Кога прегрява икономиката

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6463314 www.24chasa.bg

И икономиката, и бюджетът дават повод за повишен оптимизъм, но ще се наложи ли охлаждане?

На заседание на бюджетната комисия миналата седмица министърът на финансите Владислав Горанов успокои депутатите, че бюджетът върви добре и дефицитът ще е по-нисък от планираното, значително увеличи прогнозата за икономическия растеж през тази и следващите години до 3,9-4% и дори предупреди, че икономиката върви към прегряване и може да се наложи охлаждане.

До този момент Министерството на финансите даваше доста скромни прогнози за икономическия растеж - едва 3% за 2017 г. и съвсем малко повече за следващите години (3,1 до 3,2% за периода до 2020 г.). Сега очакванията рязко са вдигнати до близо 4% темп на

растеж, който не

е постиган от 9 г.

насам. За това има основания. От една страна, европейската икономика също се справя много по-добре от прогнозите и се развива по-бързо дори от американската икономика. От друга страна, в България растежът също е по-висок – достигна 3,6% според сезонно изгладените данни и дори 4,2% по неизгладените данни. И при двете статистики се наблюдава постепенно ускорение в последните тримесечия.

При бюджета също има сериозно подобрение и надминаване на заложените прогнози. През последните месеци

данъчните

приходи се

увеличават

със 7-8%,

което е много над планираните 4,2%. Бюджетните разходи също се увеличават, но заради изборите бяха забавени редица инфраструктурни и инвестиционни проекти, което ще отложи част от харчовете. Държавният дълг намаля сериозно – от 29,1% от БВП в края на миналата година той спадна до 25,4% през юли тази година.

Всичко това показва, че наистина има поводи за повишаване на очакванията за икономическите индикатори. В тази посока са и очакванията за подобрение в използването на еврофондовете, размразяване на инфраструктурните проекти, както и

растежа в

кредитирането

и събуждането на строителството, особено на жилищни и административни сгради. И икономиката, и бюджетът дават повод за повишен оптимизъм, но дали сме стигнали точката на прегряване?

Прегряване на икономиката се получава, когато икономическият растеж надмине потенциала - или, с други думи, когато съвкупното търсене надмине съвкупното предлагане. При такова състояние на икономиката се стига до редица проблеми, например

висока инфлация,

бързо

задлъжняване

и увеличение на държавния и/или частния дълг, рязко поскъпване на финансови и реални активи (включително жилищата), неустойчив бум в строителството или формиране на “балони” на финансовите пазари.

Такова прегряване на икономиката България изпита в последните години преди кризата. Тогава индексът на фондовата борса поскъпваше почти всеки ден, кредитирането се увеличаваше неконтролируемо, цените на имотите растяха с едни от най-високите темпове в света, строителството отчиташе рекорди, а инфлацията достигна двуцифрени нива. Всичко това се движеше от свръхоптимизъм и огромен приток на капитали към страната.

Но със започването на кризата всичко се срути – и борсата, и строителството, и цените на имотите, а много от кредитите се оказаха лоши. Прегряването оставя много проблеми след себе си, които стават видими едва когато приключи.

След предкризисното прегряване обаче минахме в обратната крайност -

стагнация

и депресия

Години наред заради свръхпесимизъм нищо не се случваше: нито се започваха нови проекти, нито имаше кредитиране, нито строителство, нито нови инвестиции, нито нови работни места. Инфлацията пък се превърна в дефлация. Поне 6-7 години икономиката беше във фризера. Едва в последните 2-3 години започна възстановяване. Но дали вече има прегряване?

Ако започнем с инфлацията – едва наскоро дефлацията изчезна и се появи инфлация, но тя остава ниска, малко над един процент на годишна основа. Държавният дълг намалява, а кредитирането за частния сектор расте, но темповете са ниски до умерени. Недвижимите имоти излязоха от депресията и вече поскъпват, но темповете са все още ниски. Строителната активност е далеч по-ниска, отколкото преди кризата. Индексът на фондовата борса се повишава, но е многократно по-нисък от високите нива преди кризата. Като цяло данните за момента говорят за здравословно ускоряване на икономическата активност, без признаци на прегряване.

На този етап прегряване няма, но има някои индикации, че това ще се промени в следващите години. На първо място, според последните данни на статистиката сме достигнали рекордно висок коефициент на заетост, а

дефицитът на

квалифицирани

кадри се

увеличава

Това води до неизбежно повишение на заплатите, което постепенно ще се отрази и на инфлацията. Строителството е все още депресирано, но през последното тримесечие разрешенията за строеж скочиха рязко, а почти ежеседмично се обявяват проекти за нови небостъргачи. Ултраниските лихви и обилната финансова ликвидност в Европа

се просмукват

и към България

Въпреки тези индикации е рано да започваме охлаждане на икономиката. На този етап основното, което трябва да се направи, е да се продължи политиката на премахване на бюджетния дефицит – колкото по-скоро, толкова по-добре. Още по-важни са структурните реформи в икономиката, образованието и пазара на труда, за да се увеличи производителността и повече незаети да навлязат на пазара на труда. Така здравословният растеж може да продължи по-дълго и да се отложи прегряването.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
  • Комуникацията ви куца - говорете си

    В ерата на интернет, когато човек може да се свърже с всяка точка на земята за нула време, на българския властови триъгълник (или многоъгълник) комуникацията здраво му куца. Поводи тези дни имаше в изобилие. Голяма пушилка се вдигна (пак) за втория лифт на Банско, а ако се бяха чули навреме сериозни аргументи, нямаше да има сръдни.
  • Коментари на седмицата. №2: Гърци и турци - борба от векове за векове

    Обикновено на Балканите от историята не се вадят поуки, а прехвърчат искри ЖЕЛАНИЕТО на Ердоган за ревизия на Лозанския мирен договор за пореден път извади на преден план геополитическия сблъсък между гърци и турци. Сблъсък с хилядолетна история. Конфликт за това кой да държи ключа към Източното Средиземноморие. Той започва още през 1071 г.