Запомнете Джулиан - момчето, което ни показа колко гаден е станал светът

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6402250 www.24chasa.bg

Ние все още не вярваме, че войната е тук, при всеки

от нас. Вероятно и затова сме толкова беззащитни

Светът ни - онзи, цивилизования, с многото красиви ценности за хуманност и човеколюбие, сякаш рухна в мига, когато научихме, че 7-годишният Джулиан е мъртъв след ислямистката атака в центъра на Барселона.

Снимката на Джулиан Кадман обиколи света, докато близките му го издирваха след атентата в Барселона.

А само ден преди това бяхме въздишали с облекчение, че детето е намерено, лекували го в болница.

Историята на австралийчето Джулиан тръгна от призив на неговия дядо към хората в социалните мрежи да помогнат и да го открият, защото е изчезнал след атентата в Барселона. Малко след това се появиха историите, че е жив, видели го тук и там... После, че дори бил в болница.

Горчивата,

жестоката истина

е била, че полицията в Каталуня е чакала бащата на момчето да пристигне от Австралия, за да познае тялото му в моргата.

А детето сякаш продължаваше да живее - гледаше ни от снимките, пуснати от всевъзможни медийни сайтове, усмихваше се и ни зареждаше с кафявите си очи.

Докато в един само миг надеждите, че поне на това дете е било простено от съдбата, че е било опазено живо, се сгромолясаха.

И остана само едно - смъртта на това седемгодишно австралийче на булевард “Лас Рамблас” в Барселона ни показа колко гаден е станал светът всъщност. Гаден, защото не е опазил Джулиан.

Защото не успява да опази децата, техните майки и бащи, техните по-големи сестри и братя, които се разхождат мирно, без дори да помислят зло някому.

Хора, които искат само да се усмихват и да се радват на живота, бяха убити. Така както преди ден, месец, година по същия начин ги убиваха в Ница, в Париж, в Лондон, в Берлин, в Марсилия, в Брюксел. И както по всичко личи - ще продължават да ги убиват. Не знаем къде и кои ще са следващите жертви, само усещаме с кожите си, че ще има още и още...

Кои са преките

убийци, е повече

от ясно

Описват ни ги с детайли от двайсетина години, още от времето на американския 11 септември през 2001 г. Те, извършителите, били второ и трето поколение пришълци от Африка и Азия, но не били щастливи, затова се втурвали с ярост срещу западната цивилизация в името на своя си бог. Или пък са пресни мигранти - във Франция, Испания, Италия, Германия, Швеция, но не намерили своята Мека... Били лузъри, лумпени, маргинали, които ние, другите, сме огорчили по някакъв начин. Главно с това, че сме живи.

А техните водачи - имами, аятоласи, политици, радикални ислямисти, новоизлюпени генерали, ги тикат към това да сеят смърт, защото си мислят, че така ще превземат света...

А всъщност едничкото, което ни предлагат, е неговото унищожение. Защото какво общо има днешният свят, който позволи 7-годишният Джулиан да загине, премазан от бус на терорист, с онзи свят, в който довчера си мислехме, че живеем.

Каквито и да са причините тези 20-30-годишни мъже да убиват така безмилостно, да сеят смърт,

без да поглеждат

в очите на

жертвите си,

без да мислят за сълзите на майките им, наистина не трябва да ни интересува. Това може и да е важно за полицията, за специалните служби по сигурността, но за обикновените хора - беззащитни жертви, няма абсолютно никакво значение колко огорчени са били от живота техните убийци. Никакво! Не трябва да ни интересува бръщолевенето, че ние, хората от западната цивилизация, сме хуманни и ще продължим да бъдем хуманни, въпреки че ни газят с бусове и камиони, въпреки че убиват децата ни, докато ги разхождаме в някоя лятна вечер по крайбрежен булевард...

Не трябва да ни интересува и

лицемерието

на световните

лидери

Какво направиха те, освен че ходят по болниците и се усмихват окуражително на ранените? Нищо, ама нищо! Какво се промени от онзи парижки марш на солидарността през януари 2015 г., когато президенти и премиери от цял свят оглавиха шествието на стотици хиляди в знак на протест срещу терора. И се кълняха, че няма да допуснат нови атаки.

Но те се повтарят и още как. Всеки месец загиват деца като Джулиан, умират млади невинни хора, защото на някой терорист му е превъртял чемберът, а полицията и службите за сигурност са проспали опасността... За пореден път! Как така при уж обявената предпоследна степен на тревога от тероризъм в Испания и предупреждения от САЩ за възможна атака въпросните ченгета не са събрали две и две, докато в една къща терористите са събрали 120 газови бутилки. Бутилки, не джобни флакончета! Само чудо е спасило Барселона от наистина чудовищна катастрофа, ако беше пламнала катедралата “Саграда фамилия”... Дори атентатът от април 1925 г. в църквата “Света Неделя” щеше да ни изглежда като бледо копие на днешните терористични атаки.
И после пак щяхме да гледаме лицемерните физиономии на уж загрижените световни лидери за нашата сигурност. Загрижени, вятър! Ако бяха и на милиметър загрижени, щяха да направят нещо реално, ако трябва, дори да затегнат двойно и тройно мерките за сигурност. Защото само така щяха да са опазили Джулиан, дошъл за ваканция в Барселона чак от Австралия.

Да, светът наистина е станал ужасно гадно място за живеене. И все пак

историята на

малкия Джулиан

има човешки

красив финал

Защото в последните минути от живота му го изпраща един мъж от Бирмингам - Хари Атуал, също дошъл за ваканция в Барселона, където празнували 8-ия рожден ден на сина му. Той е човекът, който видял от терасата на близък ресторант неестествено застиналото тяло на малкия Джулиан върху плочките на “Лас Рамблас”, пренебрегнал предупрежденията на полицията и се втурнал към него. “Беше в безсъзнание, кракът му беше превит, а главата му - в кръв. Опитах се да му напипам пулса, нямаше, сложих ръката си под гърба му, сърцето му не биеше. ...Сякаш беше моят син”, разказва Атуал пред английски медии.

Запомнете историята на малкия Джулиан, защото тя е драматична - така както са драматични съдбите на всеки един от невинните жертви на терористите. Цената вече я знаем, научаваме я по най-трудния възможен начин. Те са ни обявили война. Ние все още не вярваме, че войната е тук, при всеки от нас. Вероятно и затова сме толкова беззащитни.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Вярва ли някой, че присъдата по делото “Алабин” е без рушвет

    12 г. след трагедията на централната софийска улица “Алабин”, в която под руините на рухнала сграда загинаха две млади жени, едната от които майка на 3-годишно момиченце, делото приключи на първа инстанция. Решението на съда, че няма виновни, е повече от скандално, то е логичен завършек на отвратителното българско правосъдие. 10 г.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,