Томчо Томов: Промяна на 5-7 г. пази от професионално изпепеляване

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6449840 www.24chasa.bg

Бърнаутът наранява душата и провокира болести, но е предимно морално опустошаване. За него допринасят стресът, обидите, несправедливите оценки.

Z поколението иска баланс между кариерата и личния живот, очаква лайкване, не реагира на класиката “Действай, не се обяснявай”.

Томчо Томов е ръководител на Националния център за оценка на компетенциите към БСК. Завършил е психология в СУ “Св. Климент Охридски” и икономика и управление на нематериалната сфера в УНСС – София. Притежава сертификат за “Професионален мениджър MBA” от Open University, Великобритания. Има богат преподавателски и научен опит. Специализирал е в Дания, Израел, Франция. Мениджър “Човешки ресурси” е на “Тепро Метал” ЕАД.  Председател е на Асоциацията за развитие на човешкия капитал в индустрията, президент на фондация “Социална България”, зам.-главен редактор на сп. “Човешки ресурси”, главен редактор на корпоративните списания ТЕАМ и “НИЕ”.

- Г-н Томов, за хората в кои професии има най-голям риск от бърнаут?

- Най-застрашени са професиите в областта на образованието, здравеопазването, в полицията, в армията. В образованието например професионалното прегаряне поражда първоначално депресия и нервност, които прерастват в негативно отношение към децата. Подобно на това лекарят, който всеки ден чувства отговорност за пациенти с всякакви диагнози и очаквания може да загуби състраданието и загрижеността си. За професиите в сигурността става лесно да проявяват грубост и арогантност.

В значителен риск от професионално прегаряне са и мениджърите независимо от бранша. Те трябва да разрешават емоционални проблеми със своите сътрудници и подчинени, от друга страна - с партньори извън компанията. Напрежението е високо не само за професионалните, а и за топмениджърите. С времето свръхумората им се трансформира в апатия, обезвереност, загуба на мотивация,

конфликтност,

деспотизъм,

отчужденост,

склонност към

тормозене на

подчинените.

На сериозно изпитание са подложени и заемащите позиции с мъгливо дефинирани отговорности и хората във фирми без ясни правила.

В риск за бърнаут са и мениджърите по управление на проекти, за които промяната и динамиката са перманентни. А обикновено работодотелят няма чувствителност да разбере, че

ако мениджърът

по управление

на проекти се

чувства добре,

това помата

да дава идеи

как нещата в

компанията

да се случват.

Много напрягащи са и търговските позиции, които предполагат много търпение, толерантност, диалогичност. В един момент капката прелива и всички тези качества стават с обратен знак.

- Доколко темата за бърнаут е конспект на стреса?

- Професионалното прегаряне при всички хора води до 3 аспекта на промяна. Ако стресът в умерено, поносимо количество е полезен, защото е двигател на успеха, то прекомерният стрес разболява. Бърнаутът е по-скоро морално опустошаване. Човек губи целите си, нарушен е балансът между работата и личния му живот, отчуждава се, става подозрителен не само към колегите и познатите, но и към близките си. Загубата на енергия и креативност естествено води до

снижена

сомооценка,

комплекси,

усещане

за провал и

некомпетентност.

Влиза се в омагьосан кръг, в който фиксирането в неблагополучията водят до нови грешки. Човек изпада в депресия, която може да се прояви с невъздържаност и агресия.

- Как да се излезе от ситуацията с професионално прегаряне? Например на учителя, който е намразил децата?

- Не е нужно да измисляме топлата вода. Успешна практика в държавите с осъзнат стремеж за съхраняване на потенциала на хората е след определено време учителите да бъдат пренасочвани към сходна професия.

В някои страни е регламентирано с нормативни актове такава промяна да се прави на 5-7 години. Други пътища за намаляване на риска от прегаряне е

да се гарантира

по-дълга

почивка,

допълнителна

квалификация,

надграждащо

обучение.

- Защо точно 5-7 години? Това ли е времето, за което натоварващите професии ти отнемат душата?

- Горе-долу, въпреки че няма защо да се заблуждаваме - човек може цял живот да живее в конфликт със себе си и желанията си и да продължава да упражнява опротивялата му професия. Но научно е установена цикличност от 5-7 години, през които изчерпваме потенциала си на определена позиция и се нуждаем от промяна.

- Как реагират на това твърдение хората у нас?

