Иван Христов и Андрей Арнаудов: Ще кръстим над 1000 бебета заедно с патриарха

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6387895 www.24chasa.bg
АНДРЕЙ АРНАУДОВ

Няма кампания, която се грижи за обикновения човек. А той има нужда в един момент някой да му подаде ръка, защото се чувства изоставен и предаден, казват двамата тв продуценти

- Г-н Арнаудов, сам разказахте във фейсбук как сте се разплакали, когато България и Македония подписаха договор за добросъседство. Защо? Каква е връзката ви с Македония?

АндрейАрнаудов: Всичко идва от детството - комплекси, страхове, мечти. И при мен е така. Семейството ми по бащина линия са бежанци от Егейска Македония. Възпитан съм в такъв дух от баща си, затова много вярвам в каузата България и Македония. Като тийнейджър се палех много по историята и големите революционери на ВМРО. Така се влюбих в темата.

Сигурно около 30% от хората, които живеем в България, сме генетично свързани с Македония, имаме гени оттам, където са живели прабабите и прадядовците ни. Но и почти всеки у нас има предци, които са умрели по фронтовете на Балканските войни, много от тях за Македония. Така че носим някакъв дълг към поколенията преди нас.

ИВАН ХРИСТОВ

В днешно време съвременните македонци, дори и тези, които не се определят като българи, а те са мнозинство там, продължават да ни бъдат най-близките хора на Балканите. А ние имаме нужда от приятели и като култура, и като бизнес, защото сме малки народи.

Иван с любимата жена Ирина и четирите им деца - Спас, Ава, Вирджиния и малкият Самуил.

- Имате ли желание за политическа активност?

Иван и Андрей като водещи на “Сблъсък” през 2001 г.

Иван Христов: Колкото по-възрастен става човек, толкова по-трудно може да отговори лаконично на този въпрос. В чистия смисъл

Двамата като водещи на третия сезон на “Мюзик айдъл”.

желание за политическа кариера

Иван Христов и Андрей Арнаудов водят “Вечерното шоу на Иван и Андрей”.

лично за себе си по-скоро нямам,

защото колкото по-възрастен ставам, толкова повече виждам, че политиците сами по себе си са безпомощни да променят много неща. Тръгват с добри намерения, но накрая на пътя са се обвързали в такива зависимости, подпомагани от съответните хора по време на този път, че в неговия край, когато разполагат с някаква власт, де факто не разполагат с нея, защото, най-грубо казано, имат да връщат много услуги. Така че като цяло смятам, че и в световен мащаб политиката в чистия ѝ вид ще търпи промени. От друга страна, смятам, че човек може да повлияе на средата и на света около себе си и без да направи политическа кариера. Но в крайна сметка нищо не се знае.

Андрей: Аз ще ти отговоря с една история. Като бях малък, някаква жена звъни вкъщи и казва: “Министърът на културата иска да говори с проф. Арнаудов.” На баща ми обяснява, че го канят в кабинета му да се запознаят и да поговорят. Баща ми отговори: “Ще дойда, като сменят министъра.” Не го харесваше. В тази връзка

бих се включил в политиката,

когато се смени едно поколение,

ако съм жив и здрав. На този етап не мисля, че бих го направил.

- Двамата се ангажирахте не с политика, а с гражданска кауза за насърчаване на раждаемостта, чрез която организирате кръщене на много деца наесен. Защо го правите?

Иван: Аз правя деца, Андрей ще ги кръщава.

Андрей: Хубавите работи бавно стават, спокойно, ще наваксам.

Истината е, че хиляди хора се записаха, но много го направиха след края на първата ни кампания. Затова на 22 октомври ще кръстим всички деца, записани в кампанията и заченати между 1 януари 2016 и 1 януари 2017 г. Ще са около 1000 бебета. Това ще се случи в най-големите църкви в 10 големи града - София, Пловдив, Бургас, Варна, Русе, Велико Търново, Плевен, Благоевград, Стара Загора, Враца. Ще има много известни хора, които ще са символични кръстници. Всичко това минава под патронажа на патриарха.

Защо го правим? От детството си съм възпитан, че любовта към родината е едно от най-важните неща. На някого може да му изглежда поза. Иван знае, че не е. Аз

истински и болезнено страдам,

когато виждам, че

нещата не са наред в България

и най-вече, че сме изгубили енергията си като нация. А най-голямата енергия една нация получава, когато в нея се раждат деца.

Неслучайно ООН ни е обявило за най-бързо изчезващата нация в света. И сякаш на никого не му пука особено по простата причина, че хората се занимават с всекидневните си проблеми. Затова смятам, че такива кампании - разбира се, не сме ги измислили ние, дават пример. Събрали сме мненията на всички тези майки, записали децата си за кръщене, какво трябва да се промени в средата в България, за да се раждат повече деца.

