Михаела Добрев: Когато видях деца да спят пред хотела й, разбрах, че Нина е световна звезда

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6349785 www.24chasa.bg

Организирам турове за хора, които искат да изкарат курс по живопис, комбиниран с туризъм, казва майката на актрисата

Майка и дъщеря под колонадата на Белия дом, където Нина е поканена като гост от Барак Обама.

Кадър от фотосесия за реклама на мляко преди няколко години, за която позират двете. СНИМКИ: ЛИЧЕН АРХИВ

Михаела Добрев, майката на актрисата Нина Добрев, беше в България за двайсетина дни. От София тя се отправи към Авиньон, Франция, където прекарва около шест месеца в годината. Там е базата , както казва сама, но пътува из околностите, а също и в Италия, където организира турове с курсове по живопис, съчетани с туризъм. В края на всяка година тя се прибира в Канада, където се връща и Нина, за да посрещнат цялото семейство коледните празници. Единствено в интервю за “24 часа” Михаела Добрев разказва за себе си, семейството и работата си.

Михаела с двете си деца - Алекс и Нина, на Коледа в Ню Йорк

зкарахте в България двайсетина дни, имаше ли специален повод, или беше само ваканция?

Картина на Михаела Добрев

- Пристигнахме за 60-годишнината от сватбата на бабата и дядото на Нина и Алекс - Ефи и Сашо Добреви, 60 години щастлив брак. Събрахме се цялото семейство и беше много хубав празник.

- С кого бяхте тук?

- С Камен, с когото сме в прекрасни отношения, но не живеем заедно от много години.

- Дъщеря ви защо не успя да дойде?

- На следващия ден беше сватбата на най-добрата ѝ приятелка - Джулиан Хъф, която също е актриса. Нямаше как да не присъства.

- Какво снима Нина в момента?

- Беше в Ню Йорк миналия месец. През септември ще излезе филмът “Линия на смъртта”, продуциран от Майкъл Дъглас - римейк на лента от 80-те години с Джулия Робъртс.

- Вие сте от първата вълна българи, които излизат от България след промените, защо тръгнахте?

- Заминахме през декември 1990 г. Цялото ми семейство е пострадало от режима. Дядо ми е бил в лагер, защото е бил богат търговец и са го обявили за враг на народа. Леля ми, сестрата на баща ми, е била омъжена за един от синовете на Александър Малинов, който три мандата е бил министър-председател. Били са на много добро социално и материално ниво. Когато комунистите идват на власт, им отнемат всичко, дават им един час да вземат само най-необходимото и им взели всичко останало. Дядо ми е изпратен в лагер. Чичо ми е изселен, баща ми е изселен. По тази причина и с майка ми не се женят 15 години, защото е щяла да загуби софийското си жителство, а тя беше аптекарка. Затова аз се раждам много късно, била е на 39 г. Така че никога не съм била привърженик на това, което се случваше в България. И когато започнаха демократичните промени, бях много активна, вярвайки, че ще променим света. След първите избори, когато народът отново си избра същото, си казах, че съм дотук, и реших да замина. Тогава Нина беше на годинка и малко, синът ми беше на шест. Мъжът ми замина с първата вълна, след това тръгнахме и ние.

- Какво си помислихте там, когато пристигнахте за първи път?

- Вече бях излизала един път и имах представа какво се случва навън. За мен беше по-скоро приключение. На първата ни Коледа до такава степен нямахме пари, че за да направим елха, отрязахме клон от някакво иглолистно дърво в парка. И изрязах картинки от списание, за да го украся. Но нито ми е тежало, нито съм се чувствала нещастна. Никога не съм се чувствала емигрант.

- Първите изяви на Нина Добрев пред камерата са били за реклами, как се случи това, имахте контакти в тези среди ли?

- Нямахме изобщо такива познати.

