Катерина Евро: След 12 години почивка от киното пак се снимам, така не сте ме виждали

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6436079 www.24chasa.bg

Ще направя биографична книга, в която ще разкажа всички неща, които са истина в моя живот, а не някакви измислици, които четем от години

След 12-годишна пауза актрисата се завръща отново в киното, разказва за снимките в Твърдица, за старите муцуни в новия мюзикъл “Оркестър без име”, за съкровените желания, изчезналите феромони и най-голямата си любов – малкото внуче Кати.

Актрисата с любимия си син Александър Кадиев, който е наследил нейния артистичен талант. Освен че е тв водещ, има успешна кариера и в театъра.

Започваме разговора с Катето Евро, която в същия ден е в къщата си в Кокаляне и гледа малката си внучка Катерина. Но тъкмо актрисата да отговори на първия въпрос, детенцето се появява и със спокойно, напълно сериозно изражение съобщава, че има раничка и иска лепенка. За това 2-годишно момиченце Евро е готова на всичко, зарязва интервюто и хуква да търси лепенки. Разговорът започва от втория опит.

С любимата си внучка Катерина и кучетата им в семейната къща в Кокаляне. Там актрисата отглежда чудни домати, а отскоро се грижи и за кошер с пчели.

- Кате, пак ли гледаш внучето Кати?

Катето Евро с Кристиян Макаров, с когото заедно празнуват рождените си дни на снимачната площадка преди дни. Екипът им подарява инструменти на труда - мотика и брадва.

- Да. Дойдох си за два дни почивка и пак съм с внучето и с кучетата.

Режисьорът на “Пътуващо кино” Илия Костов дава наставления на Катерина Евро и актьора Досьо Досев, който играе свещеник във филма. СНИМКИ: “24 ЧАСА” , ЛИЧЕН ПРОФИЛ НА КАТЕРИНА ЕВРО ВЪВ ФЕЙСБУК И ПРЕДОСТАВЕНИ ОТ ЕКИПА НА ФИЛМА

- От какво си взе почивка?

Режисьорът Илия Костов с Любен Чаталов

- Ами започнах да снимам нов игрален филм след 12 години почивка от киното. Пак работя с Илия Костов, режисьора на “Време за жени”, пак с Любен Чаталов, но този път и с Юрий Ангелов и Кристиян Макаров, млад колега, 20-годишен актьор. Снимахме някъде към 25 дни около Сливен, живеехме в Твърдица. След два дни продължаваме снимките.

Младият актьор Кристиян Макаров и Юрий Ангелов в сцена от филма.

- Как се казва филмът?

- “Пътуващо кино”.

- Как се чувстваш при завръщането си след 12 години? Усещаш ли пак щастието и еуфорията, с които за първи път си влязла в киното?

- За да съм максимално откровена, ще кажа, че не ми е липсвало киното през тези години, не съм тъгувала, че нямам филми и не ме канят.

Винаги съм си мислела, че ако има нещо да се случва и ми е предопределено, то сигурно ще стане, но не на всяка цена. Освен това през тия 12 години се занимавах с много други неща, които също ми носеха голямо удоволствие, работих в театъра, бях водеща на три пъти в предавания, гледах си градината, кучетата, занимавах се с приятни неща. Сега, когато Илия Костов ме покани, не беше никак изненадващо за мен, просто си помислих, че е дошъл моментът. И слава богу, че дойде, защото филмът е много интересен и сериозен. Мисля, че в него хората ще ме видят в една светлина, в която досега не са ме виждали.

- Различното Кате Евро?

- Да, много различна ще бъда. Не знам това дали е от сценария, или от натрупания опит. Ролята е сериозна - и тъжна, и смешна, и драматична.

Играя жена на

моите години, на

която ѝ се случват

приключения

заедно с други двама старци, които ги играят Любен Чаталов и Юрий Ангелов.

- Весело ли си прекарвате с двамата старци, докато снимате филма?

