Проектът преписва едно към едно двата опита на Меглена Кунева от предния кабинет на Борисов, но допълнително прави единния орган още по-беззъб
За две години българското правителство прави трети опит да предложи и прокара през парламента закон за борба с корупцията по висшите етажи на властта. Най-вече, защото наличието на такъв закон е изискване, за да отпадне мониторингът върху съдебната ни система и борбата с корупцията, който Европейската комисия прави от приемането ни в ЕС преди 10 години.
Очакванията какъв точно законопроект ще предложи правосъдната министърка Цецка Цачева бяха големи. Главно, защото в предишния парламент ГЕРБ на два пъти бламира проектите на Меглена Кунева. Първия път през 2015 г. откровено отхвърлиха предложението, втория път през 2016 г. просто го забравиха да отлежава в правната комисия. След което в предизборната си платформа партията на Борисов издигна обещания, които преди това бе спряла.
Реално проектът на Цецка Цачева за Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
повтаря почти
едно към едно
спрените през предишния мандат две предложения на Кунева. Самата Цачева при обявяването на проекта коментира, че е взето всичко от предните закони освен това, срещу което имало политическа съпротива.
Всъщност огромната разлика между трите закона е само в името. Кунева първо предложи Закон за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши държавни длъжности. С него предлагаше създаването на национално бюро за противодействие на корупцията, което да копира румънската служба. Предвиди му право да проверява почти всичко за висшите властници, разследващи функции и право да работи по анонимни сигнали. Именно последното правомощие обърна колата на законопроекта. ГЕРБ се обяви категорично против, а премиерът Борисов започна да обяснява, че
румънският опит
в борбата с
корупцията не е
най-добър
и всъщност отваря възможности за политическа разправа с определени хора. И в последния ден преди лятната ваканция на 43-ия парламент през 2015 г. проектът на Кунева бе спрян още на първо четене.
Втория си опит бившата вицепремиерка направи през април 2016 г. Тогава тя прокара през правителството предложение за Закона за предотвратяване на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество. Промените в сравнение с първия опит бяха две - шефът на бюрото вече не се назначаваше от президента по предложение на правителството, а от Народното събрание и бяха отпаднали анонимните сигнали. Междувременно бе увеличена и границата на, да го наречем, търпимата корупция. Тоест, ако в първия проект задължително се проверяваше всеки политик и чиновник, който има разминаване между имущество и доходи в размер на 10 хил. лв., то във втория законопроект разликата стана вече 20 хил. лв. Тя е запазена между другото и при проекта на Цецка Цачева.
Всъщност между втория опит на Кунева и третият опит, който прави сегашната правосъдна министърка има толкова малки разлики, че могат
спокойно да
се нарекат
козметични
Първата е една дума в заглавието на проекта. Втората е името на единния орган за борба с корупцията. В проекта “Цачева” вече се говори за комисия, а не за национално бюро. Както и при Кунева обаче членовете на комисията се избират от парламента.
Разлика е и че първият мандат на комисията ще бъде поет от сегашната Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество.
Към нея пък ще се влеят, отново както при Кунева, част от Сметната палата, БОРКОР, дирекция от ДАНС и комисията за установяване на конфликт на интереси.
Допълнително в проекта на Цецка Цачева е въведена експлицитна забрана да се работи по анонимни сигнали. А всъщност това е вероятно единственият механизъм, по който биха могли да се получават истински сведения за корумпирани властници.
В законопроекта “Кунева 2” анонимните сигнали просто не бяха изрично споменати като основание за разследване. Но и не бяха изрично забранени. Забраната обаче прави единния орган, независимо дали ще е бюро или комисия, още по-беззъб.
Всъщност вторият проект на Кунева и този на Цачева имат още една обща черта. Те са декларативно изпълнение на задължението да имаме антикорупционен закон и единен орган. Но трудно ще постигнат реален ефект.
Което прави необяснимо защо проектът на Кунева беше бавен повече от осем месеца и така и не видя бял свят.