- Българинът не го осъзнава, а дори и когато някой му обърне внимание върху това, не го възприема като факт, който се отнася до него. Осъзната или не, истината е, че

днес човек

трябва

да променя

квалификацията

поне 3-4 пъти

през живота си.

Завършването на висше образование, да речем, е само началото. Възникват и ще възникват нови професии, стари отмират и това означава да продължаваш да учиш с темпото, диктувано от динамиката на пазара на труда. Дори да се преквалифицираш.

Като цяло животът днес изисква по-голяма гъвкавост и готовност за промени.

Категорично е доказано, че хората стават по-продуктивни и връщат чувството си за професионална удовлетвореност, ако за известно време са се занимавали с друга дейност. Не навсякъде това е осъществимо, но например в предприятията или в държавната администрация това може лесно да стане чрез вътрешна ротация на хората със сходна квалификация. Достатъчно е да има желание за презареждане на потенциала на екипа. 

- А ако мениджмънтът не е заинтересуван, не е чувал за бърнаут или не оценява щетите от явлението, може ли човек да си помогне по модела Мюнхаузен, като се спасява, теглейки се сам за косата?

- Всичко е в ръцете на човека, в реалността, която си създава, в неговите възприятия. Дори ако друг се опита да промени неблагоприятната за теб ситуация, но ти не възприемаш възможността като положителна, намерението се проваля. Естествено, има възможности за помощ отвън чрез психологическо консултиране, за някакъв вид терапия. Но основният начин за измъкване от професионалното изпепеляване е промяната, колкото и крайно да звучи. Напускането, смяната на заниманието. Изглежда, това интуитивно се осъзнава. По последни данни 30% от напускащите го обясняват със свръхнапрежението в работата. Допускам, че процентът е дори по-висок.

- В условия на тотална конкуренция губим ли реална представа колко стрес можем да понесем?

- Ако не придобие патологични измерения, стресът е нещо положително, мобилизира и ни държи във физическа и интелектуална форма. Когато надскочи поносимото за конкретния човек,

стресът се

отразява и на

физическото му

здраве: вдига се

кръвното, пада

имунната защита,

появява се хронична умора, може да възникне язва, соматични болки в стомаха и сърдечната област, вегетативни оплаквания.

- А при бърнаут?

- Той води до същите здравословни проблеми. Специфичното е, че това изпепеляване променя ценностите, разклаща представите за морала, деформира отношението към теб самия и към всичко, което те заобикаля.

В света са познати много модели за инвестиране в кадрите чрез управление на стреса. Хората са много по-продуктивни и дават дори това, което не си поискал от тях, когато се чувстват добре на работното си място, когато имат положителни преживявания. За разлика от машините те не може да бъдат включени в работен режим с натискане на копчето. Особеното при хората е, че са единственият ресурс, който може да увеличи 10 пъти производителността си и да дава печеливши идеи, ако компанията е направила така, че да се чувстват добре. Българските работодатели и топмениджърите рядко осъзнават, че трябва да се учат да управляват хора.

Грешат, че

производителността на човека

може да бъде изстискана

чрез страха да не загуби

работата си.

Разбира се, никой не иска да го уволнят. Но човек иска да се чувства на работното си място ценен, компетентен, уважаван, а трудът му - справедливо оценен. Всичко това не струва нищо, а рязко увеличава резултатите на екипа и спомага да се намали текучеството. Защото днес по-голям проблем от намирането на качествени кадри е тяхното задържане. Не е изненада, при положение че едва 6% от компаниите у нас имат политики екипът да се чувства удовлетворен. Парадоксалното е, че тази грижа не изисква много средства.

- Какъв съвет в тази насока бихте дали на средностатистическия работодател?

- На първо място, да си даде честен отговор кои фактори създават предпоставки за бърнаут сред хората му. При безпристрастен анализ винаги се оказва, че около 80% от причините за неудовлетвореност са свързани с организацията на работата. Следователно корекцията им не е свързана с инвестиции. Често единственото, което трябва да се направи, е

обучение на

мениджърите и

създаване на

корпоративна

култура на

добронамерено

общуване,

справедливо

отношение,

политики за хуманно управление на човешките ресурси. Решаваща роля хората да се чувстват добре и да са продуктивни имат мениджърите на екипи и начинът им на общуване.

У нас все още в индустрията преобладава технократското управление. Светът сменя този модел. Президентът на една от големите стоманодобивни компании в САЩ, който е 20-о поколение инженер, но това не му пречи да си е дал сметка за реалностите днес и да казва, че ако мениджърите разбираха от хора дори наполовина от това, което знаят за машините и технологиите, производителността на компанията ще е двойна.

