Кънчо Стойчев: Децата днес четат по-малко. Живеем в епохата на картинките

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6443935 www.24chasa.bg

Книгите ще оцелеят, но ще са привилегия на малък кръг хора. Този малък
кръг обаче ще твори историята

“24 часа” и “Виваком” направиха национално проучване сред 17-19-годишни за техните любими книги. Резултатите показаха страст към фентъзи и историческа българска литература. Ето какво коментира социологът Кънчо Стойчев за четенето и любимите книги на тийнеджърите.

- Близо 1400 заглавия посочиха 17-19 годишни в проучване на “24 часа” и “Виваком”, което е част от съвместната им инициатива “18 книги на 18-годишните”. Експертите, сред които сте и вие, обаче преди тях посочиха близо 4 000 заглавия. Знак ли е това, че децата четат по-малко, г-н Стойчев? Или с годините апетитът към четенето расте?

- Децата днес безспорно четат по-малко от децата преди - имам предвид моето поколение. И проблемът изобщо не е възрастов- четенето, не се отмества напред с възрастта, а намалява. Днешното по-малко четящо дете

не се превръща

в утрешен четящ

повече възрастен

Живеем в епохата на картинките, които се разпространяват безкрайно бързо и са вседостъпни. Те заменят четенето. Но контактът с буквите все още остава - в интернет също се чете с помощта на буквите. Но много рядко се чете художествена литература. А именно тя стимулира въображението, развива мозъка, оставя трайни следи в главите ни, в характера ни, във възпитанието ни. Дали интернет е способен да замени всичко това? Съмнявам се. Независимо от факта, че интернет безспорно развива нови умения. И произвежда нови хора. На мен те ми изглеждат непълноценни, но никога на забравям, че вероятно слушайки навремето “Бийтълс” и “Ролинг Стоунс“ вероятно и аз съм изглеждал непълноценен за предишното поколение.

- “Хари Потър”, “Малкият принц”, “Граф Монте Кристо”, “Вината в нашите звезди” на Джон Грийн, “Игрите на глада”, “Време разделно” на Антон Дончев - тези са книгите сред 18-те най-любими на 17-19-годишните според проучването ни. Различава ли се този списък от вашия? И ако да, по какво?

- Различава се по фентъзито. Навремето го нямаше. Всъщност новият свят на картинките, за който стана дума преди малко, роди това фентъзи, новият свят се пренася в литературата. Но самото фантазиране стана далеч по-мързеливо, някак си надробено на детска попара.

- Списъкът от чуждестранни автори, които младите обичат да четат, показва интерес към фентъзи, а българският списък - към историческа литература. Как го обяснявате?

- Връщането към историята обикновено е свързано с търсене на идентичност. И с удържане на идентичност. Когато е с мярка, е полезно. Когато е хипертрофирано, обикновено е знак за тежка болест на нацията. Четенето на национална литературна класика е полезно.

- В българската класация, освен Антон Дончев с неговото “Време разделно” и Николай Хайтов с неговите “Диви разкази”, в челната петица са все млади автори - Захари Карабашлиев, Людмила Филипова, Георги Господинов. Даже Емил Конрад, за чиято първа книга се изви най-дългата опашка пред книжарница след 10 ноемвир 1989 г., е шести. Какъв знак е това?

- Хайтов и Дончев се учат в училище и споменаването им е

знак, че

действително

са запомнени

Колкото до изброените съвременни автори за мен това е и знак на признание към тях, и интерес към нова българска литература. Не е вярно, че нямаме достатъчно добри автори - погледнато с мащабите на страната ни и факта, че езикът ни е нишов, добрите ни нови автори не са малко.

- “Таралежите се раждат без бодли” на Братя Мормареви също е в престижната тийнейджърска класация. Изненадва ли ви?

- Да, изненада ме, но приятно. Братя Мормареви не бяха признавани за писатели от официалната писателска власт у нас по онова време - т.е. от тогавашния всемогъщ “Съюз на писателите”. От 500 официално признати тогава “писатели” днес са издържали проверката на времето едва около пет и тях ги има във вашия списък с посочванията.

Братя Мормареви

са огромно,

недооценено явление

в българската литература и кино. Фактът, че техните книги и филми не само са живи 50 години по-късно, но и продължават да са в челото на най-различни класации, е показателен и не се нуждае от коментар. Те не са детски автори.

Те са създатели на самобитен семеен жанр в българското изкуство - на произведения, които стават за четене и гледане за възрастовия диапазон 5-95 години. Детското при тях е оригиналната гледна точка, която им дава възможност в условията на онова общество да преодоляват успешно цензурата и ограниченията, да останат верни на основополагащия принцип на изкуството - свободата. Зад закачливия им детски хумор всъщност прозира безпощадна сатира. Те се водеха от максимата, че “за деца се пише като за възрастни, но по-добре”. И го постигаха по неподражаем начин. Затова и днес книгите на Братя Мормареви са с рекордни за българските автори тиражи, а филмите им още се гледат.

- Впрочем всички български заглавия, посочени от тийнейджърите, са 18% от целия списък. Останалите 82% са чуждестранна литература. А защо не е обратното?

- Съотношението е нормално, нито може, нито е необходимо да е обратното. Живеем в глобален свят и локалното е само една подробност в него, макар и важна.

- Като четете списъка на най-любимите книги на 17-19-годишните, появява ли се у вас съмнение, че децата са посочвали някои заглавия само защото е престижно или за да отбият номера с анкетата?

- Престижните отговори и

отговорите за отбиване

на номера са специалитет

на възрастните

Не е чудно, ако и децата го ползват.

- Убиват ли новите технологии четенето и интереса към книгите?

- Книгите ще оцелеят. Но от централно явление за човешката култура, каквито те се превръщат успоредно с Ренесанса чак до края на ХХ век, те отново ще станат нишови, привилегия на малък кръг хора, както винаги е било в историята. Но този малък кръг, също както винаги в историята, ще продължи да твори историята.

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • 40 години чакане за национална детска болница стигат

    Добра новина е, че след 40-годишно чакане ще стартира проектът за строеж на национална детска болница. През всичките тези десетилетия е имало политически консенсус за педиатрията, но явно е трябвало някой реално да поеме ангажимент това да се случи. И този човек е здравният министър Кирил Ананиев. Има шансове чаканата детска болница да отвори до
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,