Какво го чака новия шеф на телевизията
Хубав директор си имаше БНТ с Вяра Анкова, но времето ѝ свърши. А спокойно можеше да управлява 10-15 години, колкото е нормално да се задържи един ръководител, ако е успешен. Дай боже и на Константин Каменаров, когото СЕМ избра за неин наследник, да му се случи същото - да е успешен и либерален в рамките на възможното, за да го обичат подчинените и да го уважават политиците.
В началото на 90-те години на миналия век това нямаше как да се случи. Тогава БНТ имаше монопол и беше естествен информационен лидер. Интернет не съществуваше, а вестниците излизаха на следващия ден. Неслучайно превратът срещу Чаушеску започна от телевизията. И у нас хората повярваха, че Тодор Живков е паднал, чак когато видяха учудената му физиономия по телевизията.
Заради този монопол телевизията беше толкова важна за политиците, а още по-важно им беше кой ще е неин директор. Затова
шефовете на БНТ
се сменяха
буквално всяка
година
Днес е малко по-различно. Не че не е важно кой е шеф на БНТ, но най-важното е телевизията да не показва нещо скучно и глупаво. Без да го казва на глас, Вяра Анкова вероятно в първия 3-годишен мандат се е учила да управлява цялата тази машина, а вторият е свършил точно когато тя вече знае какво означава успешен модел.
Не е ли тогава по-добрият вариант мандатът на генералния директор на обществените медии да е 7 години например?
Ако бъде избран за втори пореден, това ще са 14 години развитие без сътресения. И без това най-новата история на БНТ и БНР показва, че почти без изключения директорите биват избирани и за втори мандат.
А ако се окаже грешка, медийният закон съдържа достатъчно възможности да бъде свален. И такъв опит имат обществените медии у нас.
Ако ще има подобна промяна в Закона за радиото и телевизията, е редно тя да бъде въведена за следващите конкурси.
Така или иначе, Константин Каменаров има пред себе си 3 години, в които ще управлява БНТ. При категоричен успех може да се надява и на втори мандат.
Какво трябва
да направи?
БНТ има безспорни постижения, които само трябва да запази. Сред тях са новините - всепризнати за образец в телевизионния ефир, предаването “Бразди” (понеже е специализирано, не всички знаят колко е качествено и с доста висок рейтинг на фона на тясната си аудитория), “Панорама”, “Референдум”, “Още от деня”, “История.БГ”, сериалът “Под прикритие”, както и подборът на чуждите филми, които конкурират НВО и “Синемакс”, взети заедно.
Остават обаче други творчески задачи:
- да продължи производството на тв сериали. Ползите са много. От една страна, гарантирано забавление за зрителите. От друга - добавена стойност към българската култура и към Златния архив на БНТ (където впрочем от години почти нищо не влиза). Още повече че така телевизията поддържа и българските автори - сценаристи, писатели, режисьори, оператори, художници, музиканти, композитори, актьори. Пари има, защото по закон 10% от бюджета на БНТ - 6-7 млн. лева със сегашната субсидия, се дават за филмопроизводство.
- никакви риалити програми по никакъв повод. Още по-глупави и негледаеми са някакви псевдозначими обществени формати. Няма нужда всички българи, които са данъкоплатци, да плащат за подобни неща. Има ги достатъчно по другите телевизии.
- да не използва чужди формати. Преди години, когато БНТ беше единствена, прави всичко сама, има производство във всеки телевизионен жанр и служителите ѝ създават от сценария и режисурата до заснемането, монтажа, излъчването и предаването на готовия продукт в Златния фонд. По онова време в телевизията работят над 4000 души, сега са 1300 и има хора, които се чудят какво да правят. Точно затова Каменаров по време на изслушването си говори за оптимизиране на структурата: “Има звена и отдели, които са пренаселени или остарели, в други не достигат хора.”
“И няма нужда във времето на Сънчо да се излъчва “Спондж Боб Квадратни гащи”, допълни представата за обществена телевизия Емил Кошлуков, също участник в конкурса. По думите му на БНТ ѝ отива да направи анимация за Крали Марко. Защото така от ранно детство се натрупва усещането за културна и национална идентичност, което остава завинаги.
- да гледа на БНТ като на културна институция от класата на Народния театър. БНТ е мястото, където трябва да има постановки, концерти, народна музика - всички държавни ансамбли ще са щастливи, балет, цирк. Културно предаване не означава протяжни и скучни разговори в студио с непознати рошави хора.
Парите на БНТ
Кой ще се събуди на 1 януари по-щастлив - Константин Каменаров като шеф на БНТ или Дидие Щосел като шеф на Нова тв, попита след конкурса медиен специалист. И сам си отговори - Каменаров, защото знае, че има нови 70 милиона лева от бюджета, докато търговската телевизия започва годината с нула лева до първите реклами.
Факт е, че тези пари не стигат на БНТ. Но също така е вярно, че 70 милиона са си 70 милиона. И въпреки всеизвестната приказка на големия режисьор Хачо Бояджиев, че добра телевизия се прави с много пари, тя си има и своето опровержение. С много, много пари беше направена и ТВ 7, но не оцеля дълго. И не само заради фалита на КТБ. Гледаемостта ѝ, въпреки някои много добри предавания и български сериали (“Дървото на живота” е брилянтен), беше толкова нищожна, че нямаше никакъв интерес от рекламодателите.
Ако не се пилеят за глупави и негледаеми предавания и сериали, пари за важните неща ще има. Дори и за футбола, който страшно много липсва в програмата, но дежурните оправдания са, че лицензите станали много скъпи. Няма обаче оправдание за това, че БНТ почти остана без качествен спорт. Нейно задължение е да го показва, за да не лишава зрителите си от големи събития от обществено значение. Дали ще се обедини с търговски канали, за да купи първенство, дали ще потърси права от Европейския съюз за радио и тв разпръскване (EBU) - има хора на заплата, чиято работа е да го измислят.
Кога ще се
вижда
кристално
ясно кой говори
по БНТ
Няма изгледи скоро БНТ да стане изцяло HD канал. Тя прави такъв, но той няма нищо общо с основната програма по БНТ 1, има си своя.
Телевизията има камери, които снимат в HD формат, но пък нямала такава апаратна, за да излъчва в същото качество. Затова качественият сигнал се преобразува в по-некачествен (SD) и толкова лош стига до потребителите. Пълен абсурд! Защото може да си заснел най-великия концерт на света или най-красивия филм, но с качество на картината от времето на Леда Милева едва ли някой ще го види.