Днес светът работи в икономика, за която не капиталите и увеличаването на мощностите водят до свърхрентабилност, а идеите, потенциалът на хората.

Бъдещето е икономика на знанието, конкуренция на идеите. А идеи се дават от свободни хора, които се чувстват добре.

Мачканият

със сила или

манипулиран

чрез страх човек

няма да може, а

ако може, няма

да иска да ти

даде идеите си.

Една от големите грешки на българския бизнес е, че той се уповава на силата на страха, на мантрата за тоягата и моркова. За сегашното поколение работодатели това е класически модел и не разбират, че реалностите бързо се променят. По-новите поколения отхвърлят такава перспектива за заетост. Те искат не само заплата, а и да се чувстват оценени човешки същества, с чувства и емоции и право на баланс между работа и личен живот. Във всички сфери най-проспериращите компании по света залагат на извличането на потенциала на хората, но по такъв начин, че и на тях да им е добре на работното им място.

Хората искат да изпитват удоволствие от работата си, да виждат смисъл в нея, да дават идеи и да ги реализират. Младите са изключително чувствителни към лайкване, както на сленг наричат одобрението. Трудно ще накараш стъпващите сега на пазара на труда от поколението Z да свършат нещо с думите: “Действай и не се обяснявай” или “Няма нужда да мислиш, изпълнявай”. Те искат да работят със съвременни технологии и в дружелюбна среда.

Поколението Z

гледа на

свободното си

време

със същата

сериозност, с

която се отнася

към кариерата си.

Авангард в използването на човешкия потенциал са високотехнологичните компании, където резултатът зависи особено силно от умението за работа с хора. Работодателите от останалите сектори, които бързо осъзнаят необходимостта от съвременни програми за управление на хората, ще “дръпнат” по-бързо. Тези, които продължат постарому, ще се учат по метода на пробите и грешките, когато хората им започнат да боледуват и да отсъстват от работа или директно да напускат от преумора и емоционално изтощение. В същото време няма откъде да се вземат готови кадри – знаем колко неадекватно за изискванията на бизнеса е образованието, трябва да се инвестира в тях. Но

вложенията в

квалификацията

на кадрите се

превръщат в

загуба, ако,

разочаровани от

психологическия

климат, напуснат.

- Кои са най-агресивните източници на стрес на работното място?

- Първият проблем е разминаването между изискванията на работодателя и реалните възможности на кадрите. В БСК работим за създаване на стандарти за компетентност по професии, това ще сближи максимално представите и очакванията на двете страни. Мощен източник на стрес са пропуски в организацията на работата:

неясно поставени

задачи,

прехвърляне

на вината,

форсиране

на задачите поради пропуснати срокове за започване. Друг аспект е атмосферата в компанията - конфликтните взаимоотношения, мачкането, интригантството, унизителното отношение към подчинените са предпоставка за бърнаут. Много

силен стресор е

толерирането

на приятели

и роднини

за сметка на другите,

включително чрез несправедливата оценка на труда, неравностойното заплащане и лишаването от възможност за допълнителна квалификация.

- Къде в този омагьосан кръг е напрежението?

- Безспорно “пресата” е много съществен източник на стрес. Скоростта, с която се случват промените в момента, е зашеметяваща. Тя следва верния усет на успешните работодатели, че днес не по-големият поглъща по-малкия, а по-бързият поглъща по-мудния.

Фирмите са в непрекъснат процес на нововъведения, промяната става начин на живот. Естественият стремеж да се запази статуквото влиза в конфликт с този процес и това безспорно поражда свръхстрес. На този фон

60% от

мениджърите

не се и опитват

да управляват

промяната, а я

налагат силово

и по този начин удвояват стреса.

Към всичко това се добавят чисто физически фактори за физиологичен стрес като шум, запрашеност и т.н. Но по оценка на специалистите психологическите провокации имат водеща роля за изпепеляването. От последиците на бърнаута бизнесът губи към 80 милиона лева за година. Приблизително на толкова се изчисляват преките и косвените щети от отсъствията по болест.

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Има ли чума, или не, думата да е на експертите

    Кажи-речи половината лято мина под знака на чумата по козите и овцете в Странджа. Броженията дойдоха преди всичко от една група хора, които се втурнаха да защитаваг козите на баба Дори, включиха се дори и политическите опоненти на правителството. Направи се внушението, че властта не мисли за народа,
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,