Доц. Красимира Александрова: Интересът към четенето се завръща след пълнолетието

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6463311 www.24chasa.bg

“24 часа” и “Виваком” направиха национално проучване сред 17-19-годишни за техните любими книги. Резултатите показаха страст към фентъзи и историческа българска литература. Ето какво коментира директора на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" доц. Красимира Александрова за четенето и любимите книги на тийнеджърите.

Ако в един семеен дом книгите отсъстват, няма как да очакваме от децата да четат, казва директорът на Националната библиотека  “Св. св. Кирил и Методий”

- Г-жо Александрова, като директор на най-голямото интелектуално хранилище на българите - Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, сигурно имате впечатления дали тийнейджъри идват да четат тук?

- Националната библиотека съхранява осем милиона документа, но държа да направя едно уточнение - профилът ѝ е малко по-различен от общоприетото разбиране за обществените библиотеки. По-специализирана организация е, потребителите ѝ имат специфични търсения. Освен това тук може да се чете само в читалните и не се изнасят книги за дома. Но за да отговоря на въпроса ви, ще припомня, че през септември 2016 г. взехме решение да намалим възрастовата граница за читателите, тоест и навършилите 14 г. да могат да ползват услугите на библиотеката. Година по-късно вече се убедихме, че то е било правилно. При нас идват и тийнейджъри, при това със сериозни и трайни интереси. Те са

7 на сто от

посетителите

в библиотеката.

- “24 часа” и “Виваком” направихме огромна кампания - “18-те книги за вашето литературно пълнолетие”, в която възрастни и тийнейджъри препоръчваха книгите, които трябва и обичат да четат. Децата посочиха 1400 заглавия, възрастните - 3 пъти повече. Това какъв знак е?

- Добър, защото възрастните са имали повече време да четат книги и да ги осмислят. Но според мен говоренето и посочването по-скоро са резултат от необходими предходни действия. Тук на първо място поставям семейството. Ако в един дом няма книги, какво да очакваме от тези деца? Естественият равнопоставен партньор в тази кауза са училището и учителите, от които се очаква да продължат направеното от родителите. Личното ми мнение е, че в тази мисия обикновено се пропуска ролята на библиотеката. А тя е естественият посредник между семейство и училище. В нея се отива доброволно, там прекарваш времето си в приятна, предразполагаща обстановка. И най-важното -

библиотеката

е третото място, където всеки има право на личен избор - кога да я посети, какво да чете, колко време да остане там.

Освен това тъкмо чрез библиотеките проблеми като функционална и номинална неграмотност сред част от младите могат да бъдат преодолени. За функционалната неграмотност има стряскащи цифри, които ни задължават като общество да реагираме бързо и адекватно.

Колкото до номиналната неграмотност, смятам, че проблемът е повече от сериозен, щом 30% от учениците не разбират текста, който четат. Едно от доказаните ефективни решения е редовното четене. И по-конкретно четенето на глас, като се започне от ранна детска възраст и се превърне в навик и на възрастните. Преди няколко години имаше инициатива за четене на глас, с която се ангажираха библиотеките в цялата страна. Убедена съм, че възпитаването на култура на четене е важен процес, който често се пренебрегва в образователните институции, а последствията са трудно поправими.

- Според социолога Кънчо Стойчев днес децата четат по-малко книги и гледат повече картинки. Лошо ли е това?

- Доколкото знам, това е изводът от мащабно изследване и важи за съвременните деца въобще. Всички сме чели за характерните особености на т.нар. Y поколение (днешните 20-30-годишни) и следващото го Z поколение ( родените в новия век). И едните, и другите

порастват в

различна среда

от тази на техните родители, баби и дядовци, развиват се, учат и работят в обстоятелства на бурен растеж на модерни технологии и непознати допреди двайсетина години начини за комуникация. Защо тогава да се учудваме, че вниманието на тези млади хора се фокусира само тогава, когато има правилна или подходяща картинка? Важно е обаче каква е картинката, какви са посланията, които изображенията отправят чрез нея, провокират ли към четене.

Помня как учителка от помощно училище искаше да запознае учениците си с романа “Тютюн”. Най-напред направихме видеопрожекция, по време на която тя правеше коментари за героите и събитията и така подпомагаше осмислянето на сюжета. Удовлетворението дойде малко по-късно, когато 5 или 6 деца от класа пожелаха да си вземат романа и да го четат вкъщи. Това е постижение. И в крайна сметка е резултат от “гледане на картинки”. Затова твърдя, че е важен подходът - как да се провокира любопитството към книгата и как да бъдат убедени децата да я отворят и прочетат. Ако това може да го направи изображението, защо не?!

В този процес за мен е важно да се оцени по достойнство мястото и ролята на хората, които работят в библиотеката. Те са не по-малко добри професионалисти от всички други специалисти с отношение към образованието, книгите, четенето, културата, за които сме свикнали да говорим. Просто обществото трябва да преоткрие библиотекарите, да им се довери и да започне да използва потенциала им. Да не говорим, че библиотеките имат и обществена функция - там можеш да четеш, да поговориш с някого, да пиеш кафе, да обмениш идеи, можеш даже да се влюбиш. Въпросът е да има среда, в която да се предразполага да се чувстваш комфортно. И тогава, дори да липсват навици за четене (пропуснати в семейството или в училището), някак по естествен начин се стига и до книгата.

