Законопроектът за частната охранителна дейност трябва да помогне на полицията в борбата с тероризма и охраната на селата. Но може и да узакони ценкочоковците и динковците
Някак набързо и тихомълком преди седмица правителството прие нов законопроект за частните охранители. Точката не бе включена в дневния ред на Министерския съвет предварително. Съобщението за приемането на проекта пък бе крайно лаконично - само, че е одобрен.
Цялата тази спешност породи донякъде основателните подозрения, че всъщност полицията признава неспособността си сама да се справи с престъпността и заради това ще се увеличат правомощията на частните охранители.
Проектът, одобрен от правителството, всъщност бе обсъждан повече от година. Той бе предложен през април 2016 г. от тогавашния вътрешен министър Румяна Бъчварова с мотива, че досегашният закон е вече на 12 години и отразява реалностите от 90-те, когато мутрите се легализираха като охранители. А в момента има около 1000 охранителни фирми, гардовете, които работят в тях, са около 120 хил. души. Въобще това е цял отрасъл в икономиката, който създава и приличен дял от БВП на страната.
Реално в сегашния закон, който предлага Министерският съвет, има два нови момента. Но пък са си нещо като доволния вик “последно 10” от запален играч на белот (онзи, простия белот, не истински бридж).
Първият нов спрямо досегашния закон момент в проекта е включването на частните гардове в борбата с тероризма. Главно като се задължават фирмите да пазят архив от камерите си и да го предоставят на МВР при поискване. Тук също зад нововъведението се крият главно финансови мотиви. Държавата просто няма пари, за да осигури пълно видеонаблюдение. А пък частните охранителни фирми така или иначе, като поемат обект, го опасват със своите си камери. И така реално МВР ще разполага с много повече видеонаблюдение, отколкото, ако разчита на бюджета да му осигури камерите.
Дотук добре, въпреки че е доста спорно дали е редно частни фирми да имат право да записват лицата на гражданите. И да си ги пазят за ползване за всеки случай.
Вторият нов момент обаче е въвеждането на възможност частни охранителни фирми да поемат опазването на
реда на “урбанизирани територии”. Тоест охраната на цели села или квартали в градовете. И да се превърнат в помощник срещу бандитите, които тормозят старците в селата.
През януари 2017 г., вече в края на управлението си, тогавашното второ правителство на Бойко Борисов прие програмата “Полицай във всяко село”.
В числа тя изглеждаше така: МВР получава 7 млн. лв. допълнително, срещу това купува близо 600 нови патрулни автомобила, а 1000-1500 пенсионирани военни и полицаи обличат отново униформите и се заемат с охраната на реда в малките населени места. Впоследствие се оказа, че програмата е прекалено амбициозна. А посегателствата върху бабите продължиха. И поредният, пети опит да бъдат преборени бандитите в България тихомълком угасна.
Вкарването на охраната на цели села и квартали като обект на частна охрана би могло да реши донякъде казуса, че няма никакъв разумен начин да се осигури полицай във всяко село. Вероятно ще излезе и на разумна цена, ако охраната на едно село бъде поета от частни охранители. МВР ще им осигурява информацията за криминогенната обстановка в поетия от тях район, те ще се отплащат със заловени и предадени бандити. Нещо като вариация на потерите за лов на бандити и разбойници, които е организирал Стефан Стамболов при своето управление. И които са били ефективни, ако трябва да сме честни, макар и да не отговарят на съвременните ни представи за демократичен правов ред и опазването му.
Тук обаче се крие и възможността да се узаконят и легализират ценкочоковци и динковци.
Нали помните? Ценко Чоков е онзи кмет на Галиче, който превзе първо умовете и сърцата на съселяните си, като връзваше цигани на площада. После разшири малко терора си и над всичките си съселяни. Новините за побоища и изнудване, за палежи и за странни изборни практики и всекидневно насилие в Галиче заваляха редовно, но на МВР и прокуратурата им отне доста години, за да го погнат и да го дадат на съд. Още не е осъден, ако трябва да сме коректни, така че може и да е невинен, откъде да знае човек... Динко от Ямбол пък е онзи самоотвержен борец срещу ислямската заплаха, който с “ативету” си преследва бежанци по границата. И им крещи: “Гоу бек Търки”. След което подарява двигател за автобус на ямболското военно поделение и довършва героичния си образ.
Ето този тип герои ще имат възможността при малко по-немарлива работа от страна на хората в МВР, които раздават лицензите, изведнъж да се окажат легални охранители. Със законно оръжие, право да задържат и предават на полицията задържаните, да упражняват физическо насилие при нужда. И да си вземат селце под аренда като кърджалийски бегове. Единствената пречка пред тази възможност остава човешкият фактор, който одобрява или не даден лиценз.
Проблем тук се явява и нововъведението, че на лиценз ще подлежат фирмите, които наемат гардовете, но не и самите охранители.
Като цяло прехвърлянето на част от тези охранителни функции на частни гардове всъщност може да има и положителен ефект. И поне за малко е вероятно там, където не достигат силите на полицията, гардовете да преборят бандитите. Рискът обаче страната да бъде разделена на легални феоди е прекалено голям. А човешкият материал, от когото за съжаление в случая зависи прекалено много, не е от най-качествените. Може и да си извадил “последно 10”, но накрая пак да се окажеш вътре и полицията и гражданите отново да загубят играта от бандитите.