Скъпата енергия е оковала търговията
Токът ще се купува като сирене в магазина. Ако не ти харесва цената, ще си избереш стоката на друга мандра. Беше някъде към 2004 г., а метафората бе на проф. Константин Шушулов, тогава председател на ДКЕВР. Е, той бе наясно, че токът не е сирене, че дори при напълно свободен пазар ще може да се купува на пазара само електроенергията, а частта за пренос и достъп до мрежата ще си остане естествен монопол, защото няма как всеки търговец да си построи жиците и подстанциите и затова цените на тези услуги ще останат регулирани, тоест определяни от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Пак някъде от това време се говореше за
създаването на
енергийна борса -
за търговия на
ток на едро
Тя бе създадена чак през 2015 г., на 11 декември преди две години бе тестовата ѝ сесия с продажба на ток от АЕЦ “Козлодуй” и “Марица-изток 2”.
Имаше и други мечти от първите години на века - да има тарифни планове за битовите потребители както при мобилните телефони. Ако, да кажем, едно семейство реши да не ползва ток в пиковите часове на потребление, то енергията му да бъде по-евтина. Това обаче изисква умни електромери, които да позволяват управление на потреблението. В Чехия например имаше 12 тарифи още преди официалното отваряне на пазара.
Години наред само се говореше за товаровите профили на битовите потребители, те така и не се създаваха. По нареждане на КЕВР ги съставиха преди 3 години.
От 2007 г. в Европейския съюз пазарът на ток е либерализиран. В България обаче това става мъчително и със скоростта на костенурката. През това време се случиха неща, които оковаха пазара, и разкъсването на веригите отнема години.
Въпреки че Държавната комисия за енергийно регулиране (тогава се казваше така) предупреждаваше още от 2004 г., че възобновяемите енергийни източници ще оскъпят тока и трябва да се изграждат поетапно, у нас се случи точно обратното - неконтролируем бум, който без малко да срине системата. По силата на закона на Мърфи точно по същото време влязоха в експлоатация и американските тецове, чийто ток се субсидира от всички потребители, тъй като те имат дългосрочни договори за изкупуване на електроенергията на фиксирани цени. Към това се добавят и субсидиите на тока, който произвеждат топлофикациите и заводските централи.
Делът на субсидираната енергия е 23% от произвеждения ток у нас.
Все пак през
2016 г. 54% от
произвеждания
у нас ток се
търгуват на
свободен пазар,
37% от него се продават в страната, а 17% са за износ. На регулирания, тоест по определени от КЕВР цени, се продават 46% от електроенергията. 37% са за битовите клиенти и малкия бизнес и 9% са за покриване на технологичните разходи по мрежата. Излиза, че в момента продажбата на ток по пазарни и по регулирани цени е фифти-фифти. (Числата са от презентация на председателя на КЕВР Иван Иванов.)
Данните за процента клиенти на двата пазара са повече от показателни. Едва 3 на сто от потребителите на ток са на свободния пазар, 97% са на регулирания. Тези 3% на свободния пазар са най-вече индустриални потребители. Напоследък се забелязва сериозно раздвижване при търговците на еленергия, които предлагат оферти и на малкия бизнес – на пекарни, ресторанти, офиси.
Първият опит
да се скъсат
веригите
е финансовото стабилизиране на Националната електрическа компания. Световната банка, която е консултант и работи по модела за либерализацията, в доклада си е записала, че дефицитът от регулирания пазар в НЕК е 1,9 млрд. лв. към края на 2015 г. (2 на сто от БВП). Като купувач на скъпия ток по закон държавната компания бе доведена до ръба на фалита.
След паниката и объркването какво да се прави, от 2015 г. нататък бяха предприети мерки за оздравяване на енергетиката. Една от тях бе въвеждането на таксата “задължения към обществото”, с която същото това общество, тоест всички потребители на ток, плащат разликата в цените на субсидираната електроенергия.
Създаде се и фонд “Сигурност на електроенергийната система”, в който влизат парите от “задълженията към обществото”, от продажбата на квотите въглеродни емисии. Бе въведено и 5% отчисление от приходите на производителите и търговците на еленергия и дори на преносните оператори на ток и газ. Така
в тази касичка
се събират
пари, с които
да се плаща на
НЕК разликата
от цената,
на която тя продава тока за регулирания пазар, и високата цена, по която изкупува енергията от двата теца, топлофикациите и ВЕИ.
