За честта на “Балкантурист”

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6387776 www.24chasa.bg

Келнерите са като самураите - не ги плаши дори и смъртта

Да забогатееш от един стол, в нашата държава е традиция от векове. Даже напоследък тоя бизнес като че ли е позападнал - едно време с един стол хората цели свинеферми купиха, а от свинефермите направиха партии... Имам предвид с парите от свинете, а не това, което вие си помислихте...

Сега някакъв беден ресторантьор в Созопол възмути цялото царство с опита си да таксува клиентите с един нищо и никакъв стол, че при това и празен. 20 лева им е поискал, да не им е поискал Пловдивския панаир? Какво са се стиснали тези клиенти, че чак и на проблем го направиха, аз не знам. Сигурно се дължи на крехката им възраст – били някакви тийнейджъри. Глезена работа са това днешните млади. Искат да отидат на заведение, отиват. Не им харесва обслужването в едното, отиват в другото. Не им харесва на Черно море, отиват на Бяло. И навсякъде искат бирата им да е студена, а рибата топла.

Алоооу! Къде сте

тръгнали бе,

младите?

Правите се на нещо повече от нас, по-старите ли? Какво сте видели вие в тоя живот, питам аз? Едно време се редяхме на опашка и чакахме пред кръчмата, за да влезем, бирата беше само два вида – топла и студена, а рибата по правило ми беше наборче. И въпреки това, ако можеше да си платим да ни дадат да седнем на столче, ако ще и на сцената с буфосинхронистите да е, щяхме веднага да ударим една двадесетолевка. Ама по време на соца с пари нещата трудно ставаха. Връзки трябваха, връзки. С подходящ братовчед даже резервация за шатрата край Правец се получаваше. Най-вървежната професия тогава беше да си кръчмар. А

кръчмар на

Златни пясъци

беше по-голямо

бинго

и от стюардеса в БГА “Балкан”. В моя род, да се похваля, също имаше кръчмар от курортите. Иначе родата ми малко загубена си пада – кой лекар, кой професор, кой учител... “Марлборо” бяха виждали само на филм. Като им потрябваше нещо, все на Пешко се обаждаха. Той всичко можеше да уреди – от пари назаем, през преглед в Правителствена болница, та чак до кашон уиски и чорапогащници. Голяма работа беше Пешко, осем пъти кум беше ставал, щото най-голямата чест бе на сватбата кум да е човек с връзки във вариетето на Слънчев бряг.

Малко неща са останали от онези времена. Даже и буфосинхронисти вече няма, а ако келнерът те удари в сметката, лично премиерът се намесва. Но трябва да призная, че келнерите и ресторантьорите се оказаха много корави дисиденти.

Едно време

не им пукаше от

милицията, сега

не им пука от

клиентите

Дето се вика, балкантуристкият кръчмар е като японския самурай. Има си код на честта и не отстъпва от него, независимо кой император е на трона.

Първото и най-важно качество на балкантуристкия келнер е така нареченото избягване на погледа. Опитвали ли сте се да привлечете вниманието на сервитьор, облечен в елек и с тефтер, затъкнат в колана? Знам, че те са вече рядкост, но не вярвам някога да изчезнат напълно. Та щом видиш, че пристигат към масата ти, поглеждаш право към тях и чакаш да те забележат, за да им кимнеш учтиво, че си готов да поръчаш. Келнерът обаче уж върви право към теб, а гледа настрани. Казваш си: Добре, на връщане ще му махна. Виждаш го, че се връща, и притеснено махваш с ръка, но той сега гледа на другата страна. Упражнението се повтаря между 40 и 80 пъти. Близо час по-късно с погледа си можеш да хипнотизираш самия Кашпировски, но келнерът не се дава. Ръцете ти са отмалели, защото си махал като вятърна мелница, пляскал си, щракал си с пръсти, хвърлял си вилици и даже си правил циганско колело само и само да те забележат, но не... Самураят никога не се отклонява от пътя си, дори това да му струва живота. Освен това той учи себе си и другите на търпение. Ако откликне на повикванията ви веднага, никога няма да оцените появата му. Виж, когато вече си се отказал от всичко и само

тъжно дъвчеш

салфетките,

за да предотвратиш хипогликемията, заставането му до масата ви е равнозначно на възкръсването на Хан Соло в новия епизод на “Междузвездни войни”. Радост, прегръдки, целувки... Нищо не може вече да ви сломи – нито фактът, че “има само мусака от вчера”, нито остатъците от руска салата в чашата за водка, нито дори прибавянето на изядените салфетки в сметката, при това на цената на малко прасенце.

Трябва да призная, че гордостта на балкантуристкия келнер имаше и едно предимство – не забелязваше, ако цяла вечер само един на масата ближе една водка с кола, а накрая всички са кьоркютук пияни.

Второто най-важно качество на балкантуристкия самурай е да гледа лошо. Случвало ми се е да стоя 40 минути на масата и още да не съм събрала сили да му махна, защото колчем видя как гледа, в ушите ми зазвучава “Петко льо, капитанине” и си представям как се търкалят главите на заптиетата из ресторанта български. Само дето в ролята на заптиетата са клиентите. Но си спомням и една ужасно любезна келнерка – каквото и да си поръчвах, тя все ми носеше руло “Албена”, кръстено на курорта. Представляваше пържола, увила остатъците от предния ден. Като я питах къде ми е мешаната скара, отговаряше: “Ми вътре!” Преди да даде сметката, вече ни говореше на “ти” и на “пиленца”, а на десерта даже вече седеше на нашата маса и удряше едно малко няколко пъти за наша сметка.

Но пък на края на почивката ни ми даде подарък – банан. Радост, радост... обелката я хербаризирах и си я гледах цяла зима, ма дойде свободата и стана излишна.

За да ме разберат по-младите – да ти дадат банан през август през 1988 г., беше все едно днес сервитьорката да те изпроводи по живо, по здраво с подарък айфон осмица... Вие такова чудо да стане виждали ли сте? Не, нали? А едно време ставаше... Хубави времена бяха тогава, с много радост и който го отрича, просто не ги е живял. Днес за една такса стол национален скандал правят и не се радват, че не само на стол са седели, ами и даже са ги обслужили. Киселяци са това младите, но какво да се прави. Да сме живи ние, по-старите, че да си пазим Балкантуриста, защото е наш. Нашият самурай.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
  • И бележката от родителя е достатъчна

    Дали да се плаща такса “медицинска бележка” за деца и колко да бъде тя? (Виж 2-а и 3-а стр.) Този въпрос може да се окаже напълно излишен, ако се възприеме едно простичко правило: родителите да дават извинителна бележка на децата си за отсъствие от училище. Така със сигурност ще бъде избегната сложната и тромава бюрократична процедура с висенето
  • Изводите от случая “Уайнстийн”: мъжете контролирани, не и кастрирани

    Искам да живея в общество, в което женските ми права са защитени, но недотам, че мъжете да се страхуват да направят комплимент СНОЩИ мъжът ми, като неин член, получи по имейла официалното становище на Академията за филмова наука и изкуство относно случая “Уайнстийн”. Отлюспиха го и не само се разграничавали “от човек,