Доц. Красимира Александрова: Интересът към четенето се завръща след пълнолетието

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6463311 www.24chasa.bg

“24 часа” и “Виваком” направиха национално проучване сред 17-19-годишни за техните любими книги. Резултатите показаха страст към фентъзи и историческа българска литература. Ето какво коментира директора на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" доц. Красимира Александрова за четенето и любимите книги на тийнеджърите.

Ако в един семеен дом книгите отсъстват, няма как да очакваме от децата да четат, казва директорът на Националната библиотека  “Св. св. Кирил и Методий”

- Г-жо Александрова, като директор на най-голямото интелектуално хранилище на българите - Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, сигурно имате впечатления дали тийнейджъри идват да четат тук?

- Националната библиотека съхранява осем милиона документа, но държа да направя едно уточнение - профилът ѝ е малко по-различен от общоприетото разбиране за обществените библиотеки. По-специализирана организация е, потребителите ѝ имат специфични търсения. Освен това тук може да се чете само в читалните и не се изнасят книги за дома. Но за да отговоря на въпроса ви, ще припомня, че през септември 2016 г. взехме решение да намалим възрастовата граница за читателите, тоест и навършилите 14 г. да могат да ползват услугите на библиотеката. Година по-късно вече се убедихме, че то е било правилно. При нас идват и тийнейджъри, при това със сериозни и трайни интереси. Те са

7 на сто от

посетителите

в библиотеката.

- “24 часа” и “Виваком” направихме огромна кампания - “18-те книги за вашето литературно пълнолетие”, в която възрастни и тийнейджъри препоръчваха книгите, които трябва и обичат да четат. Децата посочиха 1400 заглавия, възрастните - 3 пъти повече. Това какъв знак е?

- Добър, защото възрастните са имали повече време да четат книги и да ги осмислят. Но според мен говоренето и посочването по-скоро са резултат от необходими предходни действия. Тук на първо място поставям семейството. Ако в един дом няма книги, какво да очакваме от тези деца? Естественият равнопоставен партньор в тази кауза са училището и учителите, от които се очаква да продължат направеното от родителите. Личното ми мнение е, че в тази мисия обикновено се пропуска ролята на библиотеката. А тя е естественият посредник между семейство и училище. В нея се отива доброволно, там прекарваш времето си в приятна, предразполагаща обстановка. И най-важното -

библиотеката

е третото място, където всеки има право на личен избор - кога да я посети, какво да чете, колко време да остане там.

Освен това тъкмо чрез библиотеките проблеми като функционална и номинална неграмотност сред част от младите могат да бъдат преодолени. За функционалната неграмотност има стряскащи цифри, които ни задължават като общество да реагираме бързо и адекватно.

Колкото до номиналната неграмотност, смятам, че проблемът е повече от сериозен, щом 30% от учениците не разбират текста, който четат. Едно от доказаните ефективни решения е редовното четене. И по-конкретно четенето на глас, като се започне от ранна детска възраст и се превърне в навик и на възрастните. Преди няколко години имаше инициатива за четене на глас, с която се ангажираха библиотеките в цялата страна. Убедена съм, че възпитаването на култура на четене е важен процес, който често се пренебрегва в образователните институции, а последствията са трудно поправими.

- Според социолога Кънчо Стойчев днес децата четат по-малко книги и гледат повече картинки. Лошо ли е това?

- Доколкото знам, това е изводът от мащабно изследване и важи за съвременните деца въобще. Всички сме чели за характерните особености на т.нар. Y поколение (днешните 20-30-годишни) и следващото го Z поколение ( родените в новия век). И едните, и другите

порастват в

различна среда

от тази на техните родители, баби и дядовци, развиват се, учат и работят в обстоятелства на бурен растеж на модерни технологии и непознати допреди двайсетина години начини за комуникация. Защо тогава да се учудваме, че вниманието на тези млади хора се фокусира само тогава, когато има правилна или подходяща картинка? Важно е обаче каква е картинката, какви са посланията, които изображенията отправят чрез нея, провокират ли към четене.

Помня как учителка от помощно училище искаше да запознае учениците си с романа “Тютюн”. Най-напред направихме видеопрожекция, по време на която тя правеше коментари за героите и събитията и така подпомагаше осмислянето на сюжета. Удовлетворението дойде малко по-късно, когато 5 или 6 деца от класа пожелаха да си вземат романа и да го четат вкъщи. Това е постижение. И в крайна сметка е резултат от “гледане на картинки”. Затова твърдя, че е важен подходът - как да се провокира любопитството към книгата и как да бъдат убедени децата да я отворят и прочетат. Ако това може да го направи изображението, защо не?!

В този процес за мен е важно да се оцени по достойнство мястото и ролята на хората, които работят в библиотеката. Те са не по-малко добри професионалисти от всички други специалисти с отношение към образованието, книгите, четенето, културата, за които сме свикнали да говорим. Просто обществото трябва да преоткрие библиотекарите, да им се довери и да започне да използва потенциала им. Да не говорим, че библиотеките имат и обществена функция - там можеш да четеш, да поговориш с някого, да пиеш кафе, да обмениш идеи, можеш даже да се влюбиш. Въпросът е да има среда, в която да се предразполага да се чувстваш комфортно. И тогава, дори да липсват навици за четене (пропуснати в семейството или в училището), някак по естествен начин се стига и до книгата.

- Първото място в общата класация на 18-те любими книги на тийнейджърите е за “Хари Потър” на Джоан К. Роулинг. Единственият български автор е Антон Дончев с “Време разделно”. По-малко ли четат децата българска литература?

- Не бих се ангажирала с подобно твърдение. Децата четат това, което им харесва. Личните ми впечатления са, че

децата и

младежите

четат

Преди дни имах разговор с позната, която беше категорична, че когато в учебната програма липсва например “Балканджи Йово”, това не означава, че детето й няма да го знае. “Аз ще му го прочета”, каза тя. Разказвам тази случка, защото и семейството, и училището, и библиотеката са еднакво важни и добрата комуникация между тях е определяща за преодоляване на проблемите с неграмотността.

Присъствието на Антон Дончев с “Време разделно” в топ 18 на най-любимите книги на тийнейджърите е прекрасно. И независимо че е изведен като единствен български автор в тази класация, аз не мисля, че децата не четат българска литература. Ако детето чете редовно вкъщи, ще чете и български, и чужди автори - на практика това е важното. Не бих пренебрегнала обаче “Хари Потър”. Онзи, който не е чел поредицата, ще знае ли

какво е мъгъл например? И аз не знаех, че мъгъл означава обикновен човек, но когато едно детенце ми го каза, сама реших да видя за какво става въпрос.

- Според данните от проучването, което “24 часа” проведе, младите се увличат и от българска историческа литература - Левски, Ботев, Захари Стоянов, популярно написана българска история. Как го обяснявате?

- Като казвате Левски, аз съм удовлетворена, че ние от Националната библиотека имаме немалък принос за популяризиране на живота и делото му. Във връзка с отбелязване на 180 г. от неговото рождение 2017-а бе обявена за година на Левски и се организират, включително при нас, интересни и атрактивни събития. А защо се предпочита историческата тематика? Едно от обясненията е, че ние, българите, обичаме да пътуваме - не само зад граница, но и в родината си. Плиска, Мадара, Преслав, Велико Търново, Шипка, Перперикон са святи места, които все повече млади семейства посещават с децата си. Това води до желание и да се прочете повече. И може би е крайно време по-ревностно да изучаваме и да се отнасяме към историята ни, за да придобием обосновано, а не криворазбрано национално самочувствие. Така ще излезем от клишетата, с които години наред сме оправдавали грешките си.

- Преподавате на студенти - те четат ли?

- Когато миналата година започна вашата кампания за 18-те книги, направих анкета с моите студенти за заглавията, които са прочели като деца и които смятат, че са ги изградили като личности. Пазя тези анкети в архива си, защото резултатите са интересни, вдъхновяващи и обнадеждаващи.

- Намирате ли разлика с нашата класация?

- Не много голяма, но интересът към българските и чуждестранните автори е почти равностоен. Потвърждава се наблюдението ми, че в началното училище, вероятно под влияние и на родителите си, те са чели много. Следва период на затишие и то е обяснимо - трудната тийнейджърска възраст, когато се чете по-малко. След като завършат средно образование обаче, младите споделят, че интересът им към книгата и четенето се възобновява. Много често студенти ми задават въпроса: “Какво сме пропуснали?” Притеснява ги, че сега четат популярното, модерното, но им липсва основата. Днешните 20-годишни често не познават класиката - българската, руската, западната. Затова е важно не просто да се чете, а какво се чете. Възрастните сме тези, които трябва да изградим уменията за избор на стойностно четиво. И както акад. Антон Дончев казва, “сега всеки може да напише и издаде книга, по-важно е кой би я прочел”.

Визитка

* Родена е в Шумен. Завършва българска филология в Шуменския университет

* Специализира “Мениджмънт на културата” в НБУ

* Доктор по библиография и доцент в УНИБИТ

* От май 2016 г. е директор на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Строго наказание за измамника, продавал белина като лекарство

    Прокуратурата в Бургас е образувала досъдебно производство срещу измамник, продавал белина като чудотворно лекарство срещу рак, аутизъм, камъни в бъбреците, бактерии, вируси и др. Това не е обикновена измама и затова прокуратурата, а евентуално и съдът след това трябва да се отнесат с цялата строгост на закона към извършителя.