- Проф. Ботев, какво се случи пак в Егейско море?
- Това, което става в Егейско море, е обичайно за този район на егейската сеизмична зона. При контакта между западната покрайнина на Анадолската микроплоча и източния край на Егейската микроплоча стават много често земетресения, на порядъци по-често и с по-голяма сила, отколкото на територията на нашата страна. Ние сме вътрешноконтинентална област и при нас скоростите на придвижване между отделните блокове са 1-2 до 3-4 милиметра средно годишно, а там - особено в южната част на Западна Турция и южната част на егейската зона, скоростите на придвижване са 30 до 35 милиметра годишно, поради което
непрекъснато се
генерират големи
напрежения,
които водят и до по-големи земетресения, защото едната от двете контактни плочи е с много твърди якостни характеристики. Тя е със субокеанска земна кора. Това е тъкмо Егейската микроплоча и там потенциално може да се натрупват по-силни напрежения. Скоростите на придвижване, които са значително по-високи от нашите и които следим на повърхността, показват, че ще стават много по-често такива земетресения.
- Скоро в района пак имаше трус.
- Предишното подобно земетресение беше на 12 юни с магнитуд 6,3, само че 200 километра по̀ на север пак в егейските острови, на остров Лесбос. Той е на 50-60 километра северозападно от Измир. В момента активността е на десетина километра от Бодрум. Магнитудът на това земетресение е 6,7. Това го прави около
10 пъти по-силно
по енергия
от юнското
Това е и причината за сегашните ефекти на повърхността. Около Бодрум, Мугла, по крайбрежието на Турция има много повреди и разрушения. Имам информация, че има и жертви. Магнитудът 6,7 е близо до 7, откъдето започват т.нар. катастрофални земетресения. От 8 до 9, каквито, слава богу, у нас почти не стават, се наричат разрушителни.
Над 9 са релефообразуващи и са характерни за по-големите плочи и контактите между тях. За вътрешноконтинентални области като нашата просто са изключение докъм 8.
Ние сме имали едно-единствено такова, което се брои за едно от най-силните за последните 200 години в континенталната част на Европа. По-големи напрежения се трупат по перифериите на континенталните части, в случая между Анадолската плоча и Егейската микроплоча. Земетресенията там са много чести.
Хората строят относително по-здраво. Модерните хотели са устойчиви, но има и достатъчно по-стари сгради, които могат да бъдат подвластни на тези движения. За съжаление, някъде може би
нещо е паднало
върху главата
на спящ човек
Такива случайности водят до неприятни последици.
- Усетено ли е земетресението у нас?
- Не. Област Кърджали е на около 500 километра от това земетресение. Е, има свръхчувствителни хора, които често по самовнушение твърдят, че усещат нещо. Възможно е на някой висок етаж да се получи резонанс по отношение на собствения период на трептене на съответната сграда. В такъв случай някой може да го усети от втора степен. В момента се приема, че към Бодрум и Мармарис има 6-а и 7-а степен на въздействие по 12-степенната скала на Медведев-Шпонхойер-Карник, която оценява само макросеизмичните ефекти.
- Трусът в Егейско море трябва ли да ни тревожи?
- На такива големи разстояния, както в случая на 500 километра от територията на България, не може да говорим за въздействие.
Още повече че генезисът там е от съвсем друго естество - контакт между две микроплочи. Нашата територия е вътрешноконтинентална. Тук имаме силно раздробяване. Отделните блокове един спрямо друг се движат с много по-ниска скорост. При нас движенията са с преобладаващ вертикален компонент на разкъсването на земните недра. В нашите сеизмични зони
има повече
ефекти на
пропадане,
докато при тях движенията са хоризонтални на странични контакти между двете плочи. Само още 200 километра по̀ на юг от днешната активност стигаме до южния край на остров Родос, където имаме ефекти на подпъхване на Средиземноморската плоча под Егейската и там биха могли много по-силни земетресения да се случват. Островите Родос и Крит са свидетели на такива движения, които дълбоко в земните недра провокират придвижване на мантийно вещество към повърхността и във вътрешната част на егейската зона има много вулканични острови, които и в момента са активни.
Такива са островите Санторини и Кос. Това е т.нар. Егейска вулканична арка.
Нашите земетресения са приповърхностни с дълбочина до 20 километра. Нямаме пряко отношение към развиването на сеизмичния процес, който става в момента в южната част на егейската сеизмична зона.
- Каква е сеизмологичната ситуация у нас в момента?
- Тя е изключително спокойна. Даже бих казал, за известно съжаление, прекалено спокойна. Имаме само едно до две земетресения по покрайнините на нашата територия и нито едно в нашата страна с възможности за усещане. В продължение на последния месец нямаме нито едно земетресение с магнитуд, по-голям от 2. През другите месеци средно има от 10 до 15 такива.
В последните месец и половина-два има затишие на микросеизмичната активност, което означава, че в нашите зони се натрупва слабо напрежение. Това е пример, който показва, че в близко бъдеще бихме могли да имаме активизация на много слабите земетресения. Този процес е характерен за нашата страна. Ние не издържаме на по-големи дълговременни напрежения. При много по-малки стойности якостните характеристики на нашите земекорни блокове не издържат и се получава относително високата микросеизмичност - около 1000 микроземетресения годишно. В тях се включват и такива, които са с магнитуд 0,5, 1 или 1,5. Смятаме, че осезаеми за хората са само тези с магнитуд над 2, затова само тях означаваме на нашата карта, която е онлайн. С магнитуд около 4 са обичайни по 1-2 годишно на територията на нашата страна. Поне 10-15 годишно стават с магнитуд около 3. Очакваме скоро да има микросеизмична активизация. Ако в продължение на няколко години обаче нямаме такава, значи, че се готви по-силничко земетресение. Сега сме още в началния период на това затишие. Моето мнение е, че категорично ще последва по-явна микросеизмична активност. Това затишие не трябва да се приема като затишие пред буря, а просто като затишие пред буря в чаша вода.
ВИЗИТКА
* Проф. Емил Ботев е завършил физика в Софийския университет през 1979 г.
* Оттогава работи в Геофизичния институт на БАН
* Заместник-директор е в периода от 2002 до 2006 година
* В момента ръководи департамента по сеизмология в Националния институт по геофизика, геодезия и география на БАН