Защо няма да бомбардираме Македония

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6361270 www.24chasa.bg
Дали македонците, които често са склонни да се плашат и от собствената си сянка, ще привидят виртуална прегръдка между България и Албания в този кадър от пресконференцията на външните министри Екатерина Захариева и Дитмир Бушати? Точно след тази среща в Тирана от Захариева дойде и първото българско официално изявление за предстоящия договор с Македония.

В балканския театър на сенките най-лоши са страховете от миналото

Онзиден, след като се видя с премиера Ана Бърнабич - вероятно най-одумваната жена в Сърбия, и нейната правосъдна министърка Нела Кубурович, шефката на българската дипломация Екатерина Захариева отиде директно в Албания, където по същото време среща имаха две други светлокоси дами - Радмила Шекеринска и Мими Кодели - военните министри на Македония и Албания.
Дали намаляващите нива на тестостерон в междудържавната политика на Балканите ще доведе до дългоочаквано зачеване на ново регионално сътрудничество? Или прословутото балканско надцакване
продължава с
други средства и
просто изглежда
по-добре в рокля
и на висок ток?
Случи се така, че първото официално държавно изявление от българска страна по повод дългоочаквания договор между София и Скопие дойде именно от Захариева, и то докато бе в Тирана.
Един кадър от пресконференцията на външните министри на България и Албания изглеждаше заради играта на сенките от прожекторите като че ли България и Албания са във виртуална прегръдка. Прегръдка за сметка на Македония, както може би някой в Скопие би си помислил. У такъв човек би се зародило и съмнението, че не само мизансценът в българо-албанския кадър е с търсен ефект, но и цялата балканска совалка на българската дипломация е предварително премислен ход. Пак заради Македония. А
нима всичко това
е случайност?
Да подозираме съседите във вероломство, винаги е било най-естественото чувство в балканския театър на сенките. Параноичната шизофрения, с която от толкова дълго време живеем по тия земи, не се лекува лесно и ще продължи да ни мъчи.
Затова и някак си трудно идва радостта от факта, че след близо 20 години на безсмислени пререкания България и Македония, изглежда, се приближават с една стъпка по-близо до нормалността. Фаталистите по природа също не смеят още да се радват, за да не мине на 1 август котка път или пък не дай боже, някое развалено яйце да бъде запокитено по Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Македония.
Защо би имало
хора, които са
срещу договора?
Причините са много, но само един малък пример би бил достатъчно показателен за какъв чугун в главите става дума.
Както се разбра от хора, работили по документа, най-голямата и основна тема за спорове около този договор не е толкова в членовете или пък алинеите, а в едно изречение от преамбюла.
Имайки предвид общата им история, която свързва двете държави и народите им...
Четейки това, нормален човек, без значение македонец или българин, никога не би разбрал, че става дума за проблемно изречение. Защото не би схванал къде точно е проблемът. Дали в общата история? Или това, че народите са два, а не един?
Това е екстензия (казано на чист македонски) на безплодните дългогодишни усилия да ровим дълбоко в миналото, за да открием възможно най-много неща, които биха могли да ни разделят.
Сигурно затова член 8, алинея 2 от договора предвижда създаването на мултидисциплинарна, експертна комисия по исторически и образователни въпроси, чиято цел е да задълбочи взаимното доверие. Дано да го задълбочи, но нека преждевременно не хвърляме радостно шапка, защото в един момент комисията ще стигне до края на IX и началото на X век и тогава може да минат повече от предвидените по договор 3 месеца. Защото неминуемо ще се изпречат пред
стария глупав
спор възможно ли е
Самуил да е цар и
на македонците, а
не само на българите?
И после ще бъде изваден доводът за разгромилия го византийски император Василий II, който е наречен Българоубиец, а не македоноубиец. Той няма и как да бъде наречен македоноубиец, защото самият той е македонец. Имам предвид, че е от Македонската династия, управлявала Византия от 867 до 1056 г.
Но пък да не забравяме, че именно по време на управлението на македонската династия Византия успява да християнизира България, тогава е създадена и кирилицата и всичко това е част от разцвета на самата империя, повехнала със смъртта на Василий II... И ето ги пак сенките от миналото. Влезе ли се в тия води, няма излизане! Това е сигурно. Вероятно не само експертите, но и всички, положили усилия за този договор, го знаят много добре.
Премиерът Борисов наскоро говори пред българските посланици в чужбина, казвайки им, че ние в България предпочитаме да се гордеем с битките при Ахелой и Траянови врата, но България е била най-силна по друго време - когато са я управлявали не отлични военни стратези, а добри дипломати.
Явно това е и неговата лична стратегия, защото, както сам добави, нещата днес са различни и с 9 самолета не бихме могли да спрем нито руските, нито турските изтребители. Решението е добра дипломация, подчинена на добросъседство и разбирателство, с разширяване на инфраструктурата и свързаността, каза тогава Борисов.
Проста логика, добави той,
където си дал пари
за газопроводи
и магистрали, после
не отиваш да бомбардираш.
Като се има предвид, че към предстоящия за подписване договор с Македония има още две споразумения - едното за изграждане на железопътна линия София - Скопие, а второто за газопровод между двете държави, очевидно никой у нас няма намерение да бомбардира Македония.
Хубаво е най-накрая и в Скопие да го разберат. Макар че през 90-те години България изглеждаше също толкова улисана в безсмислени страхове и дебати, които се оказаха единствено пилеене на време.
Днес със сигурност изглеждаме като препатили роднини, които се опитват да предпазят близките си от своите собствени грешки и несбъднали се кошмари. А в усилията да запазим вратата на ЕС отворена за съседите си изглеждаме обезсърчително искрени. Каквото и притворство да ни приписват.
Берлинският процес и перспективата за разширяването на ЕС в Западните Балкани явно е новата мантра на правителството. Това бе и най-сериозно засегнатата тема по време на балканската совалка на външния министър Екатерина Захариева. И в Албания, и в Сърбия тя не остави никакво съмнение у домакините си, че бъдещото им членство в Евросъюза е сред приоритетните задачи на българската дипломация. Те от своя страна демонстрираха нагледно старата балканска максима, че всичко, което ни разделя приключва в момента, в който седнем заедно на една маса.
На тази маса най-накрая трябва да седнем и с Македония.

  • За какво друго да получиш затвор до гроб,
ако не за разстрела на детето си

    За какво друго да получиш затвор до гроб, ако не за разстрела на детето си

    Петчленен състав на Софийския градски съд с председател съдия Иван Коев “наказа” с 20 г. затвор двойния убиец Викторио Александров, който разстреля доскорошната си приятелка и едногодишната им дъщеричка. Присъдата е шокираща, възмутителна. Това е най-лекото наказание поне за последните 20 години, давано на двоен убиец с доказана вина
  • Георги Марков

    Георги Марков: Не се предавай, Доналд Тръмп!

    От президентския стол на Велика Америка слиза Доналд Тръмп. Най-голямата политическа жертва на коронавируса, но на световната политическа сцена остава явлението тръмпизъм. Не на глобализма ! Да на патриотизма! Да на националния суверенитет ! Да на защитата на границите от незаконни мигранти ! Да на националната идентичност