Той искал да учи висше и можел да стане владика или политик
- Вече четем най-новото издание на джобното тефтерче на издателство “Труд”, г-н Нушев, за което вие имате лична заслуга. От него става ясно, че Левски е имал организационен опит, че се опитва да създаде концепция за революционна мрежа, да подготви за революцията доверени хора, които да пазят тайна. Дали обаче е успял да направи това, което днес му приписват - да създаде стотици революционни комитети?
- Стотици не е направил. Но Левски не стъпва на голо поле, а наследява революционна организация. Българският таен централен комитет, основан през 1866 г. пръв създава комитетската мрежа. След него се появява БРЦК. Начело на Тайния комитет повечето са хора, завършили на Запад - председател е Димитър Диамандиев, председател на Върховния касационен съд на Румъния, юрист, завършил право в Берлин. Друг негов член е Киряк Цанков, племенник на Драган Цанков и заместник на Любен Каравелов. Цанков пък е учил в Сорбоната. Макар и роден в Свищов, от 5-годишен живее във Виена и владее немски като роден.
Тайният комитет, в който член е и Левски, е създаден
по образец на тайните
общества в Италия,
а те са последователи на Джузепе Мацини - идеолога на революцията в Италия, докато Джузепе Гарибалди е вождът. Даже има момент, в който обявяват Левски за мацинист.
Първата обиколка на Левски е, за да съживи комитетите от времето на Тайния комитет. Централният комитет за България е Търновският, имало е такъв в Букурещ, също в Русия и Сърбия.
Но Левски е създавал комитети там, където е можел. Първият в Южна България, естествено, е в родното му Карлово - там са приятелите от детинство, като Теофан Райнов например, там са роднините му - неговият първи братовчед Васил Караиванов, също Загорски и Платнаров. Следващите комитети са в Стара Загора и Пловдив, където е учил. Единствената призната гимназия в страната по това време е пловдивската. Впрочем Левски е имал намерение да учи висше образование, но затова е трябвало да има завършен 4-и гимназиален клас. В Стара Загора получава трети клас, в Пловдив - четвърти гимназиален.
Имал е и блестящ
път към църковната
кариера
Предстои да бъде създадена Българската екзархия, не му е мърдало да стане владика. Можел е да тръгне и по пътя на Васил Друмев, с когото се запознава в Първата легия в Белград. След нея Друмев завършва Киевската академия, после става митрополит Търновски и след това три пъти е министър-председател.
- Докъде е стигнал с комитетите?
- В документ, сгънат в тефтерчето на Левски, пише: “Близо Охрида отсам шес[т] сахата [часа] Галешник [Галичник].” Галичник е в Албания. Очевидно е имал намерение да стъпи и там. Но не се е случило. Не е сполучил с отиването си и в Македония.
Разбирам легендата, че Левски е бил във всяко село. Но чисто
физически не е
могъл да смогне
за тези 3 години
Стигнал е до софийските села - първият комитет е в Биримирци, в една къща в днешния квартал “Бенковски”. В Драгалевския манастир също има комитет - игуменът на манастира поп Генадий е негов приятел. В самата София също има комитет. Левски обаче действа бавно и затова има спорове с Димитър Общи.
Общи все го е подканвал “Айде, айде, айде”. Силен човек е бил, умеел е да се бие, бил е гарибалдиец. И това му е била работата - да се бие. А Левски е бил организатор и затова е велик. Защото като Димитър Общи има много, но като Левски няма нито един!
- Каква е историята зад присъствието на стихотворението “На прощаване” в тефтерчето? Твърдят, че Левски го преписал след лична среща с Ботев в Букурещ.
- Има историци, които отричат, че Левски се е срещал с Ботев в Букурещ. Но нека първо поясним къде е била тази прословута вятърна мелница, където е живял Ботев. Всички мислят, че е на 10 км от Букурещ. Нищо подобно! Тя е в центъра на румънската столица, в двора на Солаковия хан, там, където се събират българите. Срещу Солаковия хан пък е къщата, където е живеел Любен Каравелов.