- Първото място в общата класация на 18-те любими книги на тийнейджърите е за “Хари Потър” на Джоан К. Роулинг. Единственият български автор е Антон Дончев с “Време разделно”. По-малко ли четат децата българска литература?

- Не бих се ангажирала с подобно твърдение. Децата четат това, което им харесва. Личните ми впечатления са, че

децата и

младежите

четат

Преди дни имах разговор с позната, която беше категорична, че когато в учебната програма липсва например “Балканджи Йово”, това не означава, че детето й няма да го знае. “Аз ще му го прочета”, каза тя. Разказвам тази случка, защото и семейството, и училището, и библиотеката са еднакво важни и добрата комуникация между тях е определяща за преодоляване на проблемите с неграмотността.

Присъствието на Антон Дончев с “Време разделно” в топ 18 на най-любимите книги на тийнейджърите е прекрасно. И независимо че е изведен като единствен български автор в тази класация, аз не мисля, че децата не четат българска литература. Ако детето чете редовно вкъщи, ще чете и български, и чужди автори - на практика това е важното. Не бих пренебрегнала обаче “Хари Потър”. Онзи, който не е чел поредицата, ще знае ли

какво е мъгъл например? И аз не знаех, че мъгъл означава обикновен човек, но когато едно детенце ми го каза, сама реших да видя за какво става въпрос.

- Според данните от проучването, което “24 часа” проведе, младите се увличат и от българска историческа литература - Левски, Ботев, Захари Стоянов, популярно написана българска история. Как го обяснявате?

- Като казвате Левски, аз съм удовлетворена, че ние от Националната библиотека имаме немалък принос за популяризиране на живота и делото му. Във връзка с отбелязване на 180 г. от неговото рождение 2017-а бе обявена за година на Левски и се организират, включително при нас, интересни и атрактивни събития. А защо се предпочита историческата тематика? Едно от обясненията е, че ние, българите, обичаме да пътуваме - не само зад граница, но и в родината си. Плиска, Мадара, Преслав, Велико Търново, Шипка, Перперикон са святи места, които все повече млади семейства посещават с децата си. Това води до желание и да се прочете повече. И може би е крайно време по-ревностно да изучаваме и да се отнасяме към историята ни, за да придобием обосновано, а не криворазбрано национално самочувствие. Така ще излезем от клишетата, с които години наред сме оправдавали грешките си.

- Преподавате на студенти - те четат ли?

- Когато миналата година започна вашата кампания за 18-те книги, направих анкета с моите студенти за заглавията, които са прочели като деца и които смятат, че са ги изградили като личности. Пазя тези анкети в архива си, защото резултатите са интересни, вдъхновяващи и обнадеждаващи.

- Намирате ли разлика с нашата класация?

- Не много голяма, но интересът към българските и чуждестранните автори е почти равностоен. Потвърждава се наблюдението ми, че в началното училище, вероятно под влияние и на родителите си, те са чели много. Следва период на затишие и то е обяснимо - трудната тийнейджърска възраст, когато се чете по-малко. След като завършат средно образование обаче, младите споделят, че интересът им към книгата и четенето се възобновява. Много често студенти ми задават въпроса: “Какво сме пропуснали?” Притеснява ги, че сега четат популярното, модерното, но им липсва основата. Днешните 20-годишни често не познават класиката - българската, руската, западната. Затова е важно не просто да се чете, а какво се чете. Възрастните сме тези, които трябва да изградим уменията за избор на стойностно четиво. И както акад. Антон Дончев казва, “сега всеки може да напише и издаде книга, по-важно е кой би я прочел”.

Визитка

* Родена е в Шумен. Завършва българска филология в Шуменския университет

* Специализира “Мениджмънт на културата” в НБУ

* Доктор по библиография и доцент в УНИБИТ

* От май 2016 г. е директор на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Кой забрави, че кучетата се водят само на каишка

    Помните ли смъртта на един възрастен професор, нахапан жестоко от глутница кучета през 2012 г.? След неговата драматична история мерките за бездомните кучета и правилата за домашните любимци пак се затегнаха. Само че - както винаги, от ден до пладне. Правила има, но никой не ги спазва. От 10 кучета в парка най-много две-три да са на каишка,
  • Антиваксърите ходят по плоската Земя и ги е страх да не паднат от ръба

    “Преди 1500 години всеки е знаел, че Земята е центърът на Вселената. Преди 500 години всеки е знаел, че Земята е плоска. А преди 15 минути ти мислеше, че хората сме сами на тази планета. Представи си какво ще знаеш утре.” Репликата е произнесена от агент Кей (Томи Лий Джоунс) към неговото протеже Джей (Уил Смит) в хитовия филм от 1997 г.

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо