Как се определя минималната заплата

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6367935 www.24chasa.bg

Само в един идеален

свят това може да е

обект единствено на

свободно договаряне

между работодател

и работник

Интересно е да се прегледат различните системи за определяне на минималното заплащане, прилагани по света, от които могат да се почерпят добри практики за България.

1. Нордически модел – прилага се в Дания, Швеция, Финландия, Норвегия и Исландия (с някои отлики), също в Австрия и Швейцария. При него липсва национална и универсална минимална заплата, която се прилага за всички работници. Равнището на минималното заплащане се урежда в рамките на диалога между работодателите и работническите организации в отделните сектори.

2. Японски модел – схемата за изчисляване на минималното заплащане зависи най-вече от региона (префектурата) и от конкретния отрасъл. Размерите на различните минимални ставки зависят от жизнения стандарт и разходите за живот в отделните префектури, средните заплати в тях, както и от възможностите на работодателите.

Минималните регионални нива се определят от централното правителство, а местните власти решават какви да са отрасловите минимуми в техните префектури в рамките на диалог между работодателите и работниците.

3. Ирландски модел – прилаганата тук минимална заплата е доста подобна на българската с тази разлика, че вместо минимално месечно заплащане то е почасово. Почасовите ставки са различни в зависимост от възрастта, опита и статута (временна или постоянна заетост, обучения или стажове) на работника, което цели да намали пречките пред намирането на заетост сред младите работници, породени от минималното заплащане. Така за работниците под 20 г. и/или с по-малко от две години опит в сферата, в която са наети, важат по-ниски ставки. Същото се отнася и за онези, които са наети в рамките на обучение или стаж. Сходна система се прилага и в Нова Зеландия.

4. Модели, основани на макроикономически формули – някои държави прилагат формули, които привързват нивото на минималното заплащане към динамиката на макроикономически показатели. Пример за това са Индонезия и Бразилия. Сред европейските държави Полша ползва сходен подход с тази разлика, че във формулата влиза само половината от ръста на БВП.

Тези модели не изчерпват определянето на минималното заплащане. Франция например привързва минималния ръст на своята МРЗ само към инфлацията. Канада пък е делегирала това право на местната власт.

В един идеален свят определянето на работната заплата би било обект единствено на свободно договаряне между работодател и работник.

ИНСТИТУТ ЗА ПАЗАРНА ИКОНОМИКА

(Със съкращения)

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
  • Вдигайте заплатите, иначе ще плачете за кадри

    Две грешни мантри, които спъват вдигането на работните заплати, се ширят упорито в последните години. Първата е, че производителността на труда в България е ниска, защото хората не работят достатъчно усърдно. Втората е, че работникът у нас по принцип не си изкарва заслужено заплатата. И двете се повтарят от работодателите непрекъснато,
  • Защо, по дяволите, слагат гадости в сладоледа!

    Глюкозо-фруктозният сироп си е отрова за тялото, но как да кажеш на децата, че не трябва да го ядат МАЙ съм от последните, които откриват, че в сладоледа вече не слагат от вредната захар, а от още по-вредния глюкозо-фруктозен сироп. Когато го установих, реших, че някой като например европейските органи за чистота на храните просто е проспал този