Димитър Ганев: Сблъсъкът ГЕРБ - БСП ще продължи - имат интерес, стяга им редиците

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6414027 www.24chasa.bg

Управляващата коалиция е стабилна, патриотите

съзнават, че са в изгодна за тях формула, казва политологът

- Г-н Ганев, какво спечелихме от посещението на френския президент? И по-силно ли е след него правителството?

- Посещението на ключов европейски политик, какъвто е френският президент, винаги е политически актив за страната ни. Визитата недвусмислено потвърждава европейската легитимност на управлението. Това не е без значение предвид критиките на част от опозицията, насочени към участието на националисти във властта, и ударите в посока, че конфигурацията не отговаря на европейските ценности.

Друг позитив за правителството несъмнено е утвърждаването на

новия сюжет на

Борисов, свързан

с външно-

политическата

му активност Всъщност основен проблем в началото на това управление беше именно липсата на ясен сюжет. Ако в първия мандат това беше справедливостта (активността на МВР) и магистралите, а във втория – стабилността и реформите, то третото правителство на Борисов не стартира с ясен сюжет. Въпреки това още първите месеци се напипа новата политическа линия, а именно външнополитическата активност.

- Реални ли са обещанията, с които се ангажира Макрон - да влезем в Шенген до края на годината и дори да ни съдейства за по-скорошен достъп до чакалнята на еврозоната?

- За съжаление, интеграцията ни в тези два механизма не зависи само от Франция. С Шенген нещата изглеждат по-лесни. Не трябва да има никакво съмнение, че сме покрили всички технически критерии. По време на най-силния миграционен натиск върху Европа българската граница показа устойчивост. Проблемът остава политически, концентриран най-вече в Холандия. Но ми се струва реалистично до няколко месеца да станем част от Шенгенското споразумение поне по въздух. Еврозоната е с по-далечен хоризонт. Въпреки че и тук покриваме критериите за дълг и дефицит, процедурата е много по-тежка и зависи до голяма степен от ЕЦБ. За успех можем да смятаме, ако до края на мандата на това управление влезем в ЕРМ-2. За членство в еврозоната е несериозно да говорим в следващите 6-7 години.

- На прага на новия политически сезон стабилно ли ви се струва мнозинството? Учуди ли ви например фактът, че Валери Симеонов тръгна на своя глава да инспектира плажовете и обясни, че всички са раздадени на силови бизнесмени? Как да го тълкуваме?

- Въпреки че в парламента коалицията има съвсем крехко мнозинство, не означава, че то няма да е устойчиво. Причините са няколко. На първо място, Борисов изглежда решен да отстоява пълен мандат. Трета оставка на негов кабинет ще даде лош исторически отпечатък и ще нанесе щета върху тезата на премиера за стабилност. На второ място, патриотите са в особено изгодна за тях формула. Те държат ключа към мнозинството, добре представени са във властта и гласът им се чува. И Каракачанов, и Симеонов, и Сидеров си дават ясно сметка, че не биха могли лесно да попаднат в по-удобна за тях управленска конфигурация.

Всяко по-рязко

действие от

тяхна страна

рискува

да ги отведе пак в глуха политическа опозиция. И въпреки някои по-остри изказвания и действия те добре си правят политическата сметка, че тази ситуация е удобна за тях.

- Преди дни Корнелия Нинова се зарече, че наесен БСП се втвърдява. В каква кондиция е опозицията? Има ли силите да подложи мнозинството на сериозно изпитание?

- Без съмнение БСП се намира в добра форма. Изглежда, че Нинова е преодоляла вътрешните трусове в партията, в които влязоха след парламентарните избори и особено след скандала около Георги Гергов. Червените изглеждат консолидирани зад лидера си. Солидната като брой парламентарна група им позволява сами да инициират вот на недоверие, което е силен опозиционен инструмент. Всичко това предизвестява, че сблъсъкът между ГЕРБ и БСП ще бъде основната политическа битка и в следващите месеци. Нещо, от което и двете партии имат интерес. Това ги поддържа в добра форма, консолидира ги, маргинализира другите. Затова тази битка ще се поддържа и от двете формации.

