България е завидно стабилна на фона на целите Балкани
На традиционната годишна среща с шефовете на българските дипломатически мисии зад граница премиерът Бойко Борисов очерта важни аспекти от външната политика на България.
Ваши Превъзходителства, радвам се да ви видя и да ви поздравя с празника.
По председателството малко ще кажа, защото вие знаете, че председателството е един тип координация между 27-те държави от ЕС. Процес, в който трябва да се влезе във връзка с проблемите, които има всяка една от държавите.
Председателството
не значи
управление
на ЕС,
което се бърка много. И, разбира се, дава и шансове, особено в случая, на Балканите, за някои приоритети, които от години стоят. Към това, което министър Захариева посочи за Париж, Берлин, Брюксел, не бих пропуснал Дубровник, не бих пропуснал Триест, Анкара, световния енергиен форум в Истанбул. Не бих пропуснал разговорите ни с президента Тръмп, с катарския премиер и с румънския премиер. Плюс тристранната среща в Солун. Тези, които се занимават по-отдавна с дипломация, знаят, че е почти недостижимо за протокола да се направи в един ден среща с президента на Франция и с президента на Германия. В Париж с Макрон на обяд, на официална вечеря с президента Щанмайер в Берлин. И на другия ден среща с канцлера.
Да не излезе самохвално, защото виждам, че медии сте поканили, а аз това качество никога не съм го имал, но Марин Райков е тук и може да ви каже как става участие в Берлински процес в Италия, когато това е четвърта, последна пленарна сесия за подписване, минала на ниво посланици, икономически и външни министри...
Там сме поради няколко причини. Първо, защото България е стабилна, да чукна на дърво, на фона на останалите Балкани. Второ, нашата политика е на добросъседство и искреност. Там, където можем да помогнем, помагаме на всичски. И трето, нашите предложения са такива, които са в абсолютен унисон и с това, което Брюксел желае, това, което е добре за Западните Балкани, и разбира се, в интерес на България.
Берлинският процес касаеше оста север-юг и шестте държави в Западните Балкани. Когато им казах, че повтарят бивша Югослания по този начин, малко се вцепениха, но после се съгласиха, че съм прав. Всяка една от държавите на Балканите трябва да има излаз към всяка една от другите. Да са разтворени една към друга, а не капсулирани.
Не мога да не
съм щастлив за
коридор №8,
че връзката със Скопие излиза на Перник. Сега правят проект, да видим дали ако е Скопие - Струма, ще излезе по-евтино. Въпрос на инженерни решения. Веднага бяха дадени авансите и за връзката София - Белград, имаме София - Солун, имаме София - Истанбул, имаме София - Бургас.
Онзи ден разговарях с румънския колега, за да не се почувстват изолирани. След България председателството се поема от Австрия, а след това от Румъния. Затова имаме две важни участия - в Дунавската и в Черноморската стратегия. Към нашите договорености с Гърция и Сърбия в Солун няма как да не включим и Румъния. Той беше доволен и щастлив и в началото на септември във Варна ще имаме смесено заседание между България и Румъния. После още един мост над Дунава да пуснем. Колкото се може повече КПП-та да пуснем. И така става една много добра програма за свързаност на целите Балкани.
Не бих искал да пропусна и нашите южни съседи. Процесите там вървят със сила, която ние трудно можем да си представим.
Опитваме се да
бъдем в добри и
балансирани
отношения с тях,
защото дори и днес на оперативката с МВР стана ясно, че имаме 0,0001% натиск миграционен. Преди по-малко от година това бе най-големият ни страх. Лягахме и ставахме с тоя страх. Вярно, бяха и избори, и това се използваше от някои политически сили. Но ние решихме този въпрос.
Прекрояването на енергийните потоци също върви със страшна сила и е необратимо. Направихме доста, подменихме компресорните станции. Изграждаме интерконекторни станции. С Румъния е готова, строим с Турция и Гърция. Разбрахме се с премиера Ципрас, ако всичко върви добре, октомври да направим първа копка за интерконектора с Гърция. Затова искам добре да ме чуете и в държавите, в които има интерес и ви попитат. “Южен поток” не влизаше в правилата на Третия либерализационен пакет.
Европейският газов хъб “Балкан” изпълнява абсолютно всички европейски изисквания на европейското законодателство. Ние бяхме най-лоялния член на ЕС, дори в някои моменти до глупост лоялни. Когато спряхме “Южен поток”. Какво стана.
Натовска Турция, натовска Гърция и натовска Италия, без да се съобразяват с никакви други норми, подписаха “Турски поток” и “Посейдон”, ТАП, ТАНАП и т.н. Един изключително изгоден за България проект бе хвърлен в канала и никой не можа да обясни защо. Едно стотина милиона евро бяхме дали за “Набуко”. Изведнъж умря. А без това няма как да диверсифицираме с азерски газ. Подписан е договорът, искат хората да го доставят, но тръбата минава през Турция. И сега изцяло се озоваваме в тази зависимост на Турция. Когато тръгне “Турски поток”, транзитът от Украйна през България за Турция ще спре. България става само клиент.
Какво правим с инвестициите в газопреносната мрежа? Затова Европейският газов хъб може да идва от Румъния, може да идва от Украйна, от Черно море двете находища, руски газ директно, може турски или азерски газ, може втечнен газ, ако докарат от Гърция.
Тогава ние оставаме транзитьори и сме в играта.Това е политика, която трябва да следваме неотлъчно, защото иначе оставаме само клиент. Това съм го казал открито и на Европейски съвет. Казах им, че аз ще си подпиша в лицето на Министерството на енергетиката пътната карта за 15,7 милиарда куб. м. газ да влизат по “Турски поток” в България.
Сега чакам писмо от Европейската комисия дали ще ми разрешат да започнем преговори и за директна тръба към България, защото, докато течаха тези процеси, всъщност целият регион стана зависим от Турция. Сега при тези отношения между ЕС и Турция можем да си задаваме много риторични въпроси кое е по-добре и кое е по-зле.