“Загрижени” служби проспиват майки на ръба на бездната

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6367919 www.24chasa.bg

Изоставеното
бебе и държавата
мащеха

В ЛЕТНИТЕ горещини на всеки може да му се размекне мозъкът. Никой не може да предвиди кога ще се поддаде на импулса вместо на разума.

Особено когато е притиснат до стената. Майката у мен е по-силна от дидактиката. Майката у мен знае и две, и двеста. Затова няма да съдя и няма да защитавам. Дайте да видим как стоят нещата с майката Мария от с. Габра, изоставила детето си в столичния “Младост”.

“Кучка!” - ревна социалната мрежа. Самата Мария се изрази, че го е оставила като кученце, та даде повод за нездрави препратки. Какво обаче стои зад тези думи? Жената е на 38 г. и това е второто ѝ дете. 13-годишната дъщеря се отглежда от бащата, който е биологичен баща и на тримесечното бебе. За малкото се грижи Мария, подпомагана от майка си.

Ясно е като бял ден, че живеят бедно. Какво от това, ще кажете, то 90% от българите така си живеем, но не си оставяме децата по детските площадки. И ще сте прави. Мария е българка. На ръба на бездната. Тази бездна, която се е отворила да я погълне, когато 5 дни преди да излезе в полагаемия ѝ се по закон 45-дневен болничен срок до термина, са прекратили трудовия ѝ договор. Законът у нас е врата у поле. Работодателят не се интересува от него. Що да плаща болнични, че после и майчинство. Който си ражда деца, да си ги мисли.

Мария 12 г. е работила като сервитьорка и изведнъж се оказва наникъде. А бебето се ражда и иска да яде, иска да бъде преобличано, обгрижвано. Бебетата не разбират от “няма”, нито от причините, поради които е възникнало нямането. Яде, реве и расте. Вие виждали ли сте майка, която не може да нахрани детето си? Не ви го пожелавам. Скочихте дружно срещу нея, без да помислите какво ѝ е. Отишла на преглед в Окръжна болница, където ѝ казали, че се налага операция. Пари няма и не се вижда кога и дали изобщо ще има. Животът ти се струва не черен, а несъществуващ за теб. И импулсът поне детето ти да живее като хората те сграбчва и те тласка към глупостта да го оставиш. Да го намерят добри хора, да му осигурят условия, каквито майка му е в невъзможност. Нещо за “Клетниците” и за малката Козет да си спомните? Или, ако щете, за пуснатия по реката в кошница Мойсей? Или... примери дал Господ и не само от литературата.

Мария си признава глупостта, съжалява, че се е поддала на умопомрачението, предизвикано от безизходицата. Тя просто не знае, че тук да изоставиш дете, не е като едно време пред богатските домове или пред портите на манастира на кармелитките.

Бодрите социални работници реагират на сигнала и прибират детето. Когато Мария се връща след два часа, него вече го няма. Има масмедии и ходене по мъките вече в друга посока - как да си върне детето. Вече всички са загрижени, та знае ли се. Преди това са били ни чул, ни видял. Сега тепърва ще правят оценки на жилището, на възможностите на майката да бъде майка, изобщо - ще има работа за всички. Освен за Мария, ако някой добър човек не ѝ предложи работа. Защо ли този случай ми напомни един друг - на Тереза, дето социалните работници ѝ отнеха новороденото, за да го типосат на приемно семейство, защото тя дължала 500 лв. за ток. Вместо да ѝ отпуснат помощ да го плати. И за Цецко от Враца се сетих, който пък беше малтретиран многократно от родителите си и там социалните служби се намесиха едва след като детето попадна в болницата и му отрязаха измръзналите пръстчета. Дали ще оставиш детето си в пристъп на безизходност, или ще го оставиш да умре от глад и студ вкъщи, мерките са все след дъжд качулка. Кой е потърпевшият? Децата, разбира се.

Едно време (ах, не скачайте, като се спомене това време!) законът пазеше майките. Никой работодател не можеше да пипне една жена след четвъртия месец на бременността ѝ и до изтичане на майчинството след това. Къде отиде този закон? Всички знаем как работодателите предпочитат да не наемат жени във фертилна възраст. Това не е ли дискриминация?

Знаем, че с мижавите пари за майчинство и още по-мижавите детски надбавки не дете - и кученце не можеш да отгледаш. Това не е ли геноцид? Всички знаете, че все по-малко млади, здрави и изучени хора са се юрнали да се репродуцират, защото не са сигурни за бъдещето на евентуалните си деца. Това не е ли затриване на България? Наивно ли ви се струва? Ваша работа.

Вие си гледате децата или вече сте ги отгледали, ама всички до един ли с песен на уста? “Оставих го като кученце, да го намерят добри хора...” Наивната Мария! А колко други са на ръба на пропастта, в която тя пропадна? Ето такава статистика трябва да има в социалните служби. На това не му ли викаха превенция? И не ли в превенцията е основната работа на тези служби? За да не се включват бодро и компетентно в пряк ефир и да обясняват как е по закон.

Защото законът някъде много издиша. Аз не съдя. Но бих искала някой право да седи и право да отсъжда. И не, държавата не сме всички ние. Защото във всички ние влиза и Мария от с. Габра.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Какво е хубавото в новината, че грипните ваксини са свършили

    Грипните ваксини свършиха. В тази новина има и нещо хубаво - доказателство, че българинът не е толкова глупав да не вижда ползата от профилактиката. Защото само преди две седмици се появи голямо европейско проучване, според което България е страната с най-голямо недоверие към смисъла от ваксинирането и е на предпоследно място в доверието към
  • Колко струва човешкият живот

    Трябва методика за определяне на имуществените вреди и издръжката на децата на загиналия да е гарантирана МАКСИМАЛЕН размер за неимуществени вреди е добре да има само ако се създаде методика за определяне на имуществените вреди и застрахователят да ги покрива до определен размер, гарантиращ издръжката на децата на загиналия.