- След края на българското председателство на Съвета на ЕС ли ще дойде трудното за удържане на управлението? Или обратното - от него то ще излезе по-силно?

- Изпитанията за управлението няма да дойдат веднага след председателството. След края му правителството все още ще черпи от потенциала, натрупан през тези 6 месеца. Сериозният тест ще са по-скоро европейските избори през май 2019 г.

- В последните седмици се забелязва затопляне на отношенията между премиера Борисов и президента Радев. Оказа се, че са се разбрали за бъдещия мегаорган “Антикорупция”, без Корнелия Нинова да знае. Еманципира ли се държавният глава от лидера на БСП?

- Президентската институция предполага някаква форма на еманципация, а и трудно мога да си представя, че Радев иска да бъде възприеман като пряка функция на волята на “Позитано”. Съставът на служебния кабинет, както и действията на правителството на Герджиков демонстрираха, че са равноотдалечени от всички партии. Борисов няма интерес да се конфронтира пряко с Радев особено в първите месеци от президентския мандат. Радев все още се ползва със сериозна подкрепа и евентуален конфликт не би довел до нищо добро нито за премиера, нито за президента. Конфликтът между Цветанов и Радев пък се използва ефективно от премиера Борисов да поиска среща, за да се “зарови томахавката”, като по този начин

успя да изземе

ролята на

обединител,

която трябва да се олицетворява от президента.

- По-надеждни ли са “Обединени патриоти" от реформаторите?

- Реформаторският блок малко след създаването си изпадна в силни вътрешни конфликти. По време на втория кабинет на Борисов разделението на два лагера стана съвсем очевидно – едните, които търсеха дистанция от властта, гравитиращи около Радан Кънев, и другите - търсещи силно сътрудничество с ГЕРБ, където бяха СДС и ДБГ. Това разделение често провокираше и нестабилност във властта. За разлика от тях “Обединени патриоти” демонстрират завидна сплотеност към момента. В предишния парламент реформаторите неведнъж не подкрепяха инициативи на ГЕРБ и партията на Борисов трябваше да търси подкрепата на други формации. Няма никакво съмнение, че патриотите са по-удобният коалиционен партньор за ГЕРБ.

- Какво очаквате да се случи в т.нар. стара десница? РБ, Христо Иванов или ДСБ - кой измежду тях е силният играч?

- Силен играч сред изброените към момента не се вижда. Традиционният десен електорат е разцепен в три относително равни части. Доколкото разбирам, се водят разговори между ДСБ и “Да, България” за евентуални общи действия в бъдеще. Но ми се струва, че отново се върви към същото, което сме наблюдавали няколко пъти във формата на Синя коалиция и Реформаторски блок - а именно - механичен сбор от поддръжниците на няколко формации, за да се прескочи 4-процентовата бариера. Тази идея няма как да доведе до нещо качествено различно. Нужно е да се смени тази концепция. Да се предложи нещо наистина ново. Всичко друго е добре забравено старо.

CV

 Роден е във Варна през 1986 г.

Завършва френската езикова гимназия в родния си град

Бакалавър и магистър по политология в СУ “Св. Климент Охридски”

Доктор по политология. Темата на дисертацията му е “Политически и институционални фактори при изготвянето и приемането на българската конституция от 1991 г.”

Интересите му са свързани с проблематиката на българския преход.

Има над 100 коментари и статии в периодичния печат.

Съосновател е на изследователски център “Тренд”

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Щом има пропуск за цигарите, бързо да има и поправка

    Производството на нелегални цигари се оказа пропуснато от Наказателния кодекс.  Така - волно или неволно, заради тази дупка в българското законодателство държавата се е превърнала в нещо като стимулиращ фактор за производството и разпространението на контрабандни цигари. И се е стигнало дотам, че този бизнес да стане по-печеливш и от бизнеса с
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,