30 млрд. лв. губи държавата заради отпадналите от училище

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6433735 www.24chasa.bg

Няма бедни сред работещите роми висшисти

Държавата установи, че 206 хиляди деца и младежи присъстват в регистрите за населението, но не посещават училище – и ще се опита да ги върне обратно на ученическата скамейка. Част от тях са отпаднали от училище, други въобще не са записвани, а трети може би вече не живеят в страната.

Това е

огромно и

стряскащо число, което е признак за сериозни проблеми, включително икономически и социални. Похвално е, че правителството се е заело с този проблем и дано да не е еднократна мярка, а продължаващи усилия.

Да си представим едно дете, което е отпаднало от училище и не е завършило основно или дори начално образование. То навършва пълнолетие, влиза на пазара на труда

и… среща стена Вероятността да си намери работа е изключително ниска – според статистиката заетостта сред хората без образование е едва 18,5% през 2016 г. Дори при наличие на основно образование заетостта е едва 32%. За сравнение, при висшистите заетостта е над 84%, а при среднистите – близо 68%.

Но това не е всичко. Дори да успее да си намери работа, един човек без образование получава много ниски доходи. Според статистиката доходът на един висшист е близо 3 пъти по-висок от дохода на работещ с ниско образование. Така хората без образование или нямат работа, или имат ниски доходи, дори да работят. Това води до огромен риск от бедност – според националната статистика над 2/3 от всички хора с начално или по-ниско образование са бедни, т.е. доходът им е под линията на бедност. Рискът от бедност е висок за всички хора без образование независимо от етническата им принадлежност.

С две думи, отпадането на деца от училище води до дългосрочни социални проблеми, които струват скъпо както на тях самите, така и на обществото като цяло, на икономиката, а и на държавния бюджет. И обратно – достъпът до качествено образование за всички деца е най-ефективната социална политика. По-високото образование води до драстично намаление на риска от бедност, като това се отнася и до малцинствените групи. Статистиката показва например, че сред работещите роми висшисти няма нито един беден, като практически същото се отнася и за българските турци.

Нека погледнем от гледна точка на икономиката и бюджета. Липсата на образование води до структурни проблеми за бизнеса – в момента например има дефицит на кадри за почти всички сектори на икономиката, а в същото време има безработни, но те нямат образование и/или квалификация. Така едновременно бизнесът страда заради липса на работна ръка, а безработните страдат поради липса на работа. И понеже

говорим за

стотици хиляди

хора -

резултатът е пропуснати ползи за националната икономика в размер на милиарди левове годишно. Вместо бизнесът да се разширява и икономиката да расте, тя все по-трудно намира кадри.

Един човек, който има работа, не само произвежда добавена стойност и изкарва доход за семейството, но също така плаща данъци, осигуровки, акцизи и допринася към държавния бюджет. Обратно, ако човек е безработен или беден, той не допринася към бюджета, а точно обратното – получава социални помощи или обезщетения от бюджета. За самата държава е негативен, тъй като отпадането от училище спестява някакви разходи за образование, но след това коства огромни загуби от нереализирана заетост, добавена стойност и данъчни приходи.

Ползите за държавния бюджет от образованието са огромни. Средно, нетната полза за държавата от един образован и работещ човек е 70-80 хиляди евро, измерени в настояща стойност. На макроикономическо ниво цифрите са значителни. Тъй като говорим за над 200 хиляди деца, общата сума надминава 30 милиарда лева. Толкова губи държавата заради това, че твърде много деца отпадат от училище и нямат образование.

И обратно, държавата може да спечели тези 30 милиарда, ако положи усилия и направи така, че всички деца да ходят на училище и да имат добро образование – поне средно. Това е добра инвестиция с много голяма добавена стойност за самата държава. Отделно, решава и тежки – “нерешими” - социални проблеми.

За икономиката като цяло също ползата от намаляване на отпадащите от училище е огромна. Заради по-високата заетост, по-високото производство и производителност,

БВП на страата

може да бъде

между 10 и 27%

по-висок

отколкото е в момента – според изчисления, които направихме с колегата Лъчезар Богданов преди кризата. Възможно е сега числата да са дори по-високи, тъй като предкризисният бум в строителството малко изкривяваше реалната ситуация на пазара на труда.

С други думи, образователната политика е един от най-важните лостове за ускоряване на икономическия растеж.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
  • Няма радост за хазната от "Черния петък"

    Да направиш 250 милиона лева оборот и да не платиш и стотинка данък, е драстична несправедливост. Освен това носи щети на икономиката. Точно такъв обаче е случаят с румънския онлайн търговец eMAG. Икономиката страда не само заради парите, които не са влезли като приходи в хазната, а и защото ощетява конкуренцията, която честно плаща данъци.
  • Въведете часове по киберсигурност

    Нека децата от малки знаят, че в интернет има не само забавления СЛЕД поредната вълна от атаки с мейли менте, този път уж от “Кредисимо”, едно е ясно – трябват часове по киберсигурност за учениците. Не може десетки хиляди души да отварят писма, които наглед са от компания за кредити, и да се притесняват, че ще отидат на дело,