Ако искаме туризъм от друга класа, трябва да осъзнаем необходимостта от промяна не само на децибелите, но и на отношението към собствената ни история
Диана Саватева стана народен представител, след като много години беше журналист в “24 часа”. Тя сега е в парламента, но продължава да пише по актуални теми. “24 часа” ще ги публикува в приложението “Тренд” в “Колонка на депутата”.
На извънреден брифинг в началото на септември прокуратура и полиция оповестиха информация за сериозен удар, осуетил сделка между иманяри. Шефът на апелативната прокуратура в Бургас Любомир Петров, окръжният прокурор на Ямбол Дойчин Дойчев и директорът на ОД на МВР Генчо Иванов съобщиха, че са иззети над 1000 археологически находки – стотици монети, статуетки и пластики, пръстени, печати, накити.
Прокурор Петров определи случая като най-значимия на територията на Ямболска област през последните години. По време на брифинга стана ясно, че полицаите са хванали трима мъже в момент на договаряне на продажба на част от археологическите обекти, а прокуратурата ги е задържала за 72 часа, като ще внесе искане за постоянен арест пред съда. По повдигнатите обвинения се предвижда лишаване от свобода до 6 г., конфискация на част или цялото имущество и глоба в размер от 3000 до 15 000 лв. На 8 септември 46-годишният Кирил Желев, 25-годишният Здравко Ковачев – и двамата от Бургас, както и 62-годишният Стоян Мечичиев от Елхово се прибраха по домовете си. Състав на Ямболския окръжен съд определи за тях по 500 лв. парична гаранция. Дали съдията си е задал въпроса колко струва на черно дори една-единствена от всичките 740 старинни монети, иззети при спецакцията?
В началото на септември белезниците щракнаха и за двама бургаски служители от отдел “Контрол на храните” към областната дирекция за безопаснот на храните. Мая Колева и колегата ѝ Петър Арабаджиев според прокуратурата са поискали 500 лв. от собственик на заведение, за да не му напишат акт. Съдържателят обаче подал сигнал и инспекторите са задържани с белязани банкноти.
Подобно на иманярите Колева и Арабаджиев бяха разходени до съда под конвой и браха срам заради една минимална заплата, а фейсбук се напълни с постове, уличаващи маниера на “работа” на контрольорите, включващ безплатни софри, торби с храна за вкъщи и други “дребни” екстри. Инспекторите, освен че са заплашени да влязат в затвора, вероятно ще останат и без работа. На първо време те трябва да съберат по 3000 лв. – толкова бе определената им от Бургаския окръжен съд парична гаранция.
Далеч съм от мисълта да омаловажавам обвинението срещу Колева и Арабаджиев. Самозабравилите се държавни чиновници трябва да бъдат поставяни на мястото си без компромис, независимо дали злоупотребяват с позициите си или действат като рекетьори.
И все пак защо за 500 лв. подкуп двамата инспектори бяха наказани с по 3000 лв. гаранция, а иманярите отърваха задържането под стража срещу скромна сума, макар че бяха заловени с експонати за цял музей? Вярно е, че чиновническият терор е по-видим и вероятно затова непоносимостта към него е по-голяма. Но неглижирането на посегателство върху национално богатство е необяснимо.
Солидният брой експонати е само един от мотивите, че не става въпрос за дребно престъпление, а за системна дейност, свързана с незаконно придобиване на археологически находки. Те са от различни епохи и са намирани на различни места. Вече са минали през експертен поглед – ясно е, че сделката не е за случайно намерено гърне в двора, а е включвала предмети от V в.пр.Хр. до ХVІ в. сл. Хр. Колекцията съдържа древногръцки, римски, византийски, тракийски и османски обекти. По преценка на шефа на историческия музей в Ямбол Стефан Бакърджиев находките са изключително ценни.
Профилът на един от задържаните прави още по-необяснима леката мярка. 46-годишният Кирил Желев вече има присъда по същото обвинение. Окончателното решение на ВКС за година и половина условно с 3 г. изпитателен срок е от декември 2014 г. и новото деяние попада в рамките на изпитанието. Ако вината му бъде доказана, сега ще му се наложи да полежи в затвора.
Доста различният подход към двете престъпления е симптом за далеч по-сериозен проблем - обществото, а явно и правосъдието, проявяват по-голяма чувствителност към престъплението с конкретна материална щета, а кражбата от историята ни, при която на пръв поглед никой не бърка в джоба ни, остава някак абстрактна.
И ако излезем от конкретния случай - да се запитаме дали в дискусията за промяна в туризма основният акцент трябва да са децибелите, или цялостният продукт, който трябва да предложим, за да сме желана територия не само за ценители на евтиния алкохол. България няма да стане автоматично място за по-елитни туристи, ако затворим нощните клубове и разчистим парцалите от алеите. Парцали има и пред “Сан Марко” във Венеция. Но италианци, французи, гърци знаят как да “опаковат” миналото си, да подчертаят неговата уникалност. Пътуващият човек през XXI в. търси забележителности, които да отличават дестинацията. Затова всяко камъче с история у нас, особено по крайбрежието, трябва да бъде осъзнато като ценност, свързано с подходящата инфраструктура, вкарано в туристически маршрут.
Затова и шосето между Царево и Малко Търново не е просто отсечка между градове, а връзка между крайбрежието и сърцето на Странджа, а 4-лентовият път Бургас-Слънчев бряг няма да гарантира само по-бързата връзка между летището в Бургас и курорта, а ще направи по-достъпни за хилядите летовници Стария Созопол, археологическия резерват “Деултум”, светилищата в Бекликташ и Мишкова нива. Това е само началото на много дълъг списък от местата, които не просто трябва, а сме длъжни да съхраним и покажем.
Когато узреем за това, съдът в Ямбол и който и да е друг съд няма да гледат с благосклонно око на иманярите.