Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на седмицата. Този е номер 1 с 61 444 прочитания.
Най-разумните предложения за промяна в закона за концесиите дойдоха от най-неочакваното място
От половин година проектозаконът за концесиите е обект на силни политически спорове. Освен че приемането на този закон е задължително по директива на ЕС, то е и много важно за увеличението на инвестициите в много сектори, в т.ч. в публичната инфраструктура. Надали някога съм си представял, че ще го кажа, но изненадващо за мен (и предполагам не само) най-разумните предложения за промяна в този закон дойдоха от най-неочакваното място – трите партии, влезли в НС в коалицията “Обединени патриоти”. Същите патриоти, които години наред тънеха в тежък популизъм за редица концесии в България, говорейки на моменти и смехотворни глупости (как в 1 т руда имало почти 1 т злато, как ЕРП-та хранели австрийски и чешки пенсионери, а “Софийска вода” изнасяла милиони през поръчки за офис мебели), сега показаха невероятно здравомислие и разум.
Хронологията
Законът за концесиите е отговор на промяна в европейското законодателство. Той трябва да бъде приет по силата на директива на ЕС задължително – иначе данъкоплатците ще платим огромна финансова санкция. За съжаление, кабинетът “Борисов 2” се забави критично с изработването на закона и де факто бе принуден от обстоятелствата да го внесе буквално седмици преди разпускането на предходния парламент. Законът премина през парламента, макар и на негов гръб да се развихри предизборен популизъм от части от Реформаторския блок и БСП. Темата е “яхната” от кампанията на кандидата за президент на БСП генерал Румен Радев, който, без да приведе особено прецизни експертни аргументи, по време на кампанията си няколко пъти каза, че законът ощетявал националния интерес и било по-добре да плащаме глобите на Брюксел, отколкото да го приемем. Веднага след като генерал Радев беше избран за президент, той наложи вето върху закона и без особено прецизна експертна аргументация.
От всичкото предизборно говорене така и не ми стана ясно с какво точно вреди законът за концесиите. Наистина, в предходния му вариант съществуваха спорни точки за контролните органи и процедурите по възлагане, но трудно можеше да се говори за вреди. Още повече, който е видял конкретен проблем, можеше да го реши с конкретно предложение, а не чрез говорене срещу закона, рискувайки влизане на България в скъпа наказателна процедура.
Промените
Под риск от санкции за няколкостотин милиона новият парламент бързо входира закона за концесиите с няколко редакции, основно от “Обединени патриоти”. Основните акценти падат върху пет смислени промени:
Вратата за удължаването на срока на концесията чрез анекси към договора или чрез заобикаляне на парламента се затваря. Патриотите предлагат да се регламентират прозрачно в срока за концесията всички възможности за удължаването й до максимум общо 35 г.
Рисковете от далавери с “концесии за инвалиди” се премахват – патриотите предложиха драстично вдигане на процента работещи със специални нужди и увреждания, които операторът на концесия трябва да има, за да се квалифицира за т.нар. “запазена концесия” до 70%. В първоначалната версия процентът беше 30.
Патриотите вкарват задължение при концесионер-смесено дружество от частна фирма и публична структура (държава/община), втората да излъчи ръководни кадри. Досега практиката е държавата и общината да са по-скоро пасивен партньор, който с течение на времето да бъде изтласкан от всички важни решения. Има го и обратния риск – публични структури без нужния капацитет да излъчат некомпетентни и зависими от политическите си покровители хора.
Досега съществуваше рискът държавата и общината да апортират в смесената компания имоти, които след това да бъдат продадени изгодно на свързано лице или на трета фирма. Последната важна промяна на патриотите премахва и този риск, като изрично забранява разпоредителните сделки с апортираните имоти.
Намесата на депутатите от “Обединени патриоти” ще се окаже ключова за значителното подобряване на Закона за концесиите, приемането му в НС и избягването на европейска наказателна процедура за над 200 млн. лева. Дори и най-върлите критици на тази политическа сила (сред които съм и аз от години най-вече заради абсурдни тези и твърдения на “Атака”), ще трябва да признаят правилното им поведение в този случай.