Концепцията “интернет на нещата”
променя из основи живота и работата.
Шанс имат предприемачите
и свободните професии
Базираната в Сан Франциско компания Momentum Machines предлага робот за производство на хамбургери, който без човешка намеса може да приготвя до 400 сандвича на час. Устройството не е предназначено да направи работниците в заведенията за бързо хранене по-ефективни, а да ги замени изцяло. Според оценки на компанията производител роботът може да спести на един ресторант около $ 90 000 годишно от заплати, осигуровки, обучение и други разходи за персонал.
Това е типичен пример за трансформиращите промени в производствените процеси вследствие на бързото развитие на технологиите, които размиват границите между физическото и дигиталното и които
ще променят до
неузнаваемост
пейзажа на
трудовия пазар
в съвсем близко бъдеще. Все повече традиционно ръчни или аналогови задачи се автоматизират в почти всички сектори – в индустрията, в енергетиката, добивната промишленост, селското стопанство, здравеопазването, транспорта и сектора на услугите. Компютрите навлизат в области, за които доскоро не сме си и представяли, че е възможно. Добиващата все по-голяма популярност концепция за “интернет на нещата”- мрежата от физически обекти, апарати, превозни средства, мобилни устройства, машини, компоненти от машини, които чрез сензори могат да бъдат свързани онлайн и да обменят дигитални потоци помежду си - има потенциала да окаже огромно влияние върху икономическия растеж и да промени из основи начина, по който работим и живеем.
Навярно в близко бъдеще - по различни прогнози към 2020 г., между 26 млрд. и 100 млрд. устройства ще обменят дигитална информация. Това ще осигури огромни възможности за оптимизация на процеси, за управление на активи и ресурси, за промяна на бизнес модели, за поява на нови продукти и услуги.
Революция 4.0 и
бъдещето на
професиите
Несъмнено технологичната революция, която протича в момента, ще засегне почти всички професии, ще заличи цели групи от тях, ще създаде нови и ще доведе до неизбежна дислокация на работни места. Сътресението ще е значително по-сериозно от това, което са изпитали занаятчиите при появата на текстилните фабрики в началото на XIX век.
Различни изследвания показват, че при наличния в момента технологичен капацитет близо половината професии в развити икономики като САЩ могат да бъдат пряко засегнати от процеса на автоматизация. В догонващи икономики като България вероятно делът на подлежащите на автоматизация дейности, за които хората получават заплата, е значително по-голям.
Кои са
професиите,
които са сред
най-заплашените
от разрушаване през следващото десетилетие? Най-голяма е вероятността за замяна на работниците с машини при повторяеми дейности, следващи ясно дефинирани процедури и изпълнявани в предвидима среда. Такива дейности има в почти всички сфери на индустриалното производство, добивната промишленост, ресторантьорството и хотелиерството, финансовите услуги, частично в сферата на здравеопазването. По оценка на McKinsey&Company има вероятност за автоматизация на 90% от дейностите, изпълнявани от заварчици, фрезисти, кроячи, и на 73% от дейностите, изпълнявани от готвачи, сервитьори, бармани, кухненски общи работници. Търговията на дребно е друг сектор с много висок потенциал за замяна на хората с машини. Сред заплашените професии са и счетоводителите и одиторите, касиерите, механиците, секретарките. Онлайн банкирането вече доведе до съществена трансформация на работните позиции в банките.
Автоматизацията навлиза все повече и в професии, които изискват преценка и вземане на решения. Може на пръв поглед да звучи парадоксално, но много добри перспективи за устойчивост през следващото десетилетие имат нискодоходни и нискоквалифицирани професии, които изискват полагането на физически труд при несигурна среда, проява на гъвкавост и преки контакти с други хора. Професии като камериерки, гувернантки, чистачи, градинари, дървосекачи, строителни работници, шофьори и т.н. се смятат за устойчиви, поне в средносрочен план.
Замяна или
промяна
В следващите години все повече хора ще бъдат засегнати от технологичната безработица, дължаща се на загубата на работни места заради неизбежната автоматизация. Вероятно в следващите 20 г. освен на разрушаване на професии ще станем свидетели на създаването на нови индустрии и нови професии, които трудно можем да си представим. Десетилетие преди появата на смартфоните малко хора можеха да предвидят, че създаването на приложения ще е дейност, която ще осигури масова заетост. Преди 20 г. гугъл не съществуваше, а днес в компанията работят 62 хиляди човека.
Наред с това настъпват промени и в традиционния модел на заетост. До няколко години голяма част от хората вероятно ще работят при гъвкави условия на работа в няколко компании едновременно и откъдето си поискат. Към 2030 г. повечето от нас ще бъдат шефове сами на себе си - със замирането на традиционния модел на работа в офис бъдещето е на предприемачите и свободните професии. Ще се засилва ролята на предприемчивостта и предприемаческите умения.
Ключът е в
образованието
Нетният ефект, който технологичната революция ще окаже върху пазара на труда, зависи до голяма степен от способността на хората да се адаптират и непрекъснато да придобиват нови умения чрез образованието. Според едно популярно изследване 65% от децата, които в момента влизат в първи клас, ще работят професии, които още не съществуват и никой няма идея какви биха били те.
В България неадекватно образованата работна ръка и недобрата работна етика се определят като значително по-тежки проблеми от традиционно определящи бизнес средата фактори като рестриктивните регулации на трудовия пазар, данъчното законодателство, неефективната държавна администрация и т.н.
Бързо навлизат технологични производства при структура на висше образование, при която
само 11% от
студентите
завършват
инженерни
специалности,
3% - компютърни науки, и едва 0,16% - математика.
Българската образователна система реагира бавно на промените в икономиката. Навлизането на новите технологии и използването им в учебния процес е повече от скромно. Учебните програми са остарели, а стандартите за някои професии не са променяни с десетилетия.
Училищата в момента подготвят децата за свят, който вероятно няма да съществува, когато те навлязат на трудовия пазар. Ако с набора от знания и умения, придобит в училище, днешните деветокласници не са в състояние да си купят билет от автомат, както показаха резултатите от една от задачите на PISA, то тяхната професионална и житейска успеваемост в свят на роботи ще е повече от съмнителна.
Технологичната икономика ще изисква грамотни, адаптивни, креативни и знаещи хора, които могат с лекота да използват технологиите и да създават стоки и услуги.
Натискът за фундаментална промяна на образованието ще нараства, но, изглежда, малко хора си дават сметка колко бърза и дълбока трябва да е тя. Защото бъдещето е тук, просто все още не е равномерно разпределено.
(Със съкращения)
Асенка Христова от “Индъстри уоч” коментира
за списание TREND какви са професиите на бъдещето