- Какво казват те, какво трябва да се промени?

Андрей: Повечето от тях имат изисквания към градската среда и към работодателите, отколкото към държавата. Като отсях всички мнения и след като се занимавам повече от година с това, осъзнавам, че правенето на деца е преди всичко емоционален въпрос, а не толкова финансов. Има много бедни хора и по света, и у нас, които имат много деца, както и презадоволени финансово, които нямат нито едно. Англичаните и германците също имат отрицателен прираст, а пък са материално задоволени. Както казва Ники Николов, главният редактор на “Фермата”: “В момента Европа и най-големите държави се управляват от политици, които нямат деца.” Това е цивилизационен модел. Малко странно се получава, защото в този аспект ние принадлежим цивилизационно към западната култура, която не прави деца, а икономически - към източната.

- Г-н Христов, вие имате опит с 4-те деца, които имате общо със съпругата си. Как се отглеждат деца у нас?

Иван: Аз съм по-скоро оптимист и смятам, че до 10-15 години България ще има силно развитие - и емоционално, и икономическо. Силата на българите се крие в едни безименни герои, за които почти никой не мисли. Това са обикновените хора, които развиват страната ни.

Ако почнеш още от новините, те говорят или за олигарси - 100-150 човека, или за хора в неравностойно положение - примерно около 500 000-700 000 души. Между тези две прослойки има около 6 млн. обикновени безименни герои, които всеки божи ден са в задръстванията или градските автобуси, борят се с живота, гледат си децата, плащат си данъците. Именно те са безименните герои, на които се държи страната. ДНК - нашето движение “Национална кауза”, си поставя за цел с много такива кампании - кръщенето е само първата, по всякакъв начин да помага на т.нар. обикновени хора. Защото реално никой не се грижи за тях. Всички кампании - по Коледа, по празници, винаги когато човек е свикнал да дава пари, касаят хората в неравностойно положение. Няма кампания, която се грижи за обикновения човек. А той има нужда в един момент някой да му подаде ръка, защото се чувства изоставен и предаден. И започва да се чуди защо прави всичко, след като и едно благодаря не получава.

А иначе как се гледат деца?

С риск хората да не ме

разберат правилно,

мога да ви кажа, че деца не се гледат трудно. Ако човек има повече възможности, може да им купува по-скъпа храна и да ги запише в по-хубави училища. Но ако няма, може да им купува обикновена храна и да ги запише в обикновено училище. Моите деца ходят в обикновени училища, защото моята теория е, че обикновеното училище, което в повечето случаи е прекрасно в България, дава тази закалка на децата от малки.

От опит ви казвам, независимо че по-скоро можем да си позволим разни неща, малките ни деца износват дрехите на големите, леглата са ни подарени от приятели или роднини, количката ни е подарена от приятели на Ирина. И не са ни подарили нови неща, а използвани. Знаеш, че тази количка е била на детето на приятел, после става за твоето дете, ако се роди следващо при теб или при приятел, ти му я даваш.

Има начин, когато се появи бебе в една фамилия, всички приятели и роднини да се съберат и да отгледат детето поне в началото, без това да коства кой знае колко пари.

Така че страхът от това да имаш дете е по-голям, отколкото реалността. Това го казвам наистина от опит.

- Вие сте тв продуценти, но за първи път продуцирахте и музикално турне, което даже е международно - в Македония и България. Сменяте ли работата си?

Андрей: Ние, т.нар. тв продуценти, не сме продуценти в истинския смисъл на думата. В началото много често инвестираме собствени средства, но в крайна сметка телевизиите ни плащат един бюджет, а ние изпълняваме своята работа. Ако я свършим добре, те ни премират и ни дават още работа, ако не, ни глобяват.

Да, ние сме креативни продуценти, носим отговорността за това продуктът да е добър, но финансовият риск в по-голяма степен се поема от телевизията.

Идеята за това да си продуцент е да имаш идеи и да ги реализираш от самото начало. След като толкова много години правим тв съдържание и го правим добре, бихме могли да направим всякакво друго съдържание - и музикално с концертите, и филми. Тази година е начална за нас в тази посока. Концертите се пресичат и с една моя лична кауза, в която много вярвам - за общото минало и общото бъдеще на България и Македония.

