За какво е кавгата между Къдринова и Жотева

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6300869 www.24chasa.bg

Радио “България” в БНР отдавна не съществува и е възможно някой да опитва да пренареди силите в СЕМ преди избора на нов шеф в БНТ

Две известни журналистки - Къдринка Къдринова и Бетина Жотева, се скараха шумно и грозно заради радио “България”.

БЕТИНА ЖОТЕВА

Махленската им на пръв поглед кавга обаче прерасна в толкова голям скандал, че породи сериозни съмнения дали зад проблема с радиото не се крият по-странични интереси.

КЪДРИНКА КЪДРИНОВА

Къдринка Къдринова е опитен журналист международник със задълбочена експертиза по проблемите на Латинска Америка и на Луис Корвалан в частност. В момента тя работи в Съюза на българските журналисти.

Бетина Жотева - също журналистка, днес е член на Съвета за електронни медии от квотата на президента Росен Плевнелиев.

Двете се срещат на заседание на медийната комисия в парламента и Къдринова пита Жотева вярно ли е, че вицепремиерката Екатерина Захариева подкрепя закриването на радио “България”. По думите ѝ Захариева го била казала пред испаноговорещи посланици, а журналистката твърди, че го знае от първа ръка.

“Подозирам, че ме вкарвате в някаква интрига”, отговаря ѝ Жотева, след което продължава:

“Ако си отворите

устата още

веднъж за мен,

ще видиш

какво става”

Къдринова записва с диктофона си заплахите, след което обяви, че ще сезира Етичната комисия на СБЖ. Според Жотева журналистката лъже, че тя лобира за затваряне на радио “България”, и също ще сезира, но прокуратурата.

Скандалът се разрасна дотолкова, че в него се включи и Екатерина Захариева. “Не мисля, че г-жа Бетина Жотева е реагирала подобаващо и адекватно, но в крайна сметка тя е емоционален човек и може би и аз също бих реагирала така, когато някой каже “от първо лице знам” за нещо, което изобщо не е истина”, обясни тя в националния ефир на Би Ти Ви и на практика защити Жотева. Между другото именно Екатерина Захариева лансира Жотева за СЕМ, докато работи в администрацията на президента Плевнелиев.

Така мухата се превърна в слон, който изобщо нямаше да бъде видян, ако в СЕМ работеха възпитани и достатъчно образовани хора с широки разбирания, на нивото на Георги Лозанов, Нери Терзиева, Вяра Анкова, Силва Зурлева или Павел Станчев примерно. И с обширни познания за медийната среда и нейното законодателство.

Сегашният състав на СЕМ - доста безличен и с малки изключения лишен от експертиза, познава от няколко месеца претенцията на БНР да се промени лицензът на националното радио и така радио “България” да бъде закрито. Защото генералният директор на БНР е пратил такова искане именно до съвета.

До ден днешен СЕМ не може да се реши да вземе решение. Или не знае какво, или не разбира защо. А

скандал с радио

“България”

всъщност няма

Затова и кавгата на журналистките - коя на кого казала, коя как заплашила, звучи като безкрайно дребнотемие. Защото истината е, че скандалът е за 20-ина заплати, иначе казано - за 20 работни места. На практика радио “България” не съществува от 5 години, когато са закрити късовълновите предаватели, а днес вече са претопени и отишли за скрап. Това става по времето на тогавашния генерален директор на БНР Валерий Тодоров. Така радио “България” реално остава само онлайн. В ефир се излъчва единствено на турски език, тъй като според медийния закон обществените медии - и БНТ, и БНР, са длъжни да го правят.

Останалите 10 редакции на български, английски, немски, руски, френски, испански, сръбски, гръцки, турски и албански език реално пускат новини само онлайн. Италианската секция е закрита още през 1998 г.

Вярно е, че в тези редакции работят много симпатични и най-важното, образовани хора, с уникална експертиза, но истината е, че България няма нужда от пропагандно радио. Неговата роля приключи с края на студената война. Затова по онова време Би Би Си, “Свободна Европа” и радио “Москва” ни говореха на български от студия, разположени извън страната. Вече не го правят, ясно е защо. Ние не сме империя, но дори и империите вече закриха пропагандните институции.

