Калин Димитров: Черно море консервира - затова най-добре запазените кораби в света са там

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6460964 www.24chasa.bg

Ако има морски музей на остров Свети Кирик, ще съберем всички находки, казва директорът на Центъра за подводна археология в Созопол

Д-р Калин Димитров, директор на Центъра по подводна археология в Созопол, бе сред участниците в един от най-големите проекти за морска археология в света Black Sea MAP. Тригодишната експедиция приключи преди броени дни с впечатляващи резултати. Откритите над 60 потънали кораба в Черно море го правят най-добрия подводен музей, те пишат историята на мореплаването отпреди 2500 г. Проектът е на Фондацията за образование и експедиции (ЕЕFE).

-  Д-р Димитров, как се чувставате на сушата няколко дни след експедицията?

- Уморен, защото на финала бяхме повече от 20 дни в морето. Имаше моменти, в които сме спали само по 4-5 часа, тъй като се случваха неща, които човек не иска да пропусне.

- Очаквахте ли такъв голям интерес към експедицията? Премиерът Борисов дойде специално да награди екипа от учени.

- Би трябвало да има много голям интерес към това, което правим, но си давам сметка, че то интересува доста тесен кръг от хора. Фактът, че премиерът дойде на борда, допълнително привлече интереса към нашата работа. Защото, когато политик от такъв ранг прави пиар на някакво начинание, то със сигурност е успешно.

- Как се работи с учени от различни националности, всеки име в своята област?

- Много естествено и приятно. Все пак сме събрани от общи археологически интереси, всички сме водолази, а това създава допълнително чувство за една общност.

- Стана ясно, че по време на експедицията са използвани роботизирани машини с дистанционно управление. Кое обаче бе най-екстремното спускане на хора от екипа?

- На над 90 метра дълбочина. Там слезе проф. Джон Адамс с оператора Роберто Риналди и двама асистенти - осигуряващи водолази. С помощта на специален водолазен апарат бе проучен кораб от X в., който ни впечатли с много добре запазена дървена част.

- Може ли да се каже, че резултатите от Black Sea MAP пренаписват историята?

- Смятам, че подобно твърдение е малко пресилено, но със сигурност това, което имаме като резултати, ще бъде оценено по света. Сега вече имаме

много повече данни

за историята на

корабостроенето и

мореплаването

Толкова запазени дървени кораби от всички епохи не са откривани никъде другаде.

Другата цел на експедицита беше да се съберат достатъчно данни за промените в нивото на Черно море. Географски, геологически, исторически. Ако знаем по-добре как се е развивало Черно море, това би било принос за много други дисциплини.

Замисляме да проведем научна конференция в края на 2018 г., на която да представим поне първите по-завършени резултати от експедицията.

- Колко българи участваха в проекта Black Sea MAP?

- Всички, които се занимават с подводна археология у нас, а това са седем-осем души.

- Разкажете малко повече за открития древногръцки кораб край Варна. Стана ясно, че това е най-старият и най-добре запазен кораб, откриван досега в света.

- Да, така е. Корабът е с много добре запазен корпус, който вероятно датира от класическата епоха или малко по-рано - от V в. пр. Хр. Голяма рядкост е, такова нещо в такова добро състояние никъде не е намирано, затова толкова му се радваме. Корабът е потънал така, че целият му ляв борд е експониран и се виждат много детайли. Открит е в т.нар. северна група корабокрушения, на около 2000 м дълбочина, южно от Варна. Успяхме да документираме отделни елементи на корабната конструкция, които изключително добре

повтарят плаването

на Одисей

- А дали няма заровени и златни съкровища? Вече се появиха такива слухове.

- Не, това е несериозно. Въпреки че казваме, че предметите по тези кораби са добре запазени, това е така заради специфичната среда, в която се намират. Тези дървени елементи са много крехки и ако се извадят на сушата, ще е необходим много дълъг и сложен процес на реставрация. Много ще бъде трудно да бъдат показани като оригинали. Благодарение на технологиите, които ползваме за тримерно сканиране, можем виртуално да ги показваме или да направим модели.

Ако имаме късмет да продължим проекта, ще помислим дали някой от тези кораби не бива да се проучи по-задълбочено, да се извадят повече находки. Това много зависи и от създаването на морски музей в Созопол. Има идея да се използват бившите сгради на военната база на остров Св. Кирик. Имаме вече достатъчно находки и история, която да покажем на хората.