Ботев тогава не е имал пари и си е
продал всичко - дори
долните дрехи,
за да оцелява. Оставя си само едно дълго палто, с което ходи из града. Живеел е с единия от двамата братя на Левски - Христо Иванов Кунчев, който се наричал Втори Левски. Третият Левски е Петър Иванов Кунчев, който също е бил в Румъния. И двамата братя на Апостола са безработни и нямат пари.
Христо Кунчев е бил болен от херния, затова не е участвал в легията. Дяконът е написал на последната страница на бележника си датата на смъртта му: “В Букурещ 1870 г. почина брат ми Христю на 9-ий април чяса 11:1/2 по европейски при денат”.
Но Васил Левски тогава е отишъл при брат си Христо. Впрочем не сме толкова сигурни, че лично Левски е записвал “На прощаване” в тефтера си. Почеркът може да е на брат му. Освен това Левски е позволявал на други да пишат в тефтерчето му. Но на кого? На брат си, разбира се. Не сме сигурни и за изписаните на латински вещества - хлороформ и амоняк, за т.нар. революционна рецепта
Със сигурност Васил Левски е чул за първи път “На прощаване” в Букурещ, когато е бил при брат си. Тази творба на Ботев тогава още не е била публикувана.
- Какво показват сметките, които е правил в тефтерчето си Левски?
- Левски е оставил всичко, за да събира на първо място пари. Защото революцията иска пари. На второ място е купуването на оръжие. За къщите, в които преспива, също плаща. Все пише “За тайна къща - еди колко си”. На едно място в тефтерчето е записал “Задето ми честитиха имения ден сиротни деца на сиротна майка - толкова и толкова”.
Сметките, които е писал в тефтерчето си, ги има и на други места.
Допускал е и грешки
в пресмятането
на похарчените пари, лично съм смятал. След това обаче ги е поправял и преписвал на чисто. Има листове в документалното наследство на Апостола, които така са сгънати, че стават точно колкото тефтерчето.
Като тръгва за общото събрание в Букурещ през 1872 г., се готви да направи строг отчет колко пари и за какво е похарчил. Там се отчита пред всички представители от цяла България, за да му имат доверие.
Има си и врагове. Найден Геров например пише, че Левски
лъже хората, че ще
бъдат свободни, и им
взема пари
Христо Георгиев твърди същото. И двамата са били от “голямото добрутро” - Найден Геров е бил вицеконсул на Русия в Пловдив. А братята Евлоги и Христо Георгиеви са били най-богатите хора в европейския Югоизток.
- Четох ваше изказване пред националното радио, че Левски е давал пари на всички и за всичко. Какво имахте предвид?
- Не може да се каже, че е пилеел народна пара и е бил щедър, но е давал пари на мнозина. И е плащал за всичко - за тайните къщи, за жените, които са се грижили за тях, за конете, за обувките. Например Димитър Общи пристига при него бос. Левски му купува обувки, щото с цървули не става да се представиш за богат търговец. Ще влезе в конака в София, както е правил Димитър Трайкович, подпредседател на комитета в София и най-големият търговец тук, и ще му отиде реномето, че може и да го затворят. После Левски не успява дълго време да му плати обувките и прехвърля този стар дълг от сметка в сметка.
- Как разчетохте стр. 54 от тефтерчето: Бистрица: за има (не) има три/тополи/ Народе????
- Между трите тополи и Народе???? има черта. Те са две различни неща. Даже съм ходил в Бистрица, където също е имало комитет, да търся трите тополи, обаче 150-годишни тополи няма. Те не са здрави дървета, режат ги редовно. Можем само да гадаем място за явка ли е, скрил ли е там нещо, място за сбирка на комитета ли е. Защото от местния комитет може да са му казали:“Ние ще се видим в Бистрица под трите тополи.”
Колкото до “Народе????” - нека всеки сам да си го тълкува. Някои могат да го изтълкуват като трайно разочарование от народа. Защото той е знаел какъв е народът му. Левски не е бил романтик, а практик. Единствено романтичен е бил в идеята си, че може да накара тези хора да мислят за свобода. А иначе се е пазел, затова Левски не е допускал Димитър Общи на заседанията на комитетите, а го е карал да стои отвън.
- Едни възвеличават Левски, че е посветен единствено на народните дела и че заради това няма жена до себе си. Други пък твърдят, че Дякона е имал любима. Кое е вярното?
- Ако имате предвид “Сбогом, мила,/кой знай дали/ щеш ма видиш/вече жив,/Но драга, не щеш ма/ забрави” - има различни мнения. Някои смятат, че директно Левски го е писал. Но други са на мнение, че е част от песен, което също е възможно. Левски е пеел, та в тази връзка е пеел и за любимата.
Когато завършва свещеническото училище в Стара Загора, Левски се връща заедно с вуйчо си в Карлово. Всички приказки по адрес на вуйчото на Левски, че бил лош, са абсолютна глупост. Та този човек е хранил цялото семейство на Левски, което е било много бедно - двамата му братя, сестра му Яна, майката на Левски, особено след като остава сама.
Омъжва Яна, сестрата на Левски, която единствено ражда потомци на фамилията, едва 15-годишна, защото няма кой да издържа многодетното семейство. Баща им Иван Кунчев получава удар, но на сватбата й, както пишат очевидци, става да играе хоро полусляп, недъгав, едва ходещ. А на следващата година умира.
Левски отива да учи в Стара Загора, вуйчо му си премества службата там, макар да е много добре поставен в Хилендарския манастир.
Щом Левски завършил след три години, вуйчото се прибрал в Карлово. Младият Левски учил песнопение при Райно Попович, който е бил сред най-големите авторитети. И всъщност той е бил певец в църквата, за което навремето се е плащало. Защото какво е един поп, ако не може да пее?
Впрочем в спомените си дъщерята на Райно Попович, сестра на Теофан Райнов (най-добрия приятел на Левски, син на Райно Попович) пише: “Когато той
излизаше от
църквата, облечен
в черно, ние стояхме
и го чакахме
Той минаваше покрай нас, спираше, поглеждаше с неговия сив поглед и ние се разтрепервахме. После той, без да каже дума, влизаше обратно в църквата.” Може и самата авторка на този разказ да е била неговото момиче. Рус, синеок, с черни дрехи облечен, красавец. Млад е бил, нормално е.
Впрочем, когато се връща от Стара Загора, майка му вече му е намерила жена. По това време не е можело да станеш поп, без да си женен. Но Левски отказва. Никъде не пише коя е жената, но очевидно са се познавали и вероятно е имал нейното съгласие. Може да е била дъщерята на Попович, защото тя пише тези мили спомени. Скоро след отказа на Левски, тя се омъжва. Може и да е била друга жена - Евгения, но не е било афиширано сериозно.
- Кои са били любимите му храни? В тефтерчето прочетох за пастърма, от дете знам, че е обичал маслини. И тук, на 80-а страница виждам “маслини и рапон”, “хляб, ябалки и каве”. Какво друго?
- Левски се е хранил като всички останали.
Пастърмата не че
му е любима,
ами тя трае
по-дълго време. Тогава не е имало фризери. Но пък Захари Стоянов тъкмо от пастърма умира. Като отива на изложението в Париж, като българин си взема пастърма и яде само това. От това получава преплитане на червата и умира.
В менюто на българина тогава кокошка се яде само когато има болен. Свинята е само за Коледа и колкото издържи. Останалото се продава. Иначе всичко друго е растителна храна. Спържа знаете ли какво е? Мръвки и сланина се слагат в едно гърне и отгоре се заливат с половин педя мас. Гърнето се оставя на хладно в мазето и докогато изтрае. Това, като го ядеш, как няма да ти боледува сърцето? Получаваш сърцетуп и високо кръвно.
- В тефтерчето на Левски фигурират сметки за храна и поддръжка на кон. Имал ли е други животни?
- Конят в онези времена е бил мерцедесът S-класа. И, разбира се, Левски е харчил пари и за това. Не е имал друго животно в битността си на революционер. Като учител е имал котка, която оставил на своите ученици във Войнягово, тръгвайки да митарства.
Доц. д-р Цветолюб Нушев е роден през 1952 г. в София
Завършил е история в СУ “Св. Климент Охридски” през 1979 г., преди това следва година право
Доцент и д-р на историческите науки
От 1979 до 2016 г. работи в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” и се пенсионира като ръководител на научна секция по палеография, архивистика и османистика
Участва в издаването на архивите на Васил Левски, Христо Ботев и Петър Дънов