Българската “кутия за бебета” е насред нищото

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6392932 www.24chasa.bg

Годишно изоставят у нас 6% от новородените

Няма какво да се лъжем! Темата за деца, изоставени от родителите си, не е нова и не е български патент.

По една или друга причина откъсването на младенец от родната му майка или от семейството е старо, колкото света.

Има го в митологията, има го в библейските текстове, в народния епос, в литературата. И в действителността.

Ако тръгнем да изброяваме причините - докторат може да се защити, монография да се спретне, и пак няма да изчерпим темата. Защото зад всеки един случай стои отделна съдба. Дали ще влезеш в родилния дом и ще си тръгнеш оттам без корем и без дете, защото го оставяш на грижите на държавата, дали като се прибереш вкъщи с бебе, след някое и друго време ще го дадеш за осиновяване на бездетни близки или на чужденци, дали ще го подхвърлиш в тайна доба пред божи дом или лечебно заведение, все едно е -

ти се отказваш

от детето си

Актът е личен избор. Дали ще въздъхнеш облекчено, или ще виеш нощем като кучка, а денем ще търсиш във всяко срещнато дете своето, пак е личен въпрос. Слушала съм като малка подшушвания от рода на “ох, излъгал го някакъв никаквец момичето и му надул корема”, без да разбирам смисъла. После вече разбирах - всяка година, като ни водеха на почивка в Банкя, минавахме покрай един просторен двор, а на оградата, обикновена телена ограда, стояха наредени дечица, вкопчили пръстчета в металните дупки и... гледаха. Помня им очите. Както помня очите на баща ми - влажни. А неговите очи изобщо не бяха на мокро място. Обясниха ни, че това е дом “Майка и дете”, но и досега не мога да разбера, честно, защо в мястото, където си оставил детето си, фигурира думичката майка.

Осъждала съм

остро такива

жени

Чудила съм се как можеш да откъснеш от себе си завинаги собствената си плът и кръв. Малка съм била, млада съм била, запазил ме е Господ да не го изпитам на гърба си. Тогава причините бяха в общественото мнение, в опозоряването на родителите, в заклеймяването “копеле”, което се носеше до гроб.

Плакали сме в киносалона, гледайки “Бъди благословена”, и с трите ми студентски приятелки сме се клели, че ако на някоя от нас се случи такова нещо,

ще отгледаме

детето ѝ заедно Общо взето, момински вълнения, животът не ни беше натиснал. Когато раждах първия си син, една от родилките плачеше всеки път, когато ѝ донасяха момиченцето ѝ да го кърми. На три часа. Мислехме, че от щастие. Санитарката ни подшушна, че ще го оставя за осиновяване. Не бръкнахме в раната да я питаме директно, правехме се на три и половина, но когато си тръгна, здравата я оплюхме. След десетина години разбрах случайно, че мъжът ѝ бил на работа в Коми, как да цъфне женицата с бебе в малкото мизийско градче, пък и имаше две вече пораснали деца. Какво ще кажат хората, беше закон. Сега той не важи.

Но броят на изоставените деца в България не намалява, напротив. България е на едно от челните места в статистиката - 2000-3000 новородени са оставени на произвола на съдбата, т.е. на грижите на държавата, половината от тях - още в родилния дом. Ако се опитаме да изчислим, при около 50 000 деца, видели бял свят годишно, 6% запратени в чернилката никак не са пренебрежимо малко, че да си затваряме очите.

106 приюта ги поемат с неразтворени обятия. Чували сме и сме чели ужасиите за тези заведения. Такива са, че семейство Тенардие направо с мед да ги намажеш. “Клетничетата” са обречени априори - по-беличките и здравичките се надяват на осиновяване, останалите - на оцеляване в условията на житейската джунгла.

Има деца, които успяват да се социализират в несоциалните условия. Учат, имат мечти, които преследват, искат да се измъкнат от кашата, в която са ги набутали, без да ги питат. Някои успяват. Единици или десетки, пак е нищо в сравнение с тази хилядна армия безпризорничета, попълвана всяка година. Чакате

да стигнем до

причините

Те са известни. Бедност, несигурност, безпросветност, липса на образование и култура у родителките и техните родове, незаинтересованост в обществото, неадекватност в съответните служби.

Прочетох Националната програма за закрила на детето за 2017 г. Спретнати графи, показващи “политиките”, по които се работи. Няма да ви я преразказвам, който иска, да влезе и да я изчете. 41 страници със спретнати графички.

Всичко е пожелателно, а това, дето ми направи най-силно впечатление - в графата “бюджет” неизменното указание е “В рамките на бюджета”. На държавния бюджет. Колко е той - никой не знай, но можем да се досещаме. Вероятно включва заплатите на служителите. Толкоз. И нека не се учудваме, че деца вече се изоставят насред улицата. И нека не съдим принудените да го направят. Няма да затъвам в конкретика. Мога три дни да обяснявам причините и подпричините. Всички ги знаем.

Тези, дето живеят от детските помощи, нямат сметка да се лишат от парите. Децата си изоставят бедните родители. Това не са просто захвърлени деца, облеченки, обутички, с пълен биберон и памперси в торбичка, чакат на милосърдието да бъдат прибрани някъде на по-топло и по-защитено място. Такова място няма! Струва ми се, че във Франция, а и на други “бели” територии съществуват т.нар. кутии за бебета, където майката може

да остави

рожбата,

нежелана или в невъзможност да бъде отгледана от нея, да има две минути да се отдалечи от мястото и тогава кутията автоматично се включва и съобщава на съответната служба, че има “пратка”. С това започнахме, нали? Проблемът не е само български, проблемът не е от вчера, нито отпреди трийсет години. Но тук и сега май просто копаем дъното на кутията за бебета, в която сме поставени като народонаселение. А устройството за подаване на сигнал, че има проблем, не работи. Или просто изобщо го няма, за да не смущава нечия блажена дрямка.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо шофьорите без книжка са най-страшни

    Хиляди шофьори карат без книжки, често без да бъдат наказани. Щом от началото на годината до септември 6000 души са били засечени без документа, излиза, че за година това са 9000 тежки нарушители. И тук са само хванатите при проверки от КАТ. А какъв е точният брой на хората, които никога не са имали книжка или си карат с отнет документ,
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,