След като проблемът са заплатите, напълно възможно е в БНР да се намери място за редакторите на предаванията за чужбина. Макар че голяма част от тях - повече от 15 от общо 26, още преди 2 седмици бяха подписали споразумение по взаимно съгласие да напуснат БНР с добро обезщетение.

Абсолютно неуместно е да се дават

патриотарски

примери колко

е важно

предаванията

за чужбина

да продължат. За тези, които никога не са ги слушали, нито чели - вероятно цялата аудитория у нас, е добре да бъде обяснено, че това не е превод на “Хоризонт” или “Христо Ботев” на съответния език. Не. Това са отделни редакции, които по свое собствено усмотрение съобщават някакви новини от страната ни на чужд език.

Дори платформата за българите в чужбина към радио “България” е практически безполезна, след като влизанията в нея са 5000 на месец. В портала на БНР, където може да се слушат “Хоризонт” и “Христо Ботев”, те са 174 хил. на месец, показват данните.

За сравнение - в сайта на “24 часа” са по 30 000 влизания на ден от чужбина, според данните на “Гугъл аналитикс”. “Гемиус”, която брои посещенията в сайта на “24 часа”, изключва тази аудитория, защото е в чужбина, но тя реално съществува и осигурява новини от България за нашата диаспора.

Един любопитен факт - читателите ни в района на Сан Хосе (Силициевата долина в САЩ) са повече, отколкото в Бургаска област. Месечните данни всеки сам може да пресметне.

Всички тези числа са крайно показателни за интереса на аудиторията. В тази връзка е добре да се преразгледа съществуването и на други тайни пропагандни медии, финансирани от бюджета на военното разузнаване, но в крайна сметка платени от данъкоплатците.

Ето защо скандал с радио “България” няма. СЕМ обаче не смее да го формулира, нито да излезе с категорично решение - каквото и да е то, за да се спре с безсмислените приказки и тънките публични обиди. И понеже органът постепенно губи авторитет и влияние, той започва да се използва за други цели. Два възможни сценария прозират под измисления скандал с предаванията за чужбина. И двата обаче имат обща цел -

да се промени

съставът в СЕМ

в навечерието на конкурса за генерален директор на БНТ.

Единият е Бетина Жотева, която е избор от квотата на Росен Плевнелиев, да бъде принудена да подаде оставка. Може да се случи заради всички невъзпитани реплики, които изговори към Къдринова, включително и “Ама ти си не'ква комунистка от А-спекто ли”. Колегите на Жотева, които я познават добре, все пак твърдят, че тя едва ли ще го направи, защото освен много непосредствена, тя е и още толкова амбициозна.

Затова вторият сценарий е, че може да бъде заставена да мине в противниковия лагер. В първия случай новият президент Румен Радев ще трябва да посочи свой човек в СЕМ. Във втория ще припознае Жотева.

Не само любителите на конспиративни теории предвиждат, че подобна въртележка на кадрите ще промени мнозинството в СЕМ. В сегашния състав София Владимирова и Розита Еленова са избрани от квотата на парламента миналата година, Иво Атанасов - също, но от по-предишния и с гласовете на БСП. Мария Стоянова е първият избор на Плевнелиев.

Посочи ли Радев свой човек, вече той, а не правителството ще има решаващ глас в СЕМ. Впрочем някои от кандидатите за шеф на БНТ - предимно стари муцуни, които предстои да подадат документи за конкурса, очакват точно това, за да излезе името им напред.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
  • Вдигайте заплатите, иначе ще плачете за кадри

    Две грешни мантри, които спъват вдигането на работните заплати, се ширят упорито в последните години. Първата е, че производителността на труда в България е ниска, защото хората не работят достатъчно усърдно. Втората е, че работникът у нас по принцип не си изкарва заслужено заплатата. И двете се повтарят от работодателите непрекъснато,
  • Защо, по дяволите, слагат гадости в сладоледа!

    Глюкозо-фруктозният сироп си е отрова за тялото, но как да кажеш на децата, че не трябва да го ядат МАЙ съм от последните, които откриват, че в сладоледа вече не слагат от вредната захар, а от още по-вредния глюкозо-фруктозен сироп. Когато го установих, реших, че някой като например европейските органи за чистота на храните просто е проспал този