Трима от най-добрите гинеколози: "Майчин дом" е сред отличниците в Европа при спасяване на бебета с екстремно ниско тегло

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6472623 www.24chasa.bg
Доц. Иван Костов е директор на университетската АГ болница "Майчин дом"

“Майчин дом” е сред отличниците в Европа при спасяване на бебета с екстремно ниско тегло, обясняват доц. Иван Костов, д-р Таня Праматарова и проф. Асен Николов

- Амбициите на най-голямата АГ болница у нас

са да се превърне в балкански център за женско здраве

- Клиника за рак на гърдата ще попълни

портфолиото на здравното заведение

- За първи път в България, а не в чужбина ще се

диагностицират вродените заболявания на бременните

- Недоносените новородени стават повече, а високорисковите

раждания трябва да се заплащат изцяло от здравната каса, казват още трима от най-добрите акушеро-гинекологични специалисти в България

Доц. Иван Костов завършва медицина в София през 1997 г. Взема специалност по акушерство и гинекология през 2001 г. Работил е в “Пирогов” и във ВМА. От 2004 г. е магистър по здравен мениджмънт. Има дисертация на тема “Рамка на национален модел на електронното здравеопазване в България”. Между 2009 и април 2017 г. е ръководил общинските АГ болници “Св. София” и “Шейново”.

Д-р Таня Праматарова е началник на отделение “Физиологично” в Клиниката по неонатология на “Майчин дом”. Работи в болницата от 1988 г.
Завършва медицина в София през 1984 г. Работи по разпределение в Благоевград. След това е клиничен ординатор, по-късно асистент в Института по педиатрия в София. Има 2 специалности - педиатрия и неонатология, и докторска дисертация за профилактиката и лечението на анемия при недоносени.

Проф. Асен Николов е и ръководител на Катедрата по АГ в Медицинския университет - София. Национален консултант по акушерство и гинекология, избран за следващ председател на Българското дружество по акушерство и гинекология. Преминал е следдипломни курсове по мамология, ехография, колпоскопия, лапароскопия. Специализирал е във водещи центрове във Франция и Великобритания.

- Доц. Костов, как ще се развива най-голямата АГ болница у нас “Майчин дом”?

- Тя има огромен ресурс и в последните години бележи ръст в дейността си. Най-старата АГ болница у нас, вече със 115-годишна история, принадлежи към семейството на Медицинския университет - София, и е рождено място на стотици хиляди българи. Част от нашия колектив е и ректорът на МУ проф. Виктор Златков. В болницата са базирани катедрите по акушерство и гинекология, по анестезиология и по медицинска генетика. Тя е

лидер по брой

раждания в

страната - през

2016 г. те са

4012,

тази година се движим с подобни темпове. “Майчин дом” е институция, а амбициите на ръководството са тя да стане и балкански център за женско здраве. Тук работят 3-ма национални консултанти: проф. Асен Николов - по акушерство и гинекология, проф. Боряна Слънчева - по неонатология и началник на Клиниката по неонатология, проф. Силви Георгиев - по анестезиология и реанимация.

- Предвиждат ли се нови дейности и структури?

- Някои от основните посоки за развитие са за лечението на стерилитет и диагностиката на генетични заболявания - при нас се намира уникалната Национална генетична лаборатория. Предвиждаме и структура за лечение на рак на гърдата, с което ще попълним портфолиото на болницата, това е единствената липсваща клиника. За разлика от другите болници “Майчин дом” има и кръвна банка, което позволява да бъде водещ център в онкогинекологията и да посреща тежки раждания, при които кръвопреливането е животоспасяващо.

Болницата се превръща във водещ център в областта на женското здраве, който ще покрива изцяло диагностиката и лечението на всички онкогинекологични заболявания и рака на гърдата, както и диагностиката на генетични заболявания. До 2 месеца ще открием лаборатория за неинвазивна диагностика на вродени заболявания за бременни, това ще стане рутинна процедура в България. Засега тези изследвания се правят в чужбина.

- Какво е мястото на неонатологията сред приоритетите на болницата?

- Тук се намира най-мощната неонатология в България, където се гледат и деца по 500-600 г. Тя бележи много сериозни успехи в последните 10 г., а държавата инвестира значителни средства и в материално-техническата база, и в човешкия фактор. Това нарежда нашата неонатология сред първите в Европа по успеваемост в отглеждането на новородени с екстремно ниско тегло.

– Това обаче е много скъпа дейност, която не е докрай финансирана. Как се справяте?

- Разбира се, че би било хубаво финансирането да отговаря на средноевропейското за тази дейност, защото квалификацията на нашите специалисти не е по-ниска, а консумативите и апаратурата са еквивалентни. Недофинансирането е най-вече за сметка на труда на лекарите и акушерките. Болницата обаче е единен жив организъм и този месец повишаваме заплатите на акушерките в неонатологията, оценявайки тяхната сериозна отговорност и факта, че те се раздават до краен предел в работата си.

– По какъв механизъм осигурявате увеличението?

– Предимно чрез оптимизация на администрацията в болницата, за да спестим пари.

Неонатологията е приоритет за болницата и сме

готови да

работим с всички

родилни звена в

страната,

вратите ни са отворени - и за неонатологията, и за 3-те клиники за рискова бременност. Както знаем, процентът на бременностите след асистирана репродукция скочи драстично в цялата страна и нашите клиники по рискова бременност са отворени и тези жени имат възможност да родят при нас.

– Д-р Праматарова, как се финансира неонатологичното лечение?

– Само чрез клиничните пътеки на здравната каса. Както е известно, в пътеките няма остойностяване на различните дейности и изследвания поотделно, не се калкулира и трудът на лекарите и акушерките. За едно дете може да са направени десетки скъпи изследвания, но това не променя стойността на пътеката. Специфичното в нашата работа е, че дете, родено примерно 700 г, стои в клиниката по 4 месеца. През това време различните етапи на лечението се финансират чрез различни пътеки, иначе е невъзможно да се осъществява тази дейност. Тя е тежка, изисква огромен ресурс, силни болнични структури и затова частните болници