В крайна сметка се получи едно мащабно събитие, което съдържа 8 концерта. Сега ни предстоят двата на морето - в Слънчев бряг на 17 август, а на 18-и във Варна. Досега бяхме в Банско в края на юли, след това в Струмица и Охрид. Хиляди хора имаше и на трите места. Много се гордеем, защото заедно на сцената бяха най-големите арендби звезди - българските Криско, Гери-Никол и “Ъпсурт” и македонските, които и у нас вече са популярни - “Слаткаристика”, Тони Зен, диджей Гоце.

Да не забравяме, че през последните 10-15 години у нас идват много ученици и студенти от Македония да учат. Много от тях остават да живеят и работят в София и в България въобще.

Вече говорим за нова емиграция, не е онази отпреди 100 години.

В този ред на мисли искам да кажа, че е важно да ползваме две думи активно в България. Едната е “извинявай”. Докато бяха дискусиите за договора за добросъседство с Македония, много активна позиция заеха и опозицията, и БСП по отношение на политиката към Македония. Аз

не си спомням БСП да се извини

за това, че все пак тя е наследник на една партия, която накара милиони, включително и българи в България, да се пишат не българи, а македонци през 50-те години. “Извинявай” не е толкова трудна дума. Комунистическите партии в цяла Източна Европа се извиниха.

Другата важна дума, която трябва да се научим да казваме, е “благодаря”. Тъй като турнето за нас е голям риск - и организационен, и финансов, ми се иска да благодарим на Би Ти Ви и спонсорите. Телевизията ще излъчи филм за турнето, който ще покаже как сме били приети в двете държави, как са посрещнати изпълнителите, как младите хора се възприемат един друг.

- Започнахте да снимате нов сезон на “Фермата” и отново редом с непознатите ще се трудят и популярни хора. Какво ще правят всички те?

Иван: Още от първата “Къртица” преди 4-5 години за първи път открихме форма, която смесва популярни и неизвестни участници. Дотогава риалити форматите бяха или с хора, дошли от кастинги, или ВИП вариант на риалитито, където са само известни.

Сега популярните, които сме поканили, са в шоуто заради качествата, които имат, а не защото са известни и вестниците пишат за тях.

Андрей: Ще има изключителна изненада от гледна точка на професиите на популярните. Всички те имат достатъчно причини за себе си да го направят и ние им благодарим, че се съгласиха.

Във “Фермата” участваш, защото искаш. Не се печелят някакви големи хонорари. Има участник сред известните, който изобщо няма да получи възнаграждение.

- Защо?

Иван: Защото му харесва предизвикателството и не му трябват пари.

Андрей: Останалите взимат символични пари.

- Какви?

Андрей: Няма да коментираме хонорари, но това, което се дава в други риалити програми, делено на 10.

- Кога ще се излъчи шоуто?

Иван: През първата половина на септември, а снимките започват съвсем скоро. Ако предишните два сезона бяха на територията на миналото, тази година “Фермата” ще се пренесе в XXI в. Напред в бъдещето, когато технологиите отново стават излишни. Модата сега е такава, че се търси все по-голяма близост на човека с природата и бягство от технологиите и цивилизацията. Предстоящият сезон на “Фермата” има мисия, послание, което ще отправи към всички, за щетите от свръхконсумацията в световен мащаб и ще предложи модел, чрез който да живеем в нова хармония и с отношение към околния свят.

Визитка

Иван Христов и Андрей Арнаудов са родени в София през 1979 г. Съученици са и приятели от деца. Иван завършва актьорско майсторство за куклен театър в НАТФИЗ, а Андрей - журналистика в СУ “Св. Климент Охридски”.

Никому неизвестни, започват публицистичното предаване “Сблъсък” и именно то ги изстрелва в кариерата. Днес двамата са сред най-известните тв продуценти, правили десетки предавания и шоу програми за телевизиите - “Мюзик айдъл”, “Вечерното шоу на Иван и Андрей”, “Къртицата”, “Станция Нова”, “Истински истории”, копродуценти бяха и на “Всяка неделя”.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
  • В коя част на обществото е Плацентата

    Човекът, който преди няколко месеца наби лекарка от болница “Шейново” часове след раждането на детето му, пак е в криминалната хроника и пак настоява да е на свобода, защото искал “да е част от това общество”. Явно Владимир Стоянов-Плацентата има своя версия за въпросното общество, защото точно в него той обижда грубо и блъска
  • Коментар на седмицата №3: Освободете тв блоковете от политиците!

    Публикуваме отново най-четените коментари и анализи през изминаващата седмица. Този е №3 с над 20 000 прочитания. Такова чудо като нашето - от сутринта ефирът да ни облъчва, го няма никъде по света ТОВА от сутринта по телевизиите хората да слушат някой да им морализаторства, е най-жестоката психоатака, която може да им бъде причинена от ефира.