Кънчо Стойчев: Децата днес четат по-малко. Живеем в епохата на картинките

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6443935 www.24chasa.bg

Книгите ще оцелеят, но ще са привилегия на малък кръг хора. Този малък
кръг обаче ще твори историята

“24 часа” и “Виваком” направиха национално проучване сред 17-19-годишни за техните любими книги. Резултатите показаха страст към фентъзи и историческа българска литература. Ето какво коментира социологът Кънчо Стойчев за четенето и любимите книги на тийнеджърите.

- Близо 1400 заглавия посочиха 17-19 годишни в проучване на “24 часа” и “Виваком”, което е част от съвместната им инициатива “18 книги на 18-годишните”. Експертите, сред които сте и вие, обаче преди тях посочиха близо 4 000 заглавия. Знак ли е това, че децата четат по-малко, г-н Стойчев? Или с годините апетитът към четенето расте?

- Децата днес безспорно четат по-малко от децата преди - имам предвид моето поколение. И проблемът изобщо не е възрастов- четенето, не се отмества напред с възрастта, а намалява. Днешното по-малко четящо дете

не се превръща

в утрешен четящ

повече възрастен

Живеем в епохата на картинките, които се разпространяват безкрайно бързо и са вседостъпни. Те заменят четенето. Но контактът с буквите все още остава - в интернет също се чете с помощта на буквите. Но много рядко се чете художествена литература. А именно тя стимулира въображението, развива мозъка, оставя трайни следи в главите ни, в характера ни, във възпитанието ни. Дали интернет е способен да замени всичко това? Съмнявам се. Независимо от факта, че интернет безспорно развива нови умения. И произвежда нови хора. На мен те ми изглеждат непълноценни, но никога на забравям, че вероятно слушайки навремето “Бийтълс” и “Ролинг Стоунс“ вероятно и аз съм изглеждал непълноценен за предишното поколение.

- “Хари Потър”, “Малкият принц”, “Граф Монте Кристо”, “Вината в нашите звезди” на Джон Грийн, “Игрите на глада”, “Време разделно” на Антон Дончев - тези са книгите сред 18-те най-любими на 17-19-годишните според проучването ни. Различава ли се този списък от вашия? И ако да, по какво?

- Различава се по фентъзито. Навремето го нямаше. Всъщност новият свят на картинките, за който стана дума преди малко, роди това фентъзи, новият свят се пренася в литературата. Но самото фантазиране стана далеч по-мързеливо, някак си надробено на детска попара.

- Списъкът от чуждестранни автори, които младите обичат да четат, показва интерес към фентъзи, а българският списък - към историческа литература. Как го обяснявате?

- Връщането към историята обикновено е свързано с търсене на идентичност. И с удържане на идентичност. Когато е с мярка, е полезно. Когато е хипертрофирано, обикновено е знак за тежка болест на нацията. Четенето на национална литературна класика е полезно.

- В българската класация, освен Антон Дончев с неговото “Време разделно” и Николай Хайтов с неговите “Диви разкази”, в челната петица са все млади автори - Захари Карабашлиев, Людмила Филипова, Георги Господинов. Даже Емил Конрад, за чиято първа книга се изви най-дългата опашка пред книжарница след 10 ноемвир 1989 г., е шести. Какъв знак е това?

- Хайтов и Дончев се учат в училище и споменаването им е

знак, че

действително

са запомнени

Колкото до изброените съвременни автори за мен това е и знак на признание към тях, и интерес към нова българска литература. Не е вярно, че нямаме достатъчно добри автори - погледнато с мащабите на страната ни и факта, че езикът ни е нишов, добрите ни нови автори не са малко.

- “Таралежите се раждат без бодли” на Братя Мормареви също е в престижната тийнейджърска класация. Изненадва ли ви?

- Да, изненада ме, но приятно. Братя Мормареви не бяха признавани за писатели от официалната писателска власт у нас по онова време - т.е. от тогавашния всемогъщ “Съюз на писателите”. От 500 официално признати тогава “писатели” днес са издържали проверката на времето едва около пет и тях ги има във вашия списък с посочванията.

Братя Мормареви

са огромно,

недооценено явление

в българската литература и кино. Фактът, че техните книги и филми не само са живи 50 години по-късно, но и продължават да са в челото на най-различни класации, е показателен и не се нуждае от коментар. Те не са детски автори.

Те са създатели на самобитен семеен жанр в българското изкуство - на произведения, които стават за четене и гледане за възрастовия диапазон 5-95 години. Детското при тях е оригиналната гледна точка, която им дава възможност в условията на онова общество да преодоляват успешно цензурата и ограниченията, да останат верни на основополагащия принцип на изкуството - свободата. Зад закачливия им детски хумор всъщност прозира безпощадна сатира. Те се водеха от максимата, че “за деца се пише като за възрастни, но по-добре”. И го постигаха по неподражаем начин. Затова и днес книгите на Братя Мормареви са с рекордни за българските автори тиражи, а филмите им още се гледат.

- Впрочем всички български заглавия, посочени от тийнейджърите, са 18% от целия списък. Останалите 82% са чуждестранна литература. А защо не е обратното?

- Съотношението е нормално, нито може, нито е необходимо да е обратното. Живеем в глобален свят и локалното е само една подробност в него, макар и важна.

- Като четете списъка на най-любимите книги на 17-19-годишните, появява ли се у вас съмнение, че децата са посочвали някои заглавия само защото е престижно или за да отбият номера с анкетата?

- Престижните отговори и

отговорите за отбиване

на номера са специалитет

на възрастните

Не е чудно, ако и децата го ползват.

- Убиват ли новите технологии четенето и интереса към книгите?

- Книгите ще оцелеят. Но от централно явление за човешката култура, каквито те се превръщат успоредно с Ренесанса чак до края на ХХ век, те отново ще станат нишови, привилегия на малък кръг хора, както винаги е било в историята. Но този малък кръг, също както винаги в историята, ще продължи да твори историята.

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Народът тръгна пак на път, карайте внимателно

    Пак се събират няколко почивни дни и народът отново тръгна на път. Едни се запътиха за последно до българското море, други хиляди се наредиха в колони към Гърция, трети ще помагат за гроздобера или просто ще празнуват. Но нека всички да не забравят най-важното - за да има празник, дано всеки да стигне жив и здрав там, закъдето е тръгнал.
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,