10 отговора за Либия 10 години по-късно

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6349995 www.24chasa.bg
Кадри от посрещането на медиците в България преди 10 г. СНИМКА: РОЙТЕРС

Спасяването на българските медици, обвинени за СПИН заразата в Бенгази, се превърна в национална кауза

На 24 юли се навършват 10 години от освобождаването на българските медици в Либия - най-тежката заложническа драма в новата история на България, започнала през зимата на 1999 година и завършила през лятото на 2007 г. Спасяването на Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка, Снежана Иванова и д-р Здравко Георгиев се превърна в национална кауза. Това предизвика безпрецедентни усилия, в които се включиха на практика всички - българските държавни институции, включително три поредни правителства, специалните служби, медиите и гражданското общество.

Отбелязваме годишнината с отговорите на 10 важнни въпроса, някои от които и често задавани през всичките години на кризата.

1. Как се разбра за проблема?

На 12 февруари 1999 г. в дежурната стая на в. “24 часа” се обажда разтревожен мъжки глас и съобщава, че два дена по-рано 23-ма български лекари и медицински сестри в Либия са натоварени в автобуси и откарани в неизвестност. Човекът се представя като Юли Михайлов от Бяла Слатина, чиято съпруга е в тази група. Информацията му е от негов приятел - Емил Узунов, който е в Либия и жена му Валя Червеняшка също е сред изчезналите. (виж репортажа на 53-а стр.) Когато му се обажда по телефона от Либия, Емил казва на приятеля си следното:

“Мълчи и пиши

Прибраха в полицията голяма група български сестри и сега никой не знае къде са. И моята, и твоята жена са в тази грухпа. Юли, проблемът е голям, жените ни ги няма, ще ги затрият!”

След този сигнал дежурният екип на “24 часа” се свързва с всички възможни инстанции, чрез които може да се изясни случаят - Министерството на външните работи, посолството в Триполи, офиса на фирмата “Експомед”, с чието посредничество медиците са започнали работа в Либия, и т.н.

На другия ден - 13 февруари, събота, като челен материал на първа страница във вестника излиза и първата в историята на този случай медийна информация: “Изчезват 23-ма наши лекари в Либия.” След това Министерството на външните работи дава пресконференция и започва една медийна сага, продължила години наред.

2. Откъде е заразата в Бенгази?

Най-вероятно от пратка със заразени кръвни продукти, влязла в Либия през 1996 г. или малко по-рано. Според информация от западен дипломат в Триполи

австрийската фирма

“Албовина” е продала

на Либия кръвни продукти

с компрометирано качество и неясен произход.

На 20 декември 1996 г. служители на австрийското МВР и на Министерството на здравеопазването правят внезапна проверка в складовете на фирма “Албовина”. Иззети са 500 банки и три хиляди литра плазма. Изследванията на проби от тези продукти установяват, че плазмата е заразена с вируса на СПИН, хепатит В и други бактерии. Акцията е направена по сигнал на служители от фирмата за злоупотреби с документите за вноса и съмнения за качеството и безопасността на кръвните продукти.

Разследването установява, че заразената кръв е доставяна от Южна Африка и е влизала в Австрия през свободните търговски зони в градовете Линц и Грац. Според документите освен “Албовина” е замесена и още една фирма – швейцарската WBAG. Всичко това вещае голям международен скандал, но нещата са потулени и разследването бързо приключва.

3. Как се ражда версията за Мосад?

Мосад винаги е удобно обяснение за всяка конспирация в Арабския свят. В конкретния случай обаче се знае, че през 1998 г., след като откриват случаи на СПИН в Бенгази, либийските служби започват да търсят информация по случая със заразените продукти на “Албовина” отпреди две години и така стигат до данните, че кръвната плазма на австрийската фирма е минавала през израелски лаборатории.

На 19 май 1998 г. д-р Абделфатах Бахрие - шеф на Арабско-австрийската търговска камара във Виена, се свързва с шефа на отдела за кръвни продукти в австрийското здравно министерство д-р Ханс Кюрц, от когото разбира, че трите хиляди литра заразена плазма, иззети от склада на фирмата при акцията през 1996 г., са били предназначени за износ в няколко страни в Азия и Африка.

Д-р Кюрц признава още, че с него вече са се срещали няколко високопоставени представители от страни като Китай, Индия и Израел.

Д-р Бахрие е любопитен да разбере защо и израелците се интересуват, нима и те са купували от тази плазма? Д-р Кюрц обяснява, че причината е друга и израелското министерство на здравеопазването е заинтересувано да разбере как се развива скандалът, защото

кръвта, продавана

от “Албовина”, е била

обработвана в Израел

След това д-р Абделфатах Бахрие прави обстоен доклад до директора на бюрото на Арабската лига във Виена Самир Хаза, в който описва срещата и разговора с д-р Кюрц, наблягайки особено на израелската връзка. Тази информация стига и до Либия и по-късно е открита в документите по делото.

4. Има ли неразкрити факти от документите по делото?

