Уроците от атентата
в Барселона
ПРАВИЛНИЯТ прочит на акцията на “Даеш” в Барселона разкрива силата на тази терористична структура, която успя да надхитри европейските служби за сигурност въпреки тяхната върхова мобилизация. Голямото нововъведение е в характера на тази атака и в избрания обект. Барселонският епизод на ужаса разкрива и голямата заплаха, която продължава да бъде “Ислямска държава” за Европа. Несъмнено това ще е моделът на предстоящите терористични актове, които ще се случват през последващите дни, седмици и месеци. Ако резюмираме:
- Очевидно е, че изборът на “Даеш” на Барселона не е случаен, а напълно преднамерен. Целта е да се удари топ туристическа дестинация, и то в разгара на сезона. И резултатът е налице – пострадаха граждани на 34 държави.
- След първоначалния анализ става ясно, че извършителят е млад мъж в двайсетте и без досегашен опит в тероризма.
- Атентатът бе очакван. Нещо повече – и други европейски градове се опасяват от подобни актове. Причината е, че след като главата на змията бе смазана, тялото ѝ продължава конвулсиите си в европейските столици. Това ще е отмъщението за падането на Мосул и за предстоящото превземане столицата на “халифата” – град Ракка в Сирия. За това тръби и новинарската агенция на “Даеш” Ал-Амак, която заплаши, че “воините на халифата ще са откликнали на призивите за мъст срещу неверниците”.
- Таранът с автомобили и атаките с кухненски нож са най-опасни, тъй като органите за сигурност са безсилни в превенцията на подобни престъпления.
- Атаката в Барселона показа, че “Даеш” запазва капацитета си в Европа въпреки огромния потенциал на сектора за сигурност в европейските държави.
- За силите за сигурност е трудно да разбият спящите клетки, които още не са се активирали, още повече че “Даеш” вече може да разчита на инициативата на вълци единаци, които не се нуждаят от взривни материали и оръжие.
Така по парадоксален начин подръчните средства стават по-страшни от ракети, когато са в ръцете на подобни вълци единаци.
Всичко това показва, че “Даеш” са на крачка пред враговете си и успешно изпълняват дългосрочната си цел – тероризирането на “друговерците”.
- От друга страна, международната коалиция и Западът, както и Русия, не успяха да ликвидират опасността от терористичната организация, въпреки че разполагат с най-съвременни оръжия и бомби и въпреки бомбардировките, чиито жертви стават невинни граждани на Сирия и Ирак. “Даеш” запази влиянието си чрез социалните мрежи и интернет, което ѝ позволи да планира и извършва своите деяния из цяла Европа.
В крайна сметка “воините на халифата” са в състояние да мъстят за загубите в Близкия изток, като целите им са не само Европа и Западът, но и техните съюзници.
Какво трябва да направи Европа пред лицето на тези заплахи?
- По-добра координация и обмен на информация между органите за сигурност, които изключват съперничеството, противопоставянето и недоверието между тях. Същото важи и за сътрудничеството между тях и международните и арабските органи за сигурност, които се борят срещу тероризма в Близкия изток.
- Пресушаване на притока на финанси за терористична дейност от арабски и ислямски държави. Това предполага спиране дейността в Европа на ислямските благотворителни организации, както и на партиите на политическия ислям, разполагащи с голямо идейно и религиозно влияние, както и със сериозни финанси. Такава е организацията “Мюсюлмански братя”, която има клонове в повечето европейски държави, включително и в България. Нужно е и да се наблюдава благотворителната дейност за ислямските центрове от ислямски държави чрез техните посолства в европейските страни. Трябва да се преодолее сегашният мек подход към нарушенията от различни структури, които си позволяват да финансират тероризма чрез дарения за лица и организации.
- Арест на всички европейски джихадисти и техните семейства, които се завръщат от Сирия, Ирак и Либия, където са взели участие в сраженията. Това се налага, тъй като те са голяма заплаха за националната сигурност в Европа, както и за световната сигурност. Трябва да се скъса с досегашната практика те да бъдат освобождавани от отговорност под претекст, че не са извършили престъпления в своите държави. Подобна мярка се налага още повече, когато компетентните органи признават, че завръщащите се джихадисти отказват сътрудничество и продължават да се придържат към идеологията на екстремизма и насилието, както и към религиозна нетърпимост.
- Затваряне на всички джамии и ислямски центрове, които са под контрола на салафитски имами. Става дума за стотици джамии из цяла Европа. Трябва също така да се постави под контрола на националните власти учебният процес във въпросните центрове. Преподаването в тях е по арабски учебници, които сега се ревизират от самите арабски правителства, за да се отстранят екстремистко съдържание и призивите към религиозна нетърпимост.
- Прогонване от съответната държава на всеки член на арабската и ислямската общност, който проповядва екстремизъм, нетърпимост и призовава към насилие. Става дума особено за имамите и лекторите, които открито призовават към джихад срещу неверниците от джамиите. Пример за подобна дейност е имамът в Барселона, който се оказа в основата на извършения терористичен акт. Следва също така да бъдат затворени всички нерегламентирани джамии по жилищни квартири и изоставени сгради. Подобни нелегални храмове има из цяла Европа. Организирани от салафитски структури, те се финансират от чужбина и призовават към джихад спрямо неверниците.
- Настояване арабските и мюсюлманските общности в Европа да изпълнят своя дълг, противопоставяйки се на екстремистите в техните редици в сътрудничество с местните органи за сигурност. Те не само трябва да уведомяват властите за лицата, които представляват заплаха за сигурността, но и публично да се обявяват против тероризма и неговите извършители.
- Активизиране на службите за сигурност в редиците на паралелните общества, които са извън контрола на властите. За целта е необходимо и да се предприемат реални стъпки за тяхното интегриране, както и незабавното екстрадиране на лицата, които споделят екстремистки и джихадистки възгледи. Те трябва да бъдат отправени назад към страните на произход.