Българската “кутия за бебета” е насред нищото

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6392932 www.24chasa.bg

Годишно изоставят у нас 6% от новородените

Няма какво да се лъжем! Темата за деца, изоставени от родителите си, не е нова и не е български патент.

По една или друга причина откъсването на младенец от родната му майка или от семейството е старо, колкото света.

Има го в митологията, има го в библейските текстове, в народния епос, в литературата. И в действителността.

Ако тръгнем да изброяваме причините - докторат може да се защити, монография да се спретне, и пак няма да изчерпим темата. Защото зад всеки един случай стои отделна съдба. Дали ще влезеш в родилния дом и ще си тръгнеш оттам без корем и без дете, защото го оставяш на грижите на държавата, дали като се прибереш вкъщи с бебе, след някое и друго време ще го дадеш за осиновяване на бездетни близки или на чужденци, дали ще го подхвърлиш в тайна доба пред божи дом или лечебно заведение, все едно е -

ти се отказваш

от детето си

Актът е личен избор. Дали ще въздъхнеш облекчено, или ще виеш нощем като кучка, а денем ще търсиш във всяко срещнато дете своето, пак е личен въпрос. Слушала съм като малка подшушвания от рода на “ох, излъгал го някакъв никаквец момичето и му надул корема”, без да разбирам смисъла. После вече разбирах - всяка година, като ни водеха на почивка в Банкя, минавахме покрай един просторен двор, а на оградата, обикновена телена ограда, стояха наредени дечица, вкопчили пръстчета в металните дупки и... гледаха. Помня им очите. Както помня очите на баща ми - влажни. А неговите очи изобщо не бяха на мокро място. Обясниха ни, че това е дом “Майка и дете”, но и досега не мога да разбера, честно, защо в мястото, където си оставил детето си, фигурира думичката майка.

Осъждала съм

остро такива

жени

Чудила съм се как можеш да откъснеш от себе си завинаги собствената си плът и кръв. Малка съм била, млада съм била, запазил ме е Господ да не го изпитам на гърба си. Тогава причините бяха в общественото мнение, в опозоряването на родителите, в заклеймяването “копеле”, което се носеше до гроб.

Плакали сме в киносалона, гледайки “Бъди благословена”, и с трите ми студентски приятелки сме се клели, че ако на някоя от нас се случи такова нещо,

ще отгледаме

детето ѝ заедно Общо взето, момински вълнения, животът не ни беше натиснал. Когато раждах първия си син, една от родилките плачеше всеки път, когато ѝ донасяха момиченцето ѝ да го кърми. На три часа. Мислехме, че от щастие. Санитарката ни подшушна, че ще го оставя за осиновяване. Не бръкнахме в раната да я питаме директно, правехме се на три и половина, но когато си тръгна, здравата я оплюхме. След десетина години разбрах случайно, че мъжът ѝ бил на работа в Коми, как да цъфне женицата с бебе в малкото мизийско градче, пък и имаше две вече пораснали деца. Какво ще кажат хората, беше закон. Сега той не важи.

Но броят на изоставените деца в България не намалява, напротив. България е на едно от челните места в статистиката - 2000-3000 новородени са оставени на произвола на съдбата, т.е. на грижите на държавата, половината от тях - още в родилния дом. Ако се опитаме да изчислим, при около 50 000 деца, видели бял свят годишно, 6% запратени в чернилката никак не са пренебрежимо малко, че да си затваряме очите.

106 приюта ги поемат с неразтворени обятия. Чували сме и сме чели ужасиите за тези заведения. Такива са, че семейство Тенардие направо с мед да ги намажеш. “Клетничетата” са обречени априори - по-беличките и здравичките се надяват на осиновяване, останалите - на оцеляване в условията на житейската джунгла.

Има деца, които успяват да се социализират в несоциалните условия. Учат, имат мечти, които преследват, искат да се измъкнат от кашата, в която са ги набутали, без да ги питат. Някои успяват. Единици или десетки, пак е нищо в сравнение с тази хилядна армия безпризорничета, попълвана всяка година. Чакате

да стигнем до

причините

Те са известни. Бедност, несигурност, безпросветност, липса на образование и култура у родителките и техните родове, незаинтересованост в обществото, неадекватност в съответните служби.

Прочетох Националната програма за закрила на детето за 2017 г. Спретнати графи, показващи “политиките”, по които се работи. Няма да ви я преразказвам, който иска, да влезе и да я изчете. 41 страници със спретнати графички.

Всичко е пожелателно, а това, дето ми направи най-силно впечатление - в графата “бюджет” неизменното указание е “В рамките на бюджета”. На държавния бюджет. Колко е той - никой не знай, но можем да се досещаме. Вероятно включва заплатите на служителите. Толкоз. И нека не се учудваме, че деца вече се изоставят насред улицата. И нека не съдим принудените да го направят. Няма да затъвам в конкретика. Мога три дни да обяснявам причините и подпричините. Всички ги знаем.

Тези, дето живеят от детските помощи, нямат сметка да се лишат от парите. Децата си изоставят бедните родители. Това не са просто захвърлени деца, облеченки, обутички, с пълен биберон и памперси в торбичка, чакат на милосърдието да бъдат прибрани някъде на по-топло и по-защитено място. Такова място няма! Струва ми се, че във Франция, а и на други “бели” територии съществуват т.нар. кутии за бебета, където майката може

да остави

рожбата,

нежелана или в невъзможност да бъде отгледана от нея, да има две минути да се отдалечи от мястото и тогава кутията автоматично се включва и съобщава на съответната служба, че има “пратка”. С това започнахме, нали? Проблемът не е само български, проблемът не е от вчера, нито отпреди трийсет години. Но тук и сега май просто копаем дъното на кутията за бебета, в която сме поставени като народонаселение. А устройството за подаване на сигнал, че има проблем, не работи. Или просто изобщо го няма, за да не смущава нечия блажена дрямка.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Правилата важат и за хората с велосипеди, нали?

    Правилата важат и за хората с велосипеди, нали?

    Да ходиш на работа с велосипед - много е еко, много е в тренда, особено в големите градове. За колоездачите се правят специални алеи, светофари и всякакви други екстри. Дотук добре, стига обаче да се спазват правилата за движение. Оказва се, че това съвсем не е така. Защото само в рамките на акция “Зима” от проверените 660 колоездачи повече от
  • Гетата в образованиeто са следствие на гетата в обществото

    Гетата в образованиeто са следствие на гетата в обществото

    Какво ни казват тазгодишните резултати от тестовете PISA НИКОГА НЕ СЪМ крил, че много харесвам работата на министъра на образованието Красимир Вълчев. Смятам, че той е много фокусиран и полезен човек. Вероятно сега върху него ще се нахвърлят заради лошите резултати в тестовете PISA. Искам да кажа, че усилията на Вълчев са напълно в правилна посока