Със сигурност. Цялата документация по случая представляваше огромен масив.

По време на заседанията на съда в Бенгази българската защита се сдоби по интересен начин с малка, но много важна част от документите на прокуратурата.

Сред папките бяха окончателният доклад на професорите Монтание и Колици, поръчани от либийската държава, от които става ясно, че в детската болница в Бенгази ХИВ инфекцията се е разразила много по-рано, още преди обвинените български сестри да започнат работа там. 

В документите са признанията на майор Салим Джума, в които той собственоръчно описва методите на насилие, прилагани върху българките, и съдебномедицинската експертиза, която потвърждава белезите от инквизиции над подсъдимите.

По-късно копия от тези документи бяха предадени на посланиците на страните от ЕС в Триполи, за да изиграят съществена роля при изграждането на онова, което по-късно всички с лекота наричаха европейска солидарност.

От тези документи изплува и друг един интересен факт. Абдел Маджид Шол - единият от офицерите, измъчвал българските медицински сестри по време на следствието, е бил по-рано отговорен фактор в Дирекция “Доставки на лекарства и оборудване” към Генералния народен комитет на здравето (либийското здравно министерство).

Участието на д-р Шол в мъченията има своето логично обяснение. Той е един от най-яростните защитници на тезата, че е извършен заговор срещу джамахирията и че зад него стоят българите, организирани от тъмна шпионска сила. Тази версия е удобна за него, тъй като по силата на своите служебни задължения би трябвало самият той да е един от хората, отговорни за разразилата се епидемия.

5. Какво стана с мъчителите?

От групата офицери, измъчвали българските медици и палестинеца Ашраф, полковник Джума Мишри определено бе най-свирепият. Макар че бе разследван за действията си, той често демонстрираше арогантно поведение по време на съдебния процес. Когато стана ясно, че има вероятност да му бъдат повдигнати обвинения в България, заяви, че това няма как да стане, но би отишъл на плаж във Варна.  След свалянето на Кадафи полк. Мишри се представя за репресиран и преследван от бившия режим, опитвайки се да се присламчи към новите силни на деня - т.нар. революционери от 17 февруари. Междувременно семейството му е споходено от голямо нещастие. Синът му е намерен мъртъв при неизяснени и до ден днешен обстоятелства. Има съмнения, че става дума за криминална история, но Мишри представя смъртта на сина си като мъченичество в името на революцията. След изборите през 2014 г., правителството в Либия се разпада и ислямистите вземат Триполи. Тогава полк. Мишри се поставя в услуга на бившите членове на “Ал Кайда” и техния емир – ръководителя на някогашната Въоръжена либийска ислямска група Абделхаким Белхадж. Така добилият известност у нас като

най-лошия мъчител

на сестрите става

вътрешен министър

в непризнатото

правителство

на ислямистите,

което управлява Триполи и част от западните територии по либийското крайбрежие. С тази титла Мишри дава и няколко телевизионни интервюта и така влиза в полезрението за разлика от останалите от групата на мъчителите, за които няма никакви сведения.

6. Франция ли освободи медиците?

Франция се включи съвсем в края на кризата, но президентът Саркози успя да изиграе блестящо картите си в последния момент, изпращайки тогавашната си съпруга и първа дама на републиката два пъти в рамките на десет дни в Либия. Освобождаването на медиците щеше да стане факт заради подготвеното вече споразумение между Либия и Европейския съюз.

На финалния етап дори се обсъждат детайлите по освобождаването, включително с какъв самолет да бъдат отведени медицинските сестри, д-р Здравко Георгиев и палестинецът Ашраф ал Хаджудж. Тогава либийският преговарящ Абделати Обейди заявява, че не би било добър вариант български самолет да кацне в Триполи. Заради това е решено отвеждането на медиците от Либия да се извърши с италиански самолет, който да кацне в Рим, а оттам български самолет да ги прибере в София. 

Изненадващата интервенция на Франция в последния момент е лична инициатива на президента Никола Саркози. Но всъщност основната роля в целия процес, почти от самото му начало до края, играе друга европейска държава - Великобритания. Реално разработването на основната концепция за постигнатата договорка с либийците е дело на Форин офис в Лондон. Включително и организацията на преговорния процес в т.нар. Четиристранният формат.

7. Важен ли беше Четиристранният формат? 

Това е основният преговорен процес, заради който на практика се стигна до окончателно споразумение. Беше наречен четиристранен заради участниците във формата -България, Либия, ЕС и САЩ. По тази схема бяха проведени седем конфиденциални срещи, които реално павираха пътя за освобождаването. Началото бе поставено на 7 ноември 2005 г. зад една огромна четириъгълна маса във Форин офис в Лондон. Форматът продължи със срещи във Виена (23 ноември 2005 г.), Триполи (21-22 декември 2005 г.), после в София (26 януари 2006 г.), отново в Лондон (26 април 2006 г.), пак Триполи (6-7 август 2006 г.) и завърши на 17 януари 2007 г. в София без участието на либийците. Истината е, че основната роля и принос по този случай бе на българската държава.