Беше изцяло нейна идея

Беше на около 14 години, вече учеше в гимназията по изкуства. Там дойде актьор, който беше основал училище за млади таланти. Беше доста скъпо, а Нина много искаше да се запише. Съгласих се едва когато се срещнах с този актьор и разбрах, че не е само програма, която да те учи как да влезеш в някаква роля и как да изглеждаш изненадан. Караше ги да подходят много по-дълбоко, да пишат есета, да събират информация за историческия период, от който е съответният герой, да правят психологическа характеристика. Дадох си сметка, че ще бъде много обогатяващо за нея. Още преди това, тя много настояваше да има агент, направихме ѝ и портфолио. Първите ѝ ангажименти бяха снимки за реклами. Първата беше за магазин за обувки и тя заедно с още няколко деца имаха клоунски носове и слизаха по някакви стълби. Междувременно започна този курс, който се водеше от режисьори и актьори от Торонто. Те видяха нещо в нея и ѝ казаха, че трябва да има сериозен агент. Но ѝ обясниха, че не бива да се обезсърчава, защото агентите много трудно приемат да работят с деца. Очакват да си вече завършен актьор, да те пратят на кастинг, да получиш веднага ролята и те да вземат своята комисиона. Така че вероятно няма да намери веднага. Изпратиха ни при трима много известни агенти и тримата я поискаха, а тя трябваше да реши. Моят избор мисля, че не се препокриваше с нейния, но я оставих отново сама да реши. И тя сама избра агента, с когото да започне кариерата си.

- Явно сте ѝ имали огромно доверие, била е доста малка.

- Абсолютно, но и тя спечели доверието ми. Виждах, че знае какво иска. Спомням си един разговор с нея, в който ми каза: “Мами, аз искам да стана актриса. И преди съм го мислила, но ми беше неудобно да го кажа на глас, защото звучи много суетно. Всяко второ момиченце иска да стане звезда. Но отсега нататък ще го казвам, защото това искам. Ти си първата, на която го казвам на глас”. Попитах я това ли би правила, ако кариерата ѝ спре на ниво църковен театър, да речем. Отговори с “да”, независимо на какво ниво е. Оттам нататък започнах да я подкрепям, защото виждах, че няма елемент на суета или някакви други нездравословни търсения. И знаех, че ще е добра на някакво ниво, независимо какво е то.

- Кога замина да живее в Щатите?

- След гимназията следва една година в Торонто и замина. Беше на 19 г.

- Какви бяха страховете ви тогава?

- Обичайните родителски страхове. Детето не е още достатъчно голямо и трябва да се справя само в живота. Но тя вече беше много независима. До 18-ата ѝ година

ходех с нея на снимки

След това в продължение на около година участва в един-два филма, ходеше на снимки сама в Отава. В този период бях в Европа с туровете, но знаех, че мога да ѝ имам доверие. Бяхме в непрекъсната връзка. На нейните години аз бях голямо дете, докато тя ме изумяваше как се справя не само с работата си, но и с поемането на отговорности, с отговарянето на имейли, обаждания, контакти с продуценти.

- Кога разбрахте, че тя наистина е световна звезда?

- И до ден днешен ми е странно, въпреки че вече съм наясно. Спомням си, когато бяхме в Париж преди няколко години и децата спяха пред хотела ни в спални чували. Понякога много бързахме и наистина нямахме възможност да спрем, за да се види с тях, и се налагаше да се измъкваме през задни изходи. Но за мен Нина си е Нина, това са две различни личности - моето дете и актрисата. Много пъти, когато ми задават въпроса дали се гордея, отговарям с “да”, но не защото е звезда. А защото успя да намери мястото си там, където би искала да бъде, и го прави с желание и удоволствие. Двамата с брат ѝ, като деца са ме питали какви бих искала да станат. Подходих сериозно към въпроса и им казах, че няма никакво значение каква професия ще изберат. От тях искам да станат добри хора. До ден днешен и двамата от време на време ме питат дали са изпълнили желанието ми. Това е нещото, с което се гордея.

