С подема в потреблението идва нов период в икономиката
ЕВРОПА, изглежда, се възстанови от кризата, икономиката създава работни места, индустрията е в подем. В България също отчитаме повече от 2 г. на относително висок растеж – на фона на минималната промяна след 2010 г., безработицата е на нивата от 2007 г., доходите в частния сектор започнаха да растат с почти двуцифрени темпове. Като добавим раздвижването на пазара на жилища и активизирането на кредитната активност на банките, вече можем да говорим за
осезаемо
различен
стопански
пейзаж на
България
В годишния обзор на “Индъстри Уоч” тази година отделяме специално внимание на очакваните промени в структурата на икономиката и стимулите за поведение на бизнес и домакинства в условия на активизиране на кредитирането, по-осезаем ръст на потреблението и нарастване на инвестициите. Такива не сме виждали от близо десетилетие, въпреки че статистическите данни показваха минимален икономически растеж за целия период от 2010 г. насам. Това обаче не е необясним парадокс – всъщност според повечето измерители на стопанската активност кризата далеч не свърши през 2010 г. Единствено износът показа устойчив растеж от 2010 г. досега.
Инвестициите спаднаха значително и останаха на сравнително ниски нива след 2012 г. Притокът на чужд капитал на практика изчезна – за разлика от значителните потоци, насочени към страната преди 2008 г. Банките се опитваха да разрешат проблемните си кредити отпреди кризата, а кредитната активност замря. Заетостта продължи да спада чак до 2013 г., като за 5 г. икономиката загуби близо 430 хил. работни места.
Какво се промени в последната година и какви са основанията да твърдим, че 2017 г. е различна?
Инвестиционнната активност в частния сектор се повишава въпреки слабото харчене на правителството по европрограмите след 2015 г. Вносът на инвестиционни стоки е с исторически най-висока стойност за последните 12 месеца - бизнесът купува машини и съоръжения.
Оживление има и в кредитирането, като достъпът на бизнеса и домакинствата до заемен финансов ресурс се подобрява чувствително през последната година. Лихвите, които фирмите и домакинствата плащат по новите банкови кредити в средата на 2017 г., са най-ниските изобщо до момента. Домакинствата са получили около 630 млн. лева нови банкови кредити средномесечно през последния 12-месечен период до средата на 2017 г. – 50% повече от година по-рано.
Но може би най-отчетливите промени се наблюдават на пазара на труда. В последните 3 г. икономиката създаде 100 хиляди нови работни места – при свиване на хората в трудоспособна възраст с половин милион. Коефициентът на заетост – т.е. делът на хората на възраст ат 20 до 64 години, които работят, е над 68%, а безработицата спадна от върховите 13 до 7% на годишна основа (и 5,9% за последния месец). Ето защо от гледна точка на работодателите основните параметри на пазара на труда са сходни с тези през 2007 г. Един от ефектите е нарастващата роля на хората над 55 г. – те вече са 20% от заетите, докато преди десетилетие са били само 11,8%; броят на работещите до 35 г. е спаднал с близо 180 хиляди.
Търсенето на труд при намаляваща работна сила води до структурни промени и натиск за още по-бързо увеличаване на производителността на труда. Заетостта расте засега основно в експортно-ориентираните дейности. В преработващата индустрия за последната година броят на заетите се увеличава с 1,3%, като с най-бърз темп расте броят на заетите в производството на метални изделия, автомобили и автокомпоненти и електрически съоръжения. При услугите продължава и през последните 12 месеца бързото увеличение на заетите в сектора на ИТ и аутсорсинга на бизнес процеси.
Наетите в
здравеопазването
и грижите за хора са нараснали с близо 2% за последните 12 месеца.
Все по-осезаемите дефицити на работна сила доведоха до ускоряващ се ръст на възнагражденията. След минималните увеличения до 2013 г., през 2014-2015 г. доходите нарастваха с около 7% годишно, като през последните няколко тримесечия ръстът достигна близо 10%. За последните 24 месеца ръстът на средните разходи на труд за частния сектор в България е вторият най-висок в ЕС, като възлиза на 18,7%. Точно това по-видимо нарастване на доходите е и предпоставка за по-висока склонност към потребление при домакинствата, включително и на стоки за дълготрайна употреба с по-висока стойност.
Тенденции при заетостта, доходите и кредитирането бележат начало, макар и плахо, на нов период. Ще наблюдаваме по-висока инвестиционна активност в области, насочени към задоволяване на засилващото се вътрешно търсене.
Икономиката ще трябва да се приспособи към тези промени. Темпът на нарастване на възнагражденията ще остане висок, което ще застраши конкурентоспособността на онези предприятия, базирали бизнес модела си на евтин и леснодостъпен труд. А засилването на инвестиционната активност, платежоспособното търсене и по-ниските лихви по финансирането ще доведат до нарастване на цените на имотите.
На пазара на труда секторите, обслужващи вътрешните инвестиции и потребление – включително строителство, търговия, посреднически услуги и други, ще са по-агресивни в привличането на персонал, което означава, че експортно ориентираните работодатели ще трябва или да повишават допълнително заплатите, или производителността на труда чрез нови инвестиции и иновации. В такава среда рискът България да загуби конкурентоспособност и растежът да се забави е значителен, ако качеството на човешкия капитал не се подобрява постоянно.