- В коя част на Черно море са открити тези кораби?

- Може да разделим откритите останки от корабокрушения в две групи. Едните са по Южното Черноморие, другите - по трасето за “Южен поток”. Искам да уточня, че ние сме проучили над 60 останки от корабокрушения, но откритите от нас по време на експедицията са общо 23. Останалите са регистрирани при прочучванията за “Южен поток”. Наличието на груби данни на нас много ни помогна. Затова не бихме искали да си присвояваме тази информация, трябва да сме професионално почтени.

Основната ни задача бе да ги документираме добре, да ги заснемем, да направим тримерни модели, за да можем да определим какъв вид кораби са, към какъв културен период от развитието на Черноморието принадлежат.

- Това ли прави експедицията толкова важна?

- И това. Винаги сме знаели, че Черно море има изключителни условия за съхранение на корабни останки, но никога досега не сме имали възможност да ги наблюдаваме. Потвърди се, че в Черно море най-добре се съхраняват дървени корабни останки от всички други морета в света.

- Каква е причината?

- На дълбочина под 150-200 м няма кислород, няма процеси на гниене,

водата е силно

отровна и всичко,

което попадне там,

се консервира

- В експедицията бе включено и проучване на потънало селище край Ропотамо.

- През юни направихме подводни разкопки на малка дълбочина в залива пред устието на Ропотамо. Върнахме се към един обект, който е открит още в края на 70-те г. на миналия век и е проучван частично. Намерени са материали от късноосманския период и от късната архаика, началото на гръцката колонизация. Тогава са открити части от потопено селище от ранната бронзова епоха. Първите разкопки са правени под ръководството на проф. Иван Карайотов от Бургаския музей.

Потъналото селище

край Ропотамо

показва всички

периоди,

през които Българското Черноморие е било обитавано. Нашите проучвания показаха, че по-късните материали произхождат от времето, когато този залив е бил пристанище пред устието на Ропотамо. Стигнахме и до пласт от бронзовата епоха, но за съжаление, не можахме да го проучим на достатъчно голяма площ. Открихме десетки амфори, чаши, съдове от всички епохи. Силно се надявам догодина през септември да възстановим проучването.

- Възможно ли е продължение на проекта Black Sea MAP в Черно море?

- Надяваме се това да стане в няколко формата. Да продължим за доста по-дълго време с разкопките в залива пред устието на Ропотамо. Това е проект, за който не е нужно много голямо финансиране. Надяваме се обаче и на продължение на другата част на проекта, свързана с дълбоководните корабокрушения. Но тя изисква събиране на сериозни средства, за да се подходи по начина, по който досега се работеше - с върхови технологии, които изследват големи дълбочни. Предполагам, че това няма да се случи по-рано от 2019 г.

- Първоначално обаче проектът е трябвало да се реализира в Турция.

- Да, така е. Турция е била предпочетена като по-позната археологическа дестинация за международни експедиции. Но организаторите са срещнали различни административни трудности и неясноти. И тогава са си казали: защо пък да не пробваме в България?

И тук може би е приносът на нашия колега Крум Бъчваров, който работи в Университета на Кънектикът в САЩ. С него сме проучвали през 2000-2003 г. едно малко корабокрушение край Китен. Той познаваше добре административната процедура за получаване на разрешение за международна експедиция у нас. Когато го попитали може ли в България да се направи такава експедиция, той не само казал, че може, но стъпка по стъпка е уточнил какво точно трябва да се направи. За нас бе много важно, че получихме пълно съдействие от българските власти.

  • Нов национален стадион – крайно време беше

    Нов национален стадион – крайно време беше

    В интервю за “24 часа” - първо след победата на конгреса над Димитър Бербатов, преизбраният за пети път за президент на БФС Борислав Михайлов разкрива четирите си основни цели, които си е набелязал в следващите четири години. Цялото интервю може да прочетете в съботния ни брой, но Михайлов признава, че една от мечтите му винаги е била нов
  • Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Как Слави си е представял политиката? Като честен манастир? Да, протестът свърши снощи. Андрей Райчев го напомни. Ако искате, бройте го днес, петък, тринайсети – за по-лесно запомняне. Няма драма, протестът имаше смисъл. Моделът „Борисов“ вече трябваше да се смени. Даже протестът свърши, точно където трябваше – като протест именно; свали Борисов

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо