“Моля те, мамо” или “Пусни ме, кучко, ще те ухапя”

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6372078 www.24chasa.bg

Кога и как децата
разбират, че правото
често е на страната на
онези, които имат зъби
- да хапят и да удрят

ВЪРВЯТ по малка софийска уличка - майка и дъщеря. Майката е на около 35 години, детето на не повече от 4-5. Русо, с къдрици като ангел, момиченце. Хванати са за ръце, тъкмо са излезли от близката детска градина. Докато вървя зад тях, неволно дочувам: “Моля те, мамо, купи ми... Може ли?”

Майката тихичко обяснява нещо на детето. Дори не се заслушвам... Обикновените реплики - не може точно сега, няма смисъл, имаш толкова много такива играчки... И след минута се вцепенявам. Не дочувам, направо ме проглушава викът на момиченцето: “Пусни ме, кучко, ще те ухапя!”.

В първия момент си казвам: Аха, майката е отказала покупката, която детето е поискало.

После обаче се спирам в ступор. Искам да изостана, да не чувам нищо повече от разговора на ангелчето с майка му, не искам даже да ги виждам в полезрението си. Не бързам...

След минута-две единственото, което ме връща към действителността, е натрапчив въпрос: откъде, по дяволите, това невръстно дете, което живее на централна софийска уличка, е

усвоило такава

заплаха с

толкова циничен

вкус

Думи като “кучко” не би трябвало да се чуват всеки ден, още по-малко от дете.

Вкъщи, пред телевизора или пък в детската градина така ли звучат разговорите?

Възможно ли е бащата да говори така на майката на това дете? Когато играят, така ли си говорят помежду си малките българчета?

Кога това дете е успяло да натрупа чак такъв социален опит, и то с такъв речник? По този начин ли си говорят четиригодишните деца в детската градина?

Обръщението “кучко” да не е станало нещо като реална метафора за майките им, лелите, бабите, учителките?

Не знам и сякаш не искам и да чувам повече как се е стигнало от “Мамо, моля те, купи ми” до “Пусни ме, кучко...”.

Някой, който и да е той,

много жестоко е

сринал

бентовете,

пуснал е мътните

води на грубостта

и е потопил в тях това дете, други деца.

Забравил е или никога не е знаел, че е невъзможно да се говори по този начин с родителите си и не само с тях, а с когото и да е от хората, които те заобикалят, които се грижат за теб, които те учат, с които работиш. Дори и с непознатите. Ако викнеш след тях “кучки”, ясно е какво ще получиш...

Ако някой се пита какво се случва, когато децата пораснат и тръгнат на училище, ето и друга история.

В софийския парк “Заимов” пред мен върви група от 5-6 тийнейджърки от близкото училище. Завършват срока и учебната година.

Едната е взела думата и извисява глас: “И представяш ли си, госпожата иска да ме изпита, когато тя реши?! Ама аз може да не съм готова точно тогава! Искам да ме изпита тогава, когато на мен ми е удобно! Когато съм си научила! Точно на урока, който съм прочела. И

да каже какво

иска тая... да

пратя майка ми,

да се разберат

най-после, че ми писна, и да ми оправи оценката!”

Ангелчето - онова, което искаше да хапе майка си, и това от съседната гимназия явно са деца, които бързо се ориентират в социалната джунгла.

Разбрали са рано-рано това-онова.

Например, че грубостта има по-голям ефект от възпитаните думи. Че в живота нещата се случват по-често по “другия начин”: да се добереш до нова играчка на всяка цена, да те изпитат, когато ти искаш, с две думи - да стане на тяхното сега и веднага, без значение от обстоятелствата.

И главното - че правото често е на страната на онези, които имат зъби - да хапят. Да удрят, да изискват от другите, без да дават, без да се съобразяват с тях.

За тях понятия като възпитание, човешки норми, морал са тъпи старомодни отживелици. Щом с лекота ги прекрачват още когато са на 4 или на 14. Не, не казвам, че всичко е загубено. Има още шансове. Стига родителите им да разберат, че тези деца имат проблем.

Стига да искат покрай тях да растат нормални хора, а не разглезени същества, които утре в живота ще искат само да получават. Защото за тях животът ще бъде събран единствено в полученото, а не в даденото.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Народът тръгна пак на път, карайте внимателно

    Пак се събират няколко почивни дни и народът отново тръгна на път. Едни се запътиха за последно до българското море, други хиляди се наредиха в колони към Гърция, трети ще помагат за гроздобера или просто ще празнуват. Но нека всички да не забравят най-важното - за да има празник, дано всеки да стигне жив и здрав там, закъдето е тръгнал.
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,