- Много весело. Оказа се, че и младият колега Кристиян е на нашия акъл. Четиримата живеехме в една къща в Твърдица, спяхме, хранихме се, учехме си текстовете, смеехме се много и работихме здраво. Заминах с огромно притеснение, от 12 години не съм пътувала да снимам кино, много се тревожех, че оставям къщата, доматите, кучетата и всичко, а се получи прекрасно.

- В Твърдица ти ли готвеше?

- Аз и Любо Чаталов. Юрий също готвеше чешки манджи, защото бил женен за чехкиня. Всеки ден хората от Твърдица ни подаряваха домати, ракия, сланина, праскови, круши, бадеми, отрупваха ни с плодове и зеленчуци. До нашата къща имаше голяма градина, помагах на една бабка да пуска помпата на кладенеца, намерих си четири кучета, които храних, осинових едно котенце, което намерих в Нова Загора на улицата. Водих го по лекари, излекувах му крастата и всъщност не можах дори в Твърдица да избягам от доматите и животните.

- Как се казва котенцето, което си спасила?

- Пършивко.

- Ти го измисли това име, нали?

- Ами да, беше пършиво, болно, с гурелясали тъжни очички, мъничко, слабо, черно, грозно котенце, даже се чудех дали да не го кръстим Иван Грозни. Всичко, което оставих тук, намерих там, освен Кати, ама тя пък беше на море.

- Ти много плака, когато убиха любимото ти куче Джаки, разкриха ли кой го застреля?

- За съжаление, полицията работи много по случая, но още няма резултат. Сложно е. Кучето е застреляно в моя двор, но не могат да разберат, не знам, надявам се да се изясни някой ден кой е убиецът. Тъгата никога няма да ми мине, въпреки че мои приятели веднага ми подариха друго джакръселче, но то ми беше дете, как да спра да тъгувам? Това е, животът продължава, какво да се прави. Сега имам друга Джаки.

- Ще разкажеш ли за мюзикъла “Оркестър без име”, танцуваш ли в него, пееш ли?

- О, да, много се вълнувам. Ще играя малка роля, не мога да кажа коя, защото е тайна, обаче ще пея и една песен. Много хора ми пишат във фейсбук: “Ти трябва да играеш Рени”, но, за съжаление, вече не мога, вече съм баба Кати.

Ние с Жорето Мамалев

сме старите муцуни,

имаме по една роличка

От октомври, след като приключа снимките, ще тръгна на репетиции и каня всички на 1 ноември в зала “Арена Армеец” да гледат един грандиозен мюзикъл. Такъв досега не е поставян на толкова голяма сцена.

- Продължаваш ли да правиш купони, да се веселиш както преди?

- Купоните малко ги занемарих. Пак се събираме с мои верни другари, но не чак така, както навремето. В Твърдица ставаха големи веселби, имахме тематични вечери – индианска, измислихме си индиански имена, които обаче не са за пред хора, също и японска. Освен това ни идваха гости, наши приятели актьори като Андрей Слабаков примерно, които снимат по-малки роли и ние ги канехме на вечеря в нашата къща. Толкова много не съм се смяла отдавна, бях забравила какво е да пътуваш, да се забавляваш и работиш, просто беше страхотно.

- Трудно ли е да живееш със семейството на сина ти Сашко в една къща? Някои хора се оплакват от съжителството с родителите си, но пък ти имаш възможност всеки ден да си с внучето, нали?

- Това, че живеем заедно, е много хубаво за мен, не знам за тях дали е добре.

Сашко казва, че съм

досадна някой път

с моите грижи

и с въпросите “Искате ли това или онова?”. Но мисля, че се спогаждаме, отглеждаме си детенцето, то расте на чист въздух. Все пак съм им от помощ, колкото и да съм досадна, имат на кого да оставят детето и кучето си, когато заминат, винаги ще сготвя нещо, ще им занеса една тенджерка. Добре сме си.

- Готвенето още ли ти прави удоволствие?

- За мен готвенето и домакинската работа не са някакво напрежение, а удоволствие. Да нахраня близките, приятелите и семейството си, е голяма радост и мисля, че така ще си бъде завинаги.

- На 1 септември ти беше рожденият ден, някои жени не обичат тия дати да им се припомнят, а на други не им пука. Ти от кои си?