- В инстаграм тя много често пуска снимки как приготвя вечеря, явно кулинарията много се удава. Въртеше ли се около вас в кухнята, като беше малка?
- Първото нещо, което се научи да прави, беше баница. И досега много се гордее с това и по разни поводи приготвя баница. Въртеше се около мен, като беше малка, но този интерес се появи, когато напусна дома ни. Вкъщи вероятно съм посяла семенцето, а то разцъфна по-късно. Запали се, когато вече живееше в Атланта, в нейно си жилище, което си беше купила, с хубава голяма кухня. Взе си хубави домакински уреди. В един момент подаръкът за Нина беше много лесен - готварски книги. Вече има страшно много.
- А когато се прибере в Торонто, иска ли да приготвите нещо българско?
- Да, но напоследък повече експериментирам с нови неща. Тя обича много пилето с ориз на баба си и нейния кекс с вишни или малини. Напоследък държи да се храни здравословно, повече вегетариански неща. Много обича и таратор. Заедно си готвим мусака. Но на практика вече тя е водещият фактор в кулинарството и ме учи на разни неща.
- Когато се колебае дали да приеме дадена роля, консултира ли се с вас?
- Близки сме, обсъждаме нещата, но вярвам, че ние трябва да се месим до определено време. След това трябва да ги оставим да решават сами, дори да правят грешки.
Не се опитвам да влияя
Винаги казвам мнението си, но тя има свободата да прави с информацията каквото иска. Напоследък един-два пъти ми се е обаждала да прочета определен текст, който трябва каже със славянски акцент. Аз само го прочитам и тя имитира моя акцент.
- Колко е добър българският ?
- Говоримият е много добър, пише също. Понякога се забавляваме с граматиката, с някои малки грешки. Имаше голямо желание да си запази езика и успя. Почти винаги с нея си говорим на български.
- На много места в мрежата пишат Нина Константинова Добрева, това обаче не е нейното презиме, нали?
- Да, изписват я грешно. Тя се казва Нина Каменова Добрева, моето презиме е Константинова.
- Защо тя стана Добрев, заради кариерата ли?
- Това беше още от ученическите години на децата. Непрекъснато ни питаха как така брат е Добрев, а тя е Добрева, същото и за мен - защо мъжът ми е Добрев, а аз съм Добрева. На всеки обяснявахме, че славянските имена са така и не мога да си спомня кой служител каза, че сме Добрев като фамилно име и така остана. Навсякъде в документите сме без -а накрая. Беше още през първите години. Не е било обмисляно решение.
- На кого е кръстена Нина?
- На моята майка, тя беше Николина, но всички я наричаха Нина.
- В “Уикипедия” пише, че истинското име на Нина е Николина, така ли е?
- Само в църковното кръщелно е така, иначе е Нина, така е и във всички документи.
- Нина винаги подчертава, че е българка, но български журналисти не могат да стигнат до нея, защо е толкова трудно?
- Не избягва българските журналисти, категорично. Но когато е в България, е за толкова кратко, че няма време за нищо. От една страна, е хубаво да си известен и хората да имат интерес към теб, но в реалността е огромен товар. Никога нямаш лично пространство. В България се връща с намерението да бъде с най-близките си, има броени часове, иска да се изключи от този свят на атака към нея. Но никога не съм чувала да избягва български журналисти. Последния път беше тук преди две години и отново беше за съвсем кратко. Интересът към нея не е само тук, а навсякъде, където и да сме били. Само аз съм получавала хиляди имейли с молби за съдействие да стигнат до нея. Имаме много ясната уговорка, че ще препращам хората към агентите , иначе това би отровило нашите моменти.
- Кое е милото нещо, което си казвате?
- Котенце, пилешко... такива неща. (Смее се).
- Какво ви предстои сега във Франция?
- Три седмици страхотен театрален фестивал в Авиньон. Той е един от най-големите международни фестивали и целият град се оживява, трудно се движи човек по улиците.
- Вие също се занимавате с изкуство, защо избрахте реставрацията?
