Макро(н)мъка на “Евксиноград”

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6403931 www.24chasa.bg
Бойко Борисов и Еманюел Макрон се засипаха с взаимни комплименти при първата си среща в Париж през юни. И тогава обаче темата за социалния дъмпинг е била повдигната от френския президент.

В разговорите си с френския президент Борисов и Радев ще имат тежък изпит по европейска политика с търговията социален дъмпинг срещу еврозона

Почти 30 градуса жега, слънчево и тежко ще е времето във Варна в четвъртък и петък. И особено мъчно ще е в района на правителствената резиденция “Евксиноград”.

В четвъртък вечерта във Варна каца самолетът на френския президент Еманюел Макрон. Първа визита на такова ниво от 10 г. насам, когато в София бе Никола Саркози. И със сигурност първата, при която домакини по протокол са и президентът Румен Радев, и премиерът Бойко Борисов. И като любезни домакини двамата отстъпват на Макрон и съпругата му Брижит Слънчевото бунгало. Българската първа дама Десислава Радева пък ще води новопроизведената първа дама на Франция на разходка в единствените в България кралски покои в Балчик.

Светското лустро и бляновете на българския гларус да зърне Брижит по бански обаче са само за прикритие. Защото в “Евксиноград” ще е мъчно и жежко не заради сезона, а на макрониво.

Еманюел Макрон идва в България на посещение, което може да се окаже поне толкова историческо, колкото закуската на Франсоа Митеран с дисидентите през 1989 г. Защото си е поставил цел, която би трябвало да преобърне Европейския съюз. И да привлече източноевропейците на своя страна.

Само че източноевропейците нямат много сметка да го подкрепят.

Във Варна Макрон ще приключи евротурне, което има за цел да се пренапишат правилата на пазара на труда. Преди това в Австрия ще разговаря с канцлера Кристиан Керн и премиерите на Чехия Бухослав Суботка и на Словакия Роберт Фицо. На 24 август пък е в Букурещ за преговори с президента Клаус Йоханис и премиера Михай Тудосе. И от всички тях ще иска да се борят със “социалния дъмпинг” или, просто казано - с евтината работна ръка, която предлагат страните им. Последни за убеждаване ще са Бойко Борисов и Румен Радев.

Какво иска Макрон? В момента в ЕС има т.нар. директива за командированите работници. Според нея българска фирма, примерно строителна, поема обект във Франция и праща работници оттук. Директивата го задължава да им плаща поне минималната работна заплата за Франция. Която обаче е много по-ниска от заплатата на френски зидар. Макрон иска пратеният български строител да взема колкото и френският. Звучи добре. Но всъщност, ако изпълним желанието на френския президент и одобрим неговите предложения, стотици хиляди българи, които в момента работят в Западна Европа само защото трудът им е по-евтин, ще останат без работа. И ще легнат върху българската социална система.

Второто искане на Макрон е подкрепа за т.нар. пакет “мобилност”. Той пък е насочен срещу евтините тираджии от Източна Европа. Според искането на Макрон поне веднъж в седмицата тираджията, който е на курс, трябва да почива 24 часа в хотел. Освен това на три седмици задължително да се прибира в родината си за почивка със семейството. И най-важното - заплащането да е поне наполовина разделено между заплата и командировъчни. В момента български тираджия изкарва примерно 2000 евро на месец, но само 500 лв. са твърдата му заплата, останалите са командировъчни. С подобно като размер възнаграждение френският или германският шофьор получава почти цялата сума като трудова заплата. Макрон вече направи предложенията си пред Европейската комисия за нова директива. За да я прокара обаче, му е нужна подкрепата на източноевропейците в съвета.

Цялата тази концепция се появява като закон “Макрон” още по времето, когато настоящият президент е министър при предшественика си Франсоа Оланд. Постепенно завишените изисквания към “пришълците” щофьори и работници от Източна Европа се транспонират в законодателствата и на Германия, Австрия, Белгия и пр. Сега френският държавен глава е решен да завърши тази реформа.

До два реални ефекта може да се стигне, ако бъдат одобрени исканията на Макрон. По-благоприятният е, че социалните системи на Източна Европа ще получават повече приходи от заплатите на командированите си работници и тираджиите.

Много по-вероятният и изключително лош ефект обаче ще е фалирането на цели бизнеси и стотици хиляди нови безработни, защото източноевропейците вече няма да имат възможността да се конкурират със западняците с цени. Ще трябва да го правят на база качество. Само от пакет “мобилност” очакванията са това да спре бизнеса на поне 70 000 български камиона и прехраната на поне толкова шофьори. Колко са командированите работници пък, реално никой не знае, но според твърдения на бизнеса надхвърлят 200 000 души. Ако тези хора останат безработни, със сигурност България, а и цяла Източна Европа се превръщат в ЕС на бавна скорост.

При тези ефекти е ясно, че няма как нито Борисов, нито Радев да подкрепят предложенията на Макрон. Залогът за френския президент обаче е прекалено голям. Ако се провали в основните си предизборни обещания, на следващите избори крайнодесните ще превземат и Франция. И тогава до закриването на ЕС вероятно няма да остане голяма крачка. Което също не е положителен ефект за България.

Да се подминава темата за “социалния дъмпинг”, ще е едната българска позиция. Борисов вече успя някак си да се промуши при посещението си в Париж. Втората е поставянето на съразмерно големи искания от наша страна - веднага влизане в Шенген и бързо приемане в еврозоната. По това за Шенген Франция всъщност не ни е проблем. Но пък Макрон би могъл да убеди противниците на българското членство, като холандците например.

Много по-обтекаема е обаче темата за членство на България в еврозоната. За разлика от условията за безграничното пространство, тук страната ни не изпълнява едно от изискванията - за доход, който да е сравним с този на останалите страни с евро. И затова ни трябва силна политическа подкрепа през Европейската централна банка, която колкото и да е независима, слуша големите в ЕС.

Допълнително членство в еврозоната е единственият начин българският бизнес да получи достъп до наистина евтин кредитен ресурс и по този начин да се опита да бори западноевропейците и с качество, не само с цена на труда. След издънката на Гърция обаче на Франция и Германия като мотори на еврозоната хич не им се допускат разни “бедняци” да им създават нови грижи с общата валута. Което със сигурност прави разговорите доста трудни и за българските домакини на френското първо семейство.

В общи линии голямата мъка в “Евксиноград” ще е по макроикономическите теми. И заради това е много вероятно от нея да произлязат микроефекти. Със сигурност и за Борисов, и за Радев това ще е един от най-големите тестове дали са дорасли за европейска политика, или ще останат на нивото на книжни тигри за регионална употреба.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Съдът не трябва да променя закони, а да ги прилага

    На съдебната власт не ѝ е работа да променя законите, работата ѝ е да ги прилага. А законодателната дейност е работа на парламента. Но ето, че Върховният касационен съд на практика заличи гражданската конфискация, предвидена в Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество. (Виж 4-а и 5-а стр.
  • Европа мисли до 2021 г. за блокчейн вот

    Има срив в доверието към гласуването на избори по нови технологии ДОКАТО у нас дебатирахме как да гласуваме, по света големият ентусиазъм за електронното гласуване от 2015-а изчезна. Факт е, че в момента в Европа машинно гласуване няма, а дистанционно електронно гласуване има на две места - в Република Естония и в Конфедерация Швейцария за три