8. Какво направи разузнаването?

Специалните служби и по-точно българското разузнаване имат сериозна роля в определен етап от развитието на казуса. По тази линия е осигурен допълнителен канал за връзка между София и Триполи, който се осъществява между ръководствата на двете разузнавателни служби. Това става с

посредничеството

на бившия директор

на “Глобални

операции” в МИ6

сър Марк Алън.  Важна фигура с добри контакти в Либия и много близък на тогавашния британски премиер Тони Блеър. Сър Алън създава предпоставките за контакта с шефовете на либийските служби Муса Куса и Абдала Сануси. Може да се каже, че активното участие на британската дипломация по случая с българските медици се дължи и на този особено влиятелен човек. По-късно той става консултант на “Бритиш петролиум” по въпросите на Близкия изток и в Либия включително. Повече от 20 различни спецслужби, включително и израелската Мосад, участват пряко или помагат косвено в опитите за разрешаването на казуса с медиците.

9. Катар ли плати кръвнината?

Факт е, че близо половин милиард долара бяха броени на роднините на заразените деца, като така стана възможно подписването на документа, с който Висшият съдебен съвет на Либия отмени смъртните присъди на българките. Тази сума беше изплатена

за една нощ на място

в Бенгази с пари от

клона на Централната

либийска банка

Катар не е превеждал средства за кръвнината на децата, но ролята на емирството и на тогавашния държавен ръководител шейх Хамад бин Халифа ал Тани не е докрай изяснена. Една от тезите, които бяха коментирани с половин уста, бе, че сумата, платена за кръвнината на бенгазийските деца, съвпада точно с комисионата за прословутата сделка между Катар и Франция за 80 еърбъса. Логиката е следната: емирът купува френски самолети за 17 милиарда долара, спасявайки компанията производител от тежкото финансово състояние, в което се намира. А комисионата уж отива за фонда “Бенгази”. Малко преди щастливата развръзка с мадам Сесилия емирът говори по телефона с президента Саркози и с полк. Кадафи. След което българските медици бяха освободени, Саркози и Кадафи благодариха на емира, а президентът Георги Първанов му занесе в Доха орден “Стара планина” с лента.

Всъщност

Катар играе ролята

на нещо като

интерфейс в

цялата история

За Кадафи бе важно хората в Либия да смятат, че той е накарал, чужденците, най-вече Запада, да платят за тяхното страдание. Така както Либия бе накарана да плати на роднините за случая “Локърби”. В същото време обаче България, ЕС, САЩ и всички останали убеждаваха общественото мнение, че нито един долар кеш не е даден във фонда. Така с катарското участие трябваше да бъде замазан балансът в иначе анонимната сметка на фонда. Истината е, че в крайна сметка не друг, а самия Кадафи плати на семействата в Бенгази. Защото реално той бе и най-отговорен за всичко случило се там.

10. Казано ли е всичко по случая?

Категорично не. В този случай участват толкова отделни страни и играчи с разнопосочни гледни точки, намесени са огромни държавни и частни, политически и икономически интереси, че е практически невъзможно да се изговори абсолютно всичко. Дори само в България голяма част от материалите са все още засекретени и не могат да бъдат изцяло обнародвани.

Има

една трайна

и широко

разпространена

версия,

че в началото на проблема в Бенгази всички останали страни, които са имали медицински персонал там, са спасили своите граждани, само България е изоставила своите. Това е много популярна теза, наложила се заради дългогодишното взаимно недоверие между граждани и държава. В случая между работещите в Либия българи и дипломатическите ни представителства в Триполи и Бенгази. Но внимателен анализ на фактите и предпоставките, довели до възникването на тази дългогодишна драма в Либия, показва едно: българите са били предварително нарочени и единствените набелязани жертви. Защо точно българите?

Отговорът на този 11-и въпорс е тема за съвсем отделен разговор. 

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Валентина Сиропуло 10 г. след Либия: Няма да се примиря, че бяхме помилвани, а не оневинени

10 г. след Либия Валя Червеняшка очаква с огорчение пенсионирането си

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Лъсна червената боя южно от кръста на академиците

    Лъсна червената боя южно от кръста на академиците

    Един ден продължи загадката какво искат да кажат тези т.нар. разгневени академици. Които публикуваха възвание, което директно призоваваше към престъпление от специалната част на Наказателния кодекс - смяна на законоустановената власт. Този призив изглеждаше смешен и налуден, защото тези въпросни академици нито могат да вземат властта
  • Каубойско яке и как всичко е наред

    Каубойско яке и как всичко е наред

    Кога за последно у нас някой музикант е изказал проблемите на големи маси хора, така че да крещят в синхрон От доста време насам имам навика да си пускам цели концерти на най-различни групи - стари и нови. Бих излъгал, че го правя с дълбоката цел да направя сравнение между поколенията, да се потопя в атмосферата на някой жанр или да оценя