Бяха предоговорени условия по договорите с американските централи за намаляване на цената за разполагаемост, което сви разходите с близо 100 млн. лв. на година.
В резултат дефицитът за 2015 г. бе сведен до 71 млн. лв., в сравнение с 435 млн. лв., през 2014 г., се отбелязва в доклада на Световната банка.
Министърът на енергетиката Теменужка Петкова каза в интервю за “24 часа”, че ако не са били плащанията на НЕК да “Белене”, компанията е щяла да бъде на малка печалба през 2016 г.
Финансовото равновесие е крехко, казва Световната банка, и прогнозира, че дефицитът, ако не се изпълнят допълнителни мерки, към 2020 г. може да стигне 1,09 млрд. лв., а при лош сценарий - и 2 млрд. лв.
Препоръчва се БЕХ да емитира нов заем с по-ниски лихви и да погаси старите задължения. Лансира се и да има държавна гаранция за този заем, за да бъдат лихвите още по-ниски.
Втората препоръка е
поскъпване
на таксата
“задължения
към обществото”
с 5% на година,
за битовите клиенти - с 2 на сто.
Паралелно се развива и Българската независима енергийна борса. Тя тръгна с пазар “ден напред”, последва платформа за двустранни договори, работи се платформа за търговия в рамките на деня, която да заработи през 2018 г.
И все пак как да стане така, че всичката енергия на едро да се търгува на борсата, за да има прозрачност и честно определяне на цените, след като 23% от енергията са с фиксирани цени?
Банката предлага тъй наречените договори за разлика, които се прилагат в ЕС.
Това означава целият ток, включително и на американските централи, зеленият ток на фотоволтаици, вятърни централи и биомаса, както и на топлофикациите, да отиде на борсата.
С договорите за разлика, ако цената по дългосрочните договори и преференциалните цени е над борсовите, то ще се доплаща, а ако е под нея - ще се приспада. Ролята на разплащател ще е фондът “Сигурност на електроенергийната система”. Банката предлага тези договори да започнат с американските централи. По същество те са финансови, но в случая с тецовете борсата се ангажира и с количества еленергия.
Този ход ще извади НЕК от злощастната ѝ роля на единствен купувач на скъпия ток за регулирания пазар.
Очаква се мерките да бъдат реализирани след промени в Закона за енергетиката.
Експертите на Световната банка предлагат либерализацията за битовите потребители да става поетапно, за да няма сътресения.
В първия вариант предложението е 50% от цената на тока за бита да се определят на база пазарни цени (от платформата “Ден напред” на борсата). Другите 50% да са регулирана цена, като разликата между разходите на доставчиците се покриват от договорите за разлика.
Средният вариант е 70% от цената на електроенергия да са на пазарна цена, а 30% по регулирана, като разликата се покрива от договорите за разлика.
Крайният вариант е 100% от цената на тока да е пазарна.
Основният въпрос и причина да се забави пълната либерализация и всички клиенти, включително и домакинствата, да бъдат изпратени на пазара на ток, е
все още липсата
на защита на
така наречените
енергийно
уязвими
потребители
Според банката около 440 000 домакинства са най-уязвими от увеличаване на цената на електроенергията. Това са домакинства, които са и бедни по доходи, и енергийно уязвими, като те са в долните 25% по разпределение на доходите и харчат за енергия над 10% от бюджета си. В около 6,7 на сто от тези домакинства има човек с увреждания, в 18,8% са с безработен в домакинството, а 24,5% са самотни възрастни хора над 70-г. Допълнителни 149 000 домакинства, които са бедни по доходи,
бързо могат да
се превърнат
и в енергийно
уязвими, ако се
повишат цените
на електроенергията. Това е диагнозата.
Предвижда се тези енергийно уязвими да ползват социална тарифа за първите 150 квтч. Този механизъм е пробван у нас в началото на века, когато токът поскъпваше административно и по график с 20, 15 и 10% на година. Тогава обаче първите евтини 70 квтч бяха за всички.
Министерството на енергетиката и Световната банка имат различия по прага на социалната тарифа - банката настоява евтината тарифа да е до 250 квтч, както и да се разшири обхватът на подпомаганите енергийно уязвими. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова заяви пред вестника, че очаква да се постигне съгласи.