпа местно и нетолкова местно население, което си почива, докато работи, въпросната майка кръстоноска безапелационно оставя детето си да нарисува принцеса с тебешир на алеята, собственост на “Бизнеспарка”. Местните виждат тази атака срещу техния еквивалент на Божи гроб твърде късно. Принцесата вече е изплескана на бизнесасфалта, при това в няколко различни цвята!
Въоръжена охрана и спецчасти отцепват района, обезвреждат майката и детето и ги прогонват от светото място. Но късно! Щетата вече е нанесена.
Майки кръстоноски се вдигат на поход, за да отмъстят за обидата, нанесена на тяхната посестрима. Следват седмици ругатни и клетви за това имат ли право майките с деца в България да клечат по пейките и да дращят с тебешири.
Но свещената битка за “Бизнеспарка” не е единствената атака, която коварните кръстоноски организират. Периодично роти на майките от
ордена на
кърмачките
нападат
софийски
молове,
в които най-варварски хранят децата и дори им сменят памперсите. Тези изненадващи атаки до такава степен плашат местното население, че то се чуди как да прогони нашественичките завинаги.
Хитростите им са безчет. Паркират си колите по всички тротоари, и то напряко. Там, където автомобилите не достигат, копаят ровове. Остатъците от тротоари се преграждат с половинметрови бордюри. Всяка метростанция се опасва със стълби и неработещи асансьори. Най-хитрите местни поставят контейнери за боклук по пешеходните пътеки, а представители на богатата класа атакуват нашественичките с бронирани автомобили дори в леговищата им – детските площадки из Борисовата градина.
Войната вероятно ще влезе в историята като Девети кръстоносен поход на майките и
местните няма
как да не
спечелят
Те са много повече, по-бързи и по-яки. Дори и хроникьорите на събитията в Брюксел вече са прогнозирали – докъм 2050 година конфликтът с майките и децата ще е напълно потушен. Деца няма да има, майки също.
По ровове и паркинги в страната свободно ще си правят бизнеса останалите неколцина местни до пълното си самоизтребване.