- Бях фотограф в приложния факултет, работих със студенти като асистент. Така се запалих по рисуването, преди това също съм се занимавала, но никога не е било в центъра на интересите ми. Бях на 26 години и реших, че вече съм твърде напреднала с възрастта, за да започна тепърва да се развивам в някаква артистична, творческа специалност. Затова записах реставрация и тя се превърна в моя професия през следващите 20 години.
- Какво сте реставрирали през тези години?
- Общо взето икони. Когато заминах в Канада,
първата ми работа беше
свързана със
средновековна колекция
с руски и гръцки икони в университета в Торонто. Жената, която ги беше дарила, е рускиня. В България почти не съм работила, освен на студентски практики. Заминах, когато току-що бях завършила семестриално четвърти курс. В Канада съм работила с картини, стенописи, гербове. Имала съм поръчки и от антиквари, занимавала съм се с мебели, с позлатяване, включително за интериори, въпреки че няма нищо общо с реставрацията. Но малцина могат добре да златят.
- Продължавате ли да се занимавате с реставрация?
- Не, от 2004-2005 г. вече не се занимавам. Тогава направих компанията си, която прави турове. Начинът, по който взех решението, беше много интересен. Последните две години бях намерила друга работа, която нямаше нищо общо със сферата на изкуството. Бях в компания за международна търговия в Торонто. Търсеха човек с езиците, които аз говоря - английски, френски, немски и руски. Беше интересно и много бързо напреднах.
Занимавах се със
сделки по цял свят
Там се събуди някакво зрънце, което явно имам от дядо ми, той е бил търговец. Доставяше ми удоволствие, че работя в сферата на бизнеса. Но баща ми се разболя сериозно, спрях работа, за да се погрижа за него. Когато той си отиде, си зададох въпроса: “Сега накъде? Към бизнеса ли ще се върна, или към изкуството?”. Нямах отговор и се запитах, ако утре спечеля от тотото 500 милиарда и парите никога вече няма да са въпрос и цел, какво ще правя със себе си. С какво ще запълвам деня си, така че да се чувствам удовлетворена, че с нещо допринасям за този свят. Дадох си сметка, какво ме вълнува, а то е в сферата на културата и изкуството, пътуването, бизнеса и грижата за околните. Ако мога да помогна на някого, гледам да го направя. В продължение на няколко дни това се избистри до идеята да организирам турове за хора, които искат да изкарат курс по живопис, комбиниран с туризъм. Групите ми са повече с канадци. С много добър преподавател, за около две седмици ги водя в Европа - Франция или Италия. Самата аз не преподавам, защото не може един човек да се справя с всичко. Работя с различни преподаватели, които винаги са много добри.
- Какви хора се записват за тези турове?
- Повечето са добро ниво аматьори художници. Хора, които все още имат какво да учат, но вече са напреднали достатъчно, за да си струва да прекосят океана и 5-6 часа на ден да рисуват.
- Нина идвала ли е с вас на такъв тур и има ли интерес към рисуването?
- Имаше такава идея, но все още не е идвала. От дете имаше артистични наклонности от всякакъв характер. И кандидатства в гимназия по изкуствата, в която имаше два филиала - с изобразително изкуство и театрален. Приеха я и в двата, тя избра театралния.
- Намесихте ли се в избора ?
- Не, съвсем съзнателно. По време на обучението имаха класове по рисуване и учителят дойде и ми каза, че сме направили голяма грешка, защото има страхотни данни за художник.
(Продължение на интервюто четете в утрешния брой на “24 часа”)

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Благодарим за доверието, ще се стараем!

    Онзиден прессекретарят на президента Румен Радев изпрати остро писмо, наречено опровержение, което уж иска да опровергае нещо, но вместо това дава съвети какво трябва да прави в. “24 часа”, какво да пита и кого да критикува. Всъщност това е оценка за работата ни, защото произтича от институцията на държавния глава, който чете много вестници.
  • Мотиви за нова конституция за по-добра България

    Обикновено НС може да я направи в края на мандата си, после Велико да я приеме и да продължи като обикновено За 30 г. демократични промени в България се проявиха заложени в конституцията противоречия, които доведоха до противопоставяне на институциите, а не до тяхното взаимодействие. А институционалното взаимодействие трябва да е принцип в