Земята не е стока, че да се продава свободно

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6352582 www.24chasa.bg

Покупката от чужденци трябва да става при ясни правила и контрол

Трябва или не трябва да се продава свободно земя на чужденци. Този въпрос стана пак актуален, след като бе предложено да отпадне изискването за 5 г. уседналост, преди чужденец да може да купи земя в България.

Премахването на това изискване идва след наказателна процедура от Брюксел и заплахата от глоба от близо 1 млн. евро и по 60 000 евро за всеки ден действие на ограничението.

Всъщност най-рано наесен ще е ясно какво е решението по казуса. Защото отпадането на уседналостта надали ще се гледа от парламента преди лятната ваканция. А междувременно май всички политически сили имат консенсус, че трябва да има регулация при продажбата на земя на чужденци, а не това да става напълно свободно. А подобно единомислие в парламента рядко се среща.

Определянето на регулации при продажбата на земя на чужденци е необходимо. Тъй като тя надали може да се нарече точно стока. Въпреки твърденията на привържениците на либералното икономическо мислене, които твърдят, че ограниченията върху търговията с каквото и да било е посегателство върху свободното движение на стоки, капитали и хора.

Сигурно са верни аргументите, че чужденецът няма да си вземе земята и да я занесе вкъщи. И че ако инвестира в българска земя, ще плаща данъци тук, може и работни места да открие. Би било наистина чудесно, ако всичко се основаваше на пазарен принцип, а бизнесът се прави от доблестни, интелигентни, предприемчиви хора, които не искат едно или друго предимство.

Но със земята и земеделието това не е така. Защото там има субсидии. А секторът е изключително важен, защото произвежда храна. И поставен в условията на свободна конкуренция, надали може да оцелее.

Селското стопанство по-скоро е държавна политика, за да има храна за всички. Поради това има редица директиви, субсидии, квоти. И ще е повече от странно да се либерализира онази част, която се отнася за продажбата на земя.

Тъй като за нея има субсидии, която се определя на площ, а не на стопанство. Ясно е, че без тях трудно ще има конкурентно селско стопанство, но това води и до съответните интереси. Нужни са правила, за да не падне българското земеделие жертва именно на такива интереси.

Ясно е, че като член на ЕС България е поела редица ангажименти, включително и за продажбата на земя. Но тя може да бъде регламентирана. Като например с изисквания собственика да е регистриран земеделски производител, да предостави бизнес план, който да се одобрява от земеделското министерство, да доказва произхода на средствата, с които купува, да поема ангажимент за обработката на земята за определен период и т.н.

И да има строг контрол над всички тези изисквания. Ако има правила, тогава нека всеки с чисти помисли и милеещ за фермерството чужденец да заповяда и да развива такъв бизнес в България. А ако не се спазват правилата, сделката се разваля, а купувачът си заминава по живо, по здраво.

Вероятно изглежда като конспирация, но либерализацията на продажбата на земя може да се окаже път за заселничество на арабско и друго население в Европа. А най-лесният способ е това да става чрез покупката на земя. Успокояват ни, че няма да се разреши на чужденци от трети страни извън ЕС да купуват. Но какво им пречи да регистрират фирма с българин или гражданин на ЕС, който да е фиктивен собственик, и да пазаруват на воля.

Румъния и Унгария готвят яки рестрикции за продажбата на земя на чужденци. Ограничения има и в Испания и ред други държави. Надали това е плод на случайност.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Народът тръгна пак на път, карайте внимателно

    Пак се събират няколко почивни дни и народът отново тръгна на път. Едни се запътиха за последно до българското море, други хиляди се наредиха в колони към Гърция, трети ще помагат за гроздобера или просто ще празнуват. Но нека всички да не забравят най-важното - за да има празник, дано всеки да стигне жив и здрав там, закъдето е тръгнал.
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,