Излишна паника

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6378513 www.24chasa.bg

По повод тревогата, че ресурсите се свършват, преди време изказах обратната теза - вероятно влизаме в криза от свръхдобив. Отричам идеята, че има вероятност да изчерпим ресурсите си. През XIX век е имало паника, че въглищата свършват. Тази паника е една (от многото) причини за колониалната политика на Англия (независимо дали я мразите или одобрявате). По същото време се заражда и паниката, че петролът ще свърши. А консумацията му е била в зародиш. Същата заблуда цари и във връзка с бройката на хората по земята. Скоростта на нарастване на населението намалява и скоро ще влезе в разумни граници. Много неща се оказват в повече или пък по-малко, отколкото си мислим. Всичко това обаче ни най-малко не ни освобождава от отговорност за онова, което правим по земята, с природните ресурси, с консумацията, с боклука, който ръсим навсякъде, с начина, по който горим дървета, въглища и гуми. Нещата са по-сложни от това, че някой ни е дал нещо и ние трябва да го гризем бавно и внимателно. Светът си е наш и ние трябва да се грижим за него. Има много по-сериозни аргументи за интелигентна консумация и експлоатация на природата, от това, че ще оглозгаме земята до дъното на Леденика. (Във фейсбук)

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо на Кольо от Гурково му харесва в затвора

    Условията в българските арести и затвори не са никак добри. Не само Десислава Иванчева, и други са се оплаквали от мизерията. Защо тогава 39-годишният рецидивист от град Гурково Кольо Рашков е извършил нарочно престъпление - според негови съграждани - за да влезе отново зад решетките. Зад този удивителен мотив се крият много проблеми на
  • Защо арабите - 5% от населението на света, са половината от бежанците

    Петродоларовите икономики вече не изглеждат толкова впечатляващи РЕДИЦА промени настъпиха в арабския регион през изминалите десетилетия, за съжаление, не с положителен знак. Днес петродоларовите икономики, които доскоро се къпеха в златен дъжд, заделяйки огромни средства за инфраструктурни проекти, не изглеждат вече така впечатляващи.