- Аз на 60-ия си рожден ден направих голям купон, събрах много приятели и сега сигурно също щях да го празнувам, но просто бях целия ден на снимки – сутринта от девет до десет вечерта. Режисьорът ми подари чудесна мотика, за да си копая градината. С колегата Кристиян се оказа, че сме родени в един ден, поздравихме се на снимачната площадка. Не се притеснявам да празнувам и след шейсет години, защото важното е да се забавляват хората, да се съберем, да си хапнем, да си пийнем, да се повеселим. Те, годините, си минават и всеки остарява.

- Какво си пожела за рождения ден? Имаш ли мечта?

- Ами пожелах си да съм здрава, защото се оказва, че си имам доста работа. Преди все си мечтаех за работа или за любов, ама сега вече нямам нужда да имам някаква любов, а работа достатъчно ми се задава. Снимам, ще играя в мюзикъл, имам покана и за един уеб филм, освен това играя в две представления, така че си пожелах единствено да имам здраве, за да реализирам всички тези неща. На тази възраст вече някои хора започват да се разболяват, много ме е страх да не ми се случи нещо, да не мога да работя и да викам на сина ми: “Дай ми парички”. Не би било никак добре.

- Какво се случи с любовта? Защо не си я пожелаваш вече?

- Защото вече не ми е необходима. Имам предвид любовта към мъж, желанието да има някой до мен. Някои жени на моята възраст казват, че не искат да са сами и не могат да си представят живота без човек до себе си, но аз нямам такива желания.

Мъжът в моя живот беше

съпругът ми, той си отиде и

не търся повече любов

под такава форма. И съм сигурна, че повече няма да ми се случи, това време е отминало за мен.

- Но нали казват, че любовта била вечна?

- Е, казват, ама за мен не важи. На някои хора им се случва, моя близка приятелка, по-голяма от мен, наскоро се омъжи по любов. Когато човек го желае, то рано или късно става, аз просто нямам желание.

- А ухажори имаш ли?

- Нямам, защото, когато жената иска да има любов, да я забелязват и ухажват, тя излъчва тъй наречените феромони, които при мен отсъстват. Явно мъжете наоколо усещат, че феромона ми го няма и не ме ухажват.

- Не ти ли е мъчно за това изчерпано чувство?

- О, не, напротив, даже съм облекчена, защото да се занимаваш с мъже, е голяма тегоба.

Трябва да се гласиш, да се обличаш, да се гримираш и парфюмираш, да си правиш прически, да си шантеклер, да излизаш, да правиш муцки, да питаш: “Ти коя зодия си?” Тия неща много тежат, сега съм наистина много щастлива, любовта към живота ми е достатъчна. Концентрирам мислите и желанията си в друга посока, детето Катерина ми е най-важно.

- Още едно внуче пожелаваш ли си?

- Да, непрекъснато си пожелавам внуче, даже тях ги подпитвам често какво става. Те също искат да си имат още едно детенце, защото им стават много симпатични, като гледам това първото. Ние живеем в къща, имаме възможност да гледаме още едно дете. Те си решават, разбира се, но искаме. Много искаме!

- Ти издаде кулинарна книга, в която има снимки и малки фрагменти от твоето детство, но мислила ли си да опишеш някой ден целия си живот? Би ли написала автобиография?

- О, да, това ще стане. Ще направя биографична книга, в която ще разкажа всички неща, които са истина в моя живот, а не някакви измислици, които четем от години. Тази книга ще я направя със съдействието на моя приятелка.

На това място малката Кати започва да хвърля щипки в басейна. Двете с баба ѝ трябва да проведат сериозен разговор на тази тема и слагаме край на интервюто.

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Крадците на вода да плащат яко

    Крадците на вода да плащат сметки за година назад - това предвижда нова наредба на МРРБ. И ако на някой този срок му се вижда дълъг, не е прав - към тарикатите, които ползват услуга на чужд гръб, не трябва да има милост. А в случая наказанието е достатъчно солено, за да откаже крадците - ако не напълно, то поне голяма част от тях.
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,