Всяка година държавата събира от гражданите 400 млн. лв. и е подигравка да се оправдава, че няма пари да електронизира документите
Имитация на храни в магазините, имитация на добър живот от началото на следващата година. България ще си има и имитация на работещо електронно правителство.
Два месеца отне на чиновниците да измислят как да заобиколят заповедта на Бойко Борисов от юни, че не иска повече гражданите и бизнесът да разнасят хартийки между администрациите. Но успяха, както успяват вече 17 години, да заобиколят всякакви разпоредби, които ограничават произвола на чиновника.
От началото на следващата година българските граждани ще са освободени от задължението да дават на хартия на администрацията 12 документа, гордо се похвали преди седмица вицепремиерът Томислав Дончев. Е, реално били осем, защото за четири мярката можела да важи частично.
До него шефът на държавната агенция “Електронно управление” пък уточни, че всъщност задължението да се вадят хартиени документи от гражданите, които да се разнасят от гише на гише, понякога съседни, да се плаща тука левче, там пет като такса, важи, но само за документи, издадени след 2000 г.
И посочи, че примерно при отпадането на изискване за брачно свидетелство са обхванати хората, които са родени след 1984 г. За нотариалните актове остава 2000 г., защото оттогава чиновниците били задължени да имат електронни копия на документите.
Вероятно в това да освободиш от хартията 33-годишните има дълбока християндемократична символика. Всеки премиер, издал заповед, че оттук нататък гражданинът става първостепенна грижа на държавата, би решил, че просто му се подиграват. Защото реално по този начин електронното правителство няма да работи за 2/3 от българските граждани.
По данни на Националния статистически институт към края на миналата година населението на България е било 7,1 млн. души. Под 34-годишна възраст, т.е.
тези, за които
електронното
правителство ще
е разрешено,
са 2,6 млн.
И то, ако добавим бебетата и децата до 10-годишна възраст, които реално едва ли ще ползват административните услуги сами. Без тях електронно правителство ще има само за 1,9 млн. български граждани. А останалите ще продължат да висят по гишета и опашки, чиновниците да им изискват документи на хартия и така, докато по естествен път се стигне до тъжния момент, в който услугите на администрацията вече няма да им трябват.
И това е резултат, след като 17 години електронизацията на управлението в България е прокламирана като държавна политика. А налетите за модернизация на администрацията и услугите милиони дори не могат да бъдат описани.
Причината за частичното електронно правителство е, че документите отпреди 2000 г. не са в електронен вид, обясни Росен Желязков. Но и не посочи кога ще стане това. А вицепремиерът Томислав Дончев просто подхвърли, че при
електронизацията
на старите
документи било
въпрос не само
на време, но и
на средства
Аргумент, който няма особена тежест с оглед на бюджетите, които се превъртат през издаването на хартиени бележки, удостоверения и дубликати.
Всяка година чиновниците прибират от гражданите 400 млн. лв. като такси за бележки. Това са данни от концепцията, с която Росен Желязков спечели поста шеф на Държавна агенция “Електронно управление”. Още 600 млн. лв. на година струва на държавата това, че вместо да предоставя услугите си електронно, плаща заплати на чиновниците, които стоят по гишетата. Тоест само за година в липсата на електронно правителство се въртят 1 млрд. лв. Сума, която със сигурност би била достатъчна да бъдат електронизирани всички налични документи в държавата. Особено като се вземе предвид, че целият проект за изграждане на електронно правителство до 2020 г. е на стойност 290 млн. лв., т.е.
1/3 от годишните
обороти на
хартиения тормоз
над гражданите
Да не споменаваме, че ако за последните 17 г. всеки ден чиновниците вкарваха електронно по стотина стари документа, вече нямаше да има проблем. Можеше да бъде пробван и друг подход. Всеки път, когато гражданин поиска някой свой документ от администрацията, тя от своя страна да електронизира досието, което е свързано с него. Така лека-полека вече цялата база данни на държавата щеше да е на сървъри. И без извънредни разходи.
Държавата си е поставила за цел електронното правителство да заработи до 2020 г. И тогава 300 ведомства да предоставят услугите си на гражданите по електронен път. Отново обаче няма да има възможност да се електронизират всички документи и отново електронното управление ще е само за малка част от гражданите на страната.
Това всъщност е тъжният завършек на цяла плеяда министри с добри намерения, които се оказват победени от чиновниците. Началото бе положено от Марио Тагарински и Иван Костов, след това своите опити за модерна администрация и електронно управление положиха Димитър Калчев и Николай Василев. Последните жертви на чиновниците в битката за електронно управление пък се казват Румяна Бъчварова, Томислав Дончев и Росен Желязков.
Еманация на нежеланието на чиновниците да отворят работата си към гражданите е и
поредният провал
с електронните
лични карти
Първоначално издаването им трябваше да започне през 2017 г., след това срокът бе отложен за 2018 г., сега МВР иска ново отлагане с още една година. А реално без гражданите да имат електронна идентичност и лична карта, всякакви други опити за въвеждане на електронно управление са безсмислени. Е-картите обаче пък принуждават МВР да отвори своите масиви с данни към останалите администрации, ГРАО да пусне пълния контрол върху ЕГН-тата, здравното министерство да се откаже от своя монопол върху здравната информация на хората. А никой в тези ведомства реално не го иска. Дали това е резултат от мързел на чиновниците да се приспособят, дали заради капещите от такси левчета, дали заради вървящите покрай услугите лице в лице нерегламентирани плащания, е трудно да се каже еднозначно. Най-вероятно причините за отпора са комплексни. Фактът е обаче, че за пореден път чиновниците побеждават и имаме поредната имитация.
Този път имитираме електронно правителство.