Хиляди българи на
опашка. Е, не може да
няма втори лифт
на Банско
Вземам думата като човек с 30-40 години трудов стаж в областта на правото. През всички тези години, когато се занимавах с административно право, и на думи, и на дела съм бил за засилен съдебен контрол на администрацията.
Ще ми позволите да се похваля. 1988 г. не кой да е, а аз, 38-годишното момче, написах съвместна статия с проф. д-р Живко Сталев в сп. “Държава и право”, която беше посветена на разширяване на съдебния контрол над администрацията.
В тази зала през 1990 г. и с подкрепата на ДПС, и с подкрепата на БСП бяха приети моите предложения за разширяване на съдебния контрол върху администрацията чрез промени в Закона за административното производство и закриване на т. нар. административни юрисдикции - органи към администрацията,
които
правораздават
Затова се отнасям с респект към ветото на държавния глава, не само защото това е негово конституционно право, а защото в самото вето има правилни съждения за ролята на съдебната власт в администрацията, за ролята на съответните инстанции. И тук съм съгласен с президента, че няма в системата на правни гаранции за защита на правата и законите интереси на гражданите, по-висши от съдебните.
Аз обаче ще призова да преодолеем ветото с аргумент на по-силно основание от изрична конституционна разпоредба, която не е коментирана във ветото. Може би защото не ползва суверенната воля на държавния глава.
Уважаеми колеги, трябва ясно да се чуе - административните актове по българската конституция подлежат на съдебен контрол, освен ако Народното събрание реши друго - чл. 120 ал. 2.
Имаме обща клауза за съдебен контрол, но имаме право на Народното събрание за определени институции не да намали броя на инстанциите, а въобще да изключи определена категория административни актове от съдебен контрол. Абсолютно ще е вярно, ако кажем, че не може парламентът да злоупотреби с това. Не може изключението на 120, ал. 2 да стане правило, а обща клауза - изключението. Но чуйте няколко решения на Конституционния съд.
Първото от тях е №5 от 1997 г. Докладчик е Пенчо Пенев, мой голям приятел, чудесен юрист, ваш депутат, ваш министър, след това конституционен съдия.
Вижте какво казва Конституционният съд - става дума за административни актове в областта на железопътния транспорт, свързани със Закона за административното производство, един указ за жп транспорта, който е със силата на закон. Народното събрание изключва съдебния контрол. Конституционният съд казва: “Право е Народното събрание”.
И чуйте мотивите: “Защото става дума за специфични актове в специфична дейност, свързана с живота и здравето на българските граждани. Тоест конституционна ценност, която е съпоставима с друга конституционна ценност - правото на защита по чл. 56.”
Изключение № 2, същата година, решение №18 - Народното събрание тогава си позволява
да изключи от
съдебен контрол
актове на
централната
банка
- така наречените отнемания или давания на сертификати, и КС казва, че Народното събрание е право, защото конституционното право на обжалване се конкурира с принципа на правовата държава, че трябва да бъдат защитени милионите вложители. За да стигнем до едно много популярно решение. То е № 4 от 2001 г., то разбуни много духовете, тъй като беше свързано с футболен клуб “Левски”, милиони привърженици, изгонването на Майкъл Чорни. Не собственик, благодетел на “Левски” беше той - 20 млн. даде.
Синята ми душа
се разкъса,
писаха: “Левскар закла Левски”, но гласувах, че не може да бъде обжалван акт, когато е свързан с националната сигурност.
Не казвам, че г-н Чорни е взривоопасен, но такива бяха мотивите и законът за чужденците не позволяваше. КС казва така - може да се изключат по чл. 120 ал. 2 не само инстанциите,
а въобще
съдебното
обжалване,
когато конституционно установени ценности и принципи могат да бъдат конкурентни на правото на защита.
Сега по въпроса за инстанциите - няма съмнение, че в България се въведе триинстанционен процес в гражданското, наказателното производство, възстанови се ВАС.
В решение №16 от 1998 г. КС казва, че е правило да има триинстанционно производство, но може да има изключения и процесът в гражданското, наказателното производство да бъде двуинстанционен и тогава отправяме в сила промени в НПК, които са до 2 инстанции. Мотивите на КС са за това изключение от правилото - бързина в процеса, дисциплинираност, правна сигурност.
Ако не чуем всички тези решения на КС, то няма и какво друго да чуем, защото конституцията нищо не казва по чл. 120, ал. 2.
