Един-единствен играч пролет не прави
Един чек броди из интернет… Чекът за 222 млн. евро, с който бе осигурен трансферът на Неймар от “Барселона” в “Пари Сен Жермен”. Не знам дали той ще направи от бразилеца носител на “Златната топка” (според мен не, поне не скоро), но със сигурност ще промени футбола преди всичко в извънфутболната му страна - тоест в медийната и финансово-правната.
Само преди 12 месеца след продажбата на френския полузащитник Пол Погба от “Ювентус” в “Манчестър Сити” за 105 млн. евро се говореше, че футболът е издигнал парите в култ, а самата игра е отстъпила на втори, ако не и на трети план. И сега - бам, повече от два пъти
пари са дадени
пак само за един
играч
Е, да - за такъв, който бе смятан потенциално за бъдещ №1 в света и наричан наследник на Пеле. Но все пак един-единствен играч. Въпросната птичка, която сама пролет не прави.
Разбира се, за този безумен трансфер (всъщност той не е безумен, само цената е такава) си има и чисто футболни причини. Като например тази, че Неймар се чувства недооценен в “Барселона”, където е обречен поне още 2-3 години да е в сянката на Меси, а мястото му в тактиченката схема на всеки треньор се определя от това къде иска да играе аржентинецът. Или че именно той бе футболистът, който вдъхнови каталунците за знаменитото 6:1 в 1/8-финала на тазгодишната Шампионска лига срещу “Пари Сен Жермен”, а за всички футболни новобогаташи основното оръжие е купуването именно на такъв футболист. Те смятат, че по този начин хем усилват до неприличие собствения си отбор, хем отслабват потенциалния си съперник по пътя към трофея, за който всъщност и хвърлят всичките си милиарди - Шампионската лига.
Не трябва да се забравя, разбира се, и извънфутболният момент - собственик на “Пари Сен Жермен” е на практика държавата Катар, която в този момент се намира в изключително тежка външнополитическа ситуация, изолирана от най-мощните и богати арабски държави и обвинявана в подкрепа на световния тероризъм. Освен това катарците в лицето на водещата си авиокомпания загубиха като партньор “Барселона”, която избра за основен спонсор на фланелките си японския търговски гигант на дребно “Ракутен”, и имаха
нужда от
истинска
медийна бомба,
за да възстановят репутацията си на основен играч на футболния пазар.
Но ако погледнем в чисто футболен аспект, от преминаването на Неймар от “Барселона” в “Пари Сен Жермен” не печели никоя от трите страни, ангажирани в него.
За самия футболист е най-лесно - каза го Гари Линекер, който също в едни много далечни времена е бил играч на каталунците: “Всеки трансфер от “Барселона” може да е само крачка назад.” Отборите, които са съпоставими с каталунците в планетарен мащаб, може да бъдат преброени на пръстите на едната ръка, но
“Пари Сен
Жермен” там
го няма
Френската Лига 1 не влиза в топ 4 на Европа, при това разликата е очебийна. Ако миналата година той беше преминал в “Манчестър Юнайтед” (защото се говори, че е бил почти навит да го направи), хората биха приели приказките му за търсене на ново предизвикателство като чиста монета. Но сега въпросът е просто кога ще му писне да лашка голове на разни анжета и амиени и да отпада на 1/8-финал, най-много на 1/4-финал в Шампионската лига. В игрови план френското първенство е пълна безнадеждност и да се надяваш, че оттам ще ти дойдат гласовете за “Златната топка”, е голяма тъпотия.
Само за протокола ще припомня, че от шейсет и няколко носители на въпросния трофей, връчван от “Франс футбол”, само един е играл във френското първенство - Жаbн-Пиер Папен през 1991 г.
Наивно звучат и оправданията за сянката на Лионел Меси, която, разбирате ли, пречи на гениалния бразилец да цъфне и върже в градините на “Ноу Камп”. Самият аржентинец, когато пробиваше със “синьо-червената” фланелка, трябваше да се бори с конкуренцията на Роналдиньо, Ето’о и Анри, да не говорим на останалите, а и често оставаше на резервната скамейка. На самия Неймар, който има само двама конкуренти - Меси и Суарес, мястото в 11-те беше гарантирано и всичко зависеше от него. Но както казват у нас, той си търсеше “на хляба мекото и на работата лекото”…
Въпреки споменатите по-горе пиар и медийни доводи за трансфера “Пари Сен Жермен” като клуб също не е на далавера от този трансфер, ако погледнем малко по-глобално.
При това даже да оставим настрана извънфутболните минуси като атаките срещу начина, по който бе осъществен трансферът, а според мен никой няма да ги остави настрана. Става въпрос за финансовия феърплей, както и за това, че всъщност не “Пари Сен Жермен” купи Неймар, а първо той си откупи правата, а после подписа като свободен агент. Хич не ми се вярва финансовите служби на Франция, Испания и ЕС да оставят без въпроси откъде един 25-годишен бразилец е
намерил
222 млн. евро
и дали наистина ги е дал просто ей така, за да си премести местоработата с 1000 км на север.
Говорим обаче за футболния аспект. Трансферът със сигурност ще взриви крехкия и досега мир в съблекалнята на парижани. Със сигурност оттук нататък тя ще бъде разделяна от медиите на два лагера - от едната страна ще са Неймар и свитатата, а от другата - всички останали. При наличието на повече от двама бразилци в състава, това е неизбежно - сънародниците на Пеле никога не са се отличавали с примерно поведение на терена и особено извън него. А Неймар има дясна ръка в лицето на бившия си съиграч от “Барселона” Дани Алвес, преминал за един сезон през “Ювентус”.
Авторитетът на треньора - Унай Емери, гонен дори от “Спартак” (Москва) за лоши резултати, със сигурност няма да стигне за овладяване на егото на новия идол на “Парк де Пренс”, така че скоро може да се очаква и неговата смяна. Абе само ядове.
Ами “Барселона”? Уж би трябвало, когато двама се карат, третият да печели. Каталунците наистина биха могли да са много “на зелено” от този трансфер. Все пак го
купиха за 4 пъти по-малко пари
Но в последните години ръководството и мениджмънтът, който се занимава с трансферите, доказаха поразителната си некадърност. На практика не беше купен нито един читав играч, а се действаше по принципа “продаваме евтино важни играчи, купуваме скъпо ненужни”. С нетърпение се очакват заместниците на Неймар - дали ще е Коутиньо, дали Дибала, но, така или иначе, със сигурност в момента, когато трансферът на Неймар стана факт, цената им скочи с 50-ина млн. евро. Ако не и повече. Освен това Коутиньо е много чуплив, а и не се връща в защита, което би било фатално, като се има предвид, че ще играе редом до Меси и Суарес. Дибала пък очевидно е надценен - на неговите 24 години Меси вече имаше три “Златни топки”. Най-добре е да бъде купен Дембеле от “Борусия” (Дортмунд), но заради некадърността на ръководството на “Барса” цената му вече мина 70 млн. евро, а това май е прекалено.
И понеже изброихме кой не печели в ситуацията с трансфера на Неймар, не е лошо да посочим и кой губи. А губи футболът. Той вече не е игра, а нещо, в което се влагат стотици милиони и се следи на борсата. Жалко.