Не само наргилетата са проблем, час по-скоро да започнат наркотестове по училищата. Едно поколение вече е “закърмено” със синтетика – вижда се в
пробите на младите шофьори
Диана Саватева стана народен представител, след като много години беше журналист в “24 часа”. Тя сега е в парламента, но продължава да пише по актуални теми. “24 часа” ще ги публикува в приложението “Тренд” в “Колонка на депутата”.
Ранна сутрин през 2000 година. Двама полицаи изнасят на носилка безжизненото тяло на младеж от изоставен строеж в Бургас. Поредната жертва на хероина. Картината е още пред очите ми, помня и името на момчето.
Хероинът беше основен наркотик у нас от средата на 90-те почти до края на следващото десетилетие. Погуби стотици животи – не само на зависимите, но и на всички около тях. За да се сдобият с доза прашец, пленниците му разпродаваха имущество и довеждаха семействата си до пълно отчаяние. Хероинът стана символ на опасно и необратимо пристрастяване, което съсипва, десоциализира и в крайна сметка убива.
После беше изместен от синтетиката в най-различните ѝ форми. След кратка заблуда, че сме се отървали от голямото зло, а разноцветните таблетки и кристали са по-приемливата алтернатива, отново започнахме да броим трупове – този път не толкова на наркомани, а на пребити до смърт или заклани като животни от робите на новата дрога.
Психиатри и психолози от няколко години предупреждават, че синтетиката “изпържва” мозъка и руши личността. Особено опасна е в т.нар. дизайнерски варианти – всеки “готвач” я приготвя по различен начин, а потребителите не знаят какво консумират.
29-годишната Виола Георгиева беше измъчвана и убита от приятеля си Стефан Станев, а в кръвта му бе открит коктейл от наркотици - най-вече амфетамини и екстази. Индиферентното поведение на полиция и прокуратура, както и безразличието на съседите, останали глухи за писъците на младата жена, бяха най-обсъжданите моменти. Тежката зависимост на Стефан и последвалите от нея деформации на личността някак останаха на заден план. Това не е оправдание за крайната жестокост, още по-малко смекчаващо вината обстоятелство. Показва обаче докъде може да стигне оскотяването на един наркоман.
Спомняте ли си за възрастните съпрузи Василка и Асен Илиеви от Пазарджик, направени на решето с нож “просто така” през ноември м.г.? “Просто така” е обяснението, дадено от обвинения и вече осъден за тежкото престъпление Иван Николов. 30-годишният мъж е от “старите” наркомани – тръгнал е с хероин, минал през метадона и е продължил с кой знае какво. При него безразборното друсане отключва ксенофобски изстъпления и решение да извърши “нещо голямо”, като отнеме живота на хора от ромската общност. По делото има категорични данни, че той страда от разстройство вследствие употреба на опойващи вещества. Иван не е познавал жертвите си, не е имал конфликти с тях, става ясно от мотивите за 25-годишната му присъда. Наркоманът по чудо не се превръща в масов убиец - часове след клането открива стрелба с въздушна пушка с оптически мерник по насъбрали се хора, отново “просто така”.
Две прояви на агресия предизвикаха лавина от коментари това лято. Те са без фатален край, но се превърнаха в емблема за абсолютна бруталност: ритникът, с който Живко Кючуков повали на спирка в Бургас възрастна жена, защото го гледала лошо, и другият ритник, придобил международна популярност – на Светослав Стойков в берлинското метро. И в двата случая има забъркана модерна дрога. Пикото е било почти ежедневно меню за Кючуков, а кръвна проба на рома Светослав показа, че е действал под влияние на микс от алкохол и синтетика.
Ако авторът на друг знаков шут - шведът Ралф Сундберг, беше задържан навреме, кой знае какъв резултат щеше да излезе от пробата му.
И това са само най-показателните случаи. Проявите на безпричинна агресия от надрусани са ежедневие. Няма да е голяма изненада, ако наркоследа се появи и в разследването на последното тежко престъпление, извършено в Бургас – убийството на 11-годишната Никол. Резултатът от кръвните проби все още не е ясен. Версията, че в сюжета със зловещ финал има наргиле, се дискутира от самото начало. Още в първия разпит 15-годишният обвиняем Иван казва, че двамата с момичето се скарали дали да пушат наргиле. Възможно е тази версия впоследствие да отпадне. Но появата ѝ освети подценяван досега проблем – липсата на контрол в т.нар. наргиле барове, пълна неяснота какви вещества се използват, както и свободния достъп на децата до тях.
Добрата новина е, че след публикации в “24 часа” и “168 часа” Министерството на здравеопазването сформира работна група, която ще се събере на първа среща днес, 30 август. От ведомството признаха, че към този момент употребата на наргилета не е регламентирана. След като групата проучи проблема и фиксира мерки, министерството ще инициира и законодателна промяна.
В правния мир има празнина, която час по-скоро трябва да се запълни. Далеч по-драматично е закъснението в мерките срещу употреба на дрога при подрастващите. Лесният достъп до таблетката екстази и относително ниските цени превръщат голям процент от младите хора от потенциални в реални потребители. И това е процес, който върви от десетилетие. Резултатите се виждат в полицейските бюлетини за проверка на водачите на МПС. Препълнено е с дрогирани шофьори най-вече при 20-25-годишните, т.е. вчерашни ученици.
Трендът детски рожден ден в наргиле бар продължава в по-опасна тенденция при по-горните възрастови групи: дизайнерска дрога за ЧРД. Понякога наркотикът е пуснат “невинно” в чаша с питие, уж на шега за по-горещ купон. Затова наркотестовете по училищата като форма на превенция стават все по-наложителни. Те биха били и своеобразен мониторинг, за да сме наясно каква е реалната картина сред тийнейджърите, на базата на която да се предприемат ефикасни мерки.
Инициативата тръгна от бургаския кмет Димитър Николов - за първи път м.г. 108 ученици от 10 училища дадоха проби на слюнка със знанието и съгласието на родителите. Това обаче не трябва да е кампанийно. В Бургас бе приложено без промяна на нормативна база, съдействието на родителите компенсира липсата на регламент. По-рационално е да се върви към създаването на общи правила. И да не пропускаме, че освен да се създават правила, е необходим контрол за спазването им. Какво от това, че и в момента цигарите са забранени за деца под 18 г., след като през всяко голямо междучасие се пуши? И това отдавна не прави впечатление на никого.