Тя не може и да каже, защото животът е по-силен от всичко и не може всичко да влезе в конституцията - че може не само инстанциите да се ограничат, а въобще съдебното обжалване на административни актове, когато става дума за национален суверенитет, национална сигурност, конституционни права като живота и здравето на всички граждани, и ако се прехвърлим на конкретния случай - обекти със стратегическо значение - енергетиката, инфраструктура, жп и т.н. Утре ще стане едно земетресение, ще паднат скалите на Кресна и свърши. Бойко трябва да праща единствения или двата хеликоптера, които имаме, да спасяват.
В този случай нашето Народно събрание
можеше да не допуска съдебен
контрол, да пусне една съдебна
инстанция
Решение №6 от 2008 г. е по повод обществени поръчки, които се обжалват от КЗК и отиват на една инстанция във Върховния съд. Конституционният съд казва: Налице е правораздаване, щом има решен правен спор от една съдебна инстанция, посочена в българската конституция.
Свърших правната част и ще кажа няколко неща за така наречените неправителствени организации. Аз съм обикновен депутат, не съм член на партии.
За най-голямо съжаление, гражданското общество в България се изроди и неправителствени организации, някои с пари отвън се опитват да се качват на главата на националното правителство и в България, и в други страни. Всички ние сме демократи и си спомняте, че промените започнаха с екодвижения. Имаше и от лявата страна, и от дясната, и от центъра екозащитници. Аз никога не съм бил член на “Екогласност” и не ги разбирам много зелените работи, но на 3 ноември 1989 г. отидох на шествието на “Екогласност”. Нито на Нешка Робева, нито на Петър Слабаков, нито на Сашко Карачанов някой е плащал, ние плащахме за плакати. За пръв път извикахме пред парламента, бяха отворени прозорците на тоалетните и служители там стояха да
гледат кои са тези.
Като викнахме “Демокрация”,
затвориха прозорците
Никой не ни е плащал и така се роди промяната в България, така се роди гражданското общество. Сега то стана на платени протестъри и то се опитва, и съм съгласен с уважаемата г-жа Нинова (и се радвам, че е тука, въпреки че е претърпяла инцидент) за паралелна държава.
Аз я видях тази паралелна държава с очите си. Отивам преди 3 години - не съм скиор и няма да бъда. 7 часът сутринта по Евроспорт, това е телевизия, която я гледа цял свят - грейнало Банско, то едни планини, един красив град. Само след половин час тръгнах да се качвам, ВИП персона не защото съм Георги Марков, защото съм член на бюрото на БОК - дадоха ми едно картонче и минах по една пътека.
Като погледнах, видях другата паралелна България, хиляди обикновени български граждани, не членове на бюрото на БОК, се наредили на опашка за единствения нещастен лифт, идват да гледат състезанието, а то вече върви, те като минат първите 15, иди гледай след това.
Е, не може да няма
втори лифт на
Банско
и не може правозащитни организации - вижте, тук не става дума за БСП, ГЕРБ, ДПС. Тук става дума за нормално и ненормално. Не може да докараме най-големите скиори на България, за което заслуга има и федерацията, и да се опитаме да имаме втори Попангелов, дето бягахме от кръчмите да го гледаме как кара със Стенмарк и да няма втори лифт.
България е република, парламентарна, разбира се, подчертавам, с правителствено управление, защото вътрешната и външната политика се осъществява от правителството. Правителствено управление, а не неправителствено управление. Протестърите, ако искат, по конституция сдруженията нямат право на политическа дейност, те си позволяват истеричен политически език, но ако искат да управляват, да направят партии и да влязат в парламента, да направят 3 инстанции, 30, 300 - да спрат лифтовете, да спрат развитието, да вземат да спрат и метрото, че досега не са се сетили. Ние сме обаче парламентарната група на ГЕРБ, печелила 4 пъти изборите. Уважаваме държавната институция президент, уважаваме самия г-н президент, избран от 2 милиона българи, но имаме право да не се съгласим с ветото и да вървим напред. Правителствена, а не неправителствена демокрация.
------
* Публикуваме със съкращения изказването на депутата от парламентарната група на ГЕРБ и бивш конституционен съдия Георги Марков в четвъртък в дебата за промени в закона за опазване на околната среда, който бе върнат от президента. Заглавията са на редакцията.