Правилата за това как да почиваме свободно сред природата у нас не са написани докрай, липсата им e в полза на лъжееколозите
Диана Саватева стана народен представител, след като много години беше журналист в “24 часа”. Тя сега е в парламента, но продължава да пише по актуални теми. “24 часа” ще ги публикува в приложението “Тренд” в “Колонка на депутата”.
Сред топновините за поредния юмрук срещу беззащитен, за миграцията на Перата в Асеновград и новата анкетна комисия в парламента се промъкна една почти лежерна ваканционна информация - от това лято, ако разпънем палатка край някой от гръцките плажове, ни чака глоба.
Балканските ни съседи, които неведнъж са показали, че знаят как се правят пари от туризъм, забраниха дивото къмпингуване. За нарушителите са предвидени финансови санкции, които започват от 150 евро, но наказанията могат да стигнат и до затвор, ако туристите запалят огън и предизвикат горски пожар.
В новината, излъчена по една от националните телевизии, липсваше информация дали тези нови правила са предизвикали недоволство сред някакви природозащитници. Дори и да е имало такива, очевидно държавните институции са преценили, че въвеждането на правила за летуването на открито е по-перспективно, отколкото удовлетворяване на желанията на определена група хора.
С любопитство изгледах репортажа от най-големия гръцки къмпинг, който се оказа държавен. Вероятно на мнозина се е сторило интересно, че в него има и български каравани, които плащат по 1200 евро на година абонамент. За мен най-ценно е осъзнаването, че забраната на дивото къмпингуване не е опит всички туристи да бъдат набутани в хотели и луксозни комплекси, не е акт срещу хората, които избират да почиват на крачка от пясъка и тревата, а е разумният начин туристът да получи природа, а природата – опазване.
Както с лека ирония, но и със самочувствие се казва в един популярен рекламен слоган: гърците са го измислили...
Измислили са го и германци, французи, хървати. Формулите са различни – от тотална забрана, за да се стимулира бизнесът в уредените места, до възможност за свободно къмпиране, но само в определени зони.
Дивото къмпингуване без каквато и да е регулация със сигурност е голям кеф за тези, които го практикуват, но е цинично да се определя като проява на екологично мислене. А допускането му е, меко казано, нечестно спрямо този сегмент от бизнеса, който е решил да инвестира в къмпинг туризъм въпреки трудностите.
Легендарните къмпинги от времето на соца днес или са напълно изтрити от картата, или са жалки подобия на почивни зони с грохнали бунгала и дограми на пенсионна възраст. Тук-там по крайбрежието има ентусиасти, които се опитват да последват успешните европейски модели – изградена инфраструктура, модерни каравани с канализация, подредени сред много зеленина, изведени настрани зони за паркиране.
Те обаче няма как да оцелеят, след като буквално до оградата им всеки може ей така да разпъне палатка и “да произвежда” на воля битови отпадъци. В ситуация на прецакани са и общините с природни дадености – морски и планински. След края на всеки сезон там остават сметища, помийни ями и други “природосъобразни” последици, чието разчистване е за сметка на местните бюджети.
При нас създаването и налагането на точни правила предстоят. През 2016 г. бе направен опит в тази посока, но той все още е недовършен. 43-ото народно събрание първо прие корекция в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, която предвиждаше налагане на глоби за палатки и кемпери извън строго регламентираните места. Бурни протести обаче доведоха до бърза нова промяна.
Така в споменатия закон се появи чл. 10а, (обнародван в бр. 36 на “Държавен вестник” от 13 май 2016 г.), според който “в зона “А” се разрешава къмпингуването извън категоризираните къмпинги при условия и по ред, определени в Закона за туризма и специфичните правила и нормативи, предвидени в други закони”. Това беше жест към почитателите на дивата природа, но и заявка, че регламент ще има и дописването на правилата предстои.
Зона “А” е дефинирана в същия закон - Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, тя обхваща частта на акваторията на Черно море, крайбрежната плажна ивица и територията, попадаща в ивица с широчина 100 метра извън териториите на населените места по хоризонтала от границите на морския бряг или на плажовете.
Визираните условия и ред в Закона на туризма обаче все още не са приети.
Върви дълго обществено обсъждане, очакванията са до края на годината законът да мине през Министерския съвет.
Това ще внесе яснота както в свободното къмпингуване, така в позволеното и непозволеното при използване на морските плажове за природосъобразен туризъм – понятието бе дефинирано също с промените в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие от пролетта на миналата година.
В него бяха посочени 3 ивици, където не трябва да има стопанска дейност: Корал, Иракли и Бяла - Карадере. Законът обаче не посочва чия грижа ще са те.
Без значение дали за тях ще отговарят местните власти, или областните управи, трябва да се предвидят целево финансиране и механизми за контрол.
До приемането на цялата нормативна база свободното къмпингуване и използването на екоплажовете на практика са въпрос на индивидуална култура на хората, които ги ползват.
Преди няколко лета като журналист отразявах поредния митинг в защита на един от красивите плажове по Черноморието ни. Първото, което забелязах, бяха паркираните направо в пясъка луксозни автомобили и скъпи джипове на плажуващите.
Това обаче се оказа “невидимо” за протестиращите. Двойният стандарт особено в отношението към природата е проява на крещящо лицемерие.
Помните ли един от лозунгите, разпънат по време на зеления протест през март на миналата година, гласеше: “Правила за къмпингуване, а не забрана.
Е, за това иде реч - правила трябват, защото липсата им обслужва лъжееколозите.