Как новият мегаорган ще проверява пари и имоти и защо трябва да се декриминализира провокацията към подкуп
За разлика от другите икономически престъпления при корупцията нещата са много по-сложни, защото никой от участниците в престъплението - и даващият, и вземащият - не иска престъплението да бъде разкрито. Затова, за да се хване престъплението, е необходима непрекъсната координация между контролните органи, полицията и прокуратурата.
Как стояха
нещата досега? Доходите например се декларират в Сметната палата. Трябва да си доста безхаберен, за да допуснеш да декларираш имущество, което да се разминава с приходите ти. На практика това почти не става. А в редките случаи, когато става, нещата или биват оправяни, или гърмят дребните риби.
Използването на СРС-та е мощно средство. Но
отдавна всеки
внимава какво
говори по
телефона
и къде си държи телефона. Освен това говоренето по много от мобилните приложения е трудно пробиваемо, а и изисква голям ресурс за проследяване. На практика в момента, за да се хване подкуп, трябва или приемащият или даващият подкупа да сезира полицията или прокуратурата предварително, парите да се бележат, да се съберат доказателства със СРС-та и свидетели. Едно доста сложно занимание.
При сигнали за нередности с обществените поръчки най-често се сезира АДФИ (Агенция държавна финансова инспекция), която прави доста обстойни и качествени проверки. Но на практика не се доказва корупцията, съпътствала сделката, а се установяват евентуални вреди, с които е ощетена държавата, и се активира производство за някое престъпление по служба, за умишлена или неумишлена безстопанственост и пр. И това е нещо.
Ако се установи каквото и да е престъпление по сега действащото право, се сезира Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Тя вече прави доста обстойна проверка и при несъответствие между имуществото и доходите задейства процедура пред съда за конфискация. Но на практика има дублиране с дейността на данъчните при установяване на съотношението между приходи и разходи. И това следва да се изчисти в новия закон. Ако новата агенция не предвиди в закона изграждането на капацитет да прави обстойни проверки на имущество в чужбина, нещата няма да се променят съществено. Ако не се предвиди и ресурс за
наемане на
специализирани
чужди фирми за
проследяване
на финансови трансакции, на практика няма да се постигне голям напредък. На хартия излиза, че и досега би следвало да има добра координация. Но всъщност взаимодействието на органите става бавно - в регламентирана последователност. Това
дава възможност
за замитане
на следите
Ето защо създаването на единен орган чрез закона за противодействие на корупцията е поначало добра идея. Би следвало в него да се включат специалисти от Сметната палата, специалисти по финансов контрол от АДФИ, данъчни специалисти, обучени хора от Икономическа полиция, специалисти по финансово разузнаване, Комисиите за конфликт на интереси и за конфискуване на имуществото, ограничен брой читави анализатори от БОРКОР, добре платени софтуерни специалисти и финансисти с опит в международните трансакции, добре платени специализирани прокурори и други специалисти. Новата структура няма да може да върши всичко сама. Ето защо в закона се създават процедури за взаимодействие със специализираните органи. Но тук следва да се помисли за доста по-бързо действащи процедури.
Необходими са задължителни промени в НПК, ако има воля новият законопроект да заработи ефективно. Още в миналото Народно събрание има вкаран законопроект за премахване на престъплението “провокация към подкуп”. И агентът под прикритие ще се задейства по реда на използването на специалните разузнавателни средства.
Така САЩ решиха
проблема си с
подкупите на
ниско и средно
равнище
Политиците не бива да се страхуват от тази мярка, защото тя няма как да стигне до тях по разбираеми съображения. Заместник-министърът на правосъдието Евгени Стоянов е компетентен и амбициозен юрист и има желание нещата да се случат.
Той заяви, че се предвижда общият орган - комисията, да се състои от 5-има членове. Тя ще има право да прилага СРС-та.
Всеки, който заема висш държавен пост, в чиято декларация за имуществото има несъответствие за над 5000 лв., ще бъде предаван на данъчните за проверка. Ако се установи по-голямо разминаване, ще се прави и 10-годишна проверка. Това е нещо ново, което дава много по-големи възможности.
Правилно решение е, че и общинските съветници, главни архитекти, директори на болници, ректори на университети и още редица други също вече ще подават декларации.
В закона се дава едно широко определение на понятието за корупция: Корупция по смисъла на този закон е налице, когато в резултат на заеманата висша публична длъжност лицето злоупотребява с власт или нарушава служебни задължения с цел пряко или косвено извличане на неследваща се материална или нематериална облага за себе си или за други лица.
Предвиждат се проверка, анализ и оценка на имущественото състояние.
Това е една от големите възможности. Защото досега не се анализираха реалните разходи по екскурзиите в чужбина, ученето на децата на управляващите в скъпи частни училища и университети и реалната им издръжка там, скъпо лечение в чуждестранни клиники. Тъй като не се декларират доходите на пълнолетните деца, на родителите, на братята и сестрите и
доверените хора, които всъщност често изпълняват функциите на подставени лица, законът ще е ефективен само ако комисията анализира и тези доходи.
Правилно е да се помисли дали един такъв орган да се сформира само от Народното събрание. Важен принцип в управлението е една власт да възпира друга власт. Затова би било полезно и президентът да посочи един член на комисията. Добре ще е и опозицията да има представител. Може да се помисли друг член да бъде посочен от друг независим орган.
Не бива да очакваме чудеса, ако:
l върху новата комисия не се осъществява точно разписан в закона контрол от различни, независими една от друга институции,
l кадрите й не са добре платени и осигурени с прилична пенсия,
l няма ефективен и независим механизъм за подбор на компетентни и независими кадри, вкл. чрез преминаване през детектор на лъжата (полиграф) – както е в много други развити държави,
l липсва съответният финансов ресурс за разследване в България и в чужбина.