Сценариите от гледна точка на обществото и на отделния ученик
Тези дни се заговори за промени в учебната програма, свързани с въвеждането на първи етап на средното образование. Което бе заложено в приетия преди няколко години Закон за училищното и предучилищното образование.
Въвеждането на писта за по-ранно завършване на училище е значителна промяна. Предложенията за завършване на средно образование след 10-и клас датират поне от началото на века, а може и от по-рано. Основните аргументи са два. Първият: в 10-и клас повечето ученици излизат от задължителната училищна възраст (16 години) и са в правото си, ако желаят, да спрат да посещават училище. Сега
обучението им
няма да свършва
в нищото,
а с получаване на удостоверение за завършен първи гимназиален етап. Законодателят предполага, че това може да се окаже добър стимул за оставане в училище до края на 10-и клас за ученици, които иначе биха отпаднали по-рано. Това удостоверение не дава възможност за кандидатстване във висши училища, но дава достъп до обучения за придобиване на професионална квалификация.
Доколко това ще се окаже ценено от учениците, е спорен въпрос, чийто отговор предстои да разберем. Стимулите, свързани с получаването на удостоверения и дипломи, невинаги работят. В момента много ученици завършват 12-и клас, но не се явяват или не успяват на матурите и съответно не получават диплома. Още повече са тези, които минават през цикъла на професионалното обучение и накрая не се явяват на държавен изпит по професията.
Като човек, който вяра силно в образованието и ученето въобще, обичам да мисля, че никога не е късно човек да продължи да учи важни неща.
Нека си представим два случая. Някой, за когото 10-и клас е близо до неговия минимум, решава засега да спре с ученето дотук. За друг 10-и клас е близо до неговия максимум и той се колебае дали да положи още усилия, за да стигне дотам. Ако първият никога не продължи напред, а вторият никога не завърши 10-и клас, законът ще има негативен резултат. Ако се случи точно обратното, законът ще изпълни до голяма степен мисията си.
Или, да кажем, един безработен млад човек с основно образование установи, че в момента шансът му за намиране на работа е свързан с получаването на шофьорска книжка. (Сега се обвързва вземането на този документ с определено образователно ниво, макар че няма доказателства хората с по-ниско образование да са по-лоши шофьори.) От нея го делят или само няколко месеца курсове, или допълнително още 2 или 3 г. в училище. В единия случай той решава да довърши образованието си,
като намира
начин
междувременно
да издържа
себе си
(и семейството си, ако вече има такова). В другия случай просто въпросният млад човек остава без работа и, да кажем, тръгва по лош път.
Опасенията ми около въвеждането на писта за ранно завършване на училище са свързани с дълбоката философия на тази мярка, която я обединява с други съществени промени като въвеждането на дуално обучение. И двете идеи залагат на по-ранното включване на пазара на труда и ранното придобиване на някаква професия, която в общия случай изисква технически умения и редица други качества, но не изисква много дълбоки знания.
Ако наистина вървим към икономика на знанието, тази стратегия може да се окаже погрешна. Трябва обаче да отбележа, че и на ниво ЕС идеите за бъдещето на образованието са пронизани от множество противоречия. По простата причина, че са създадени под натиска на най-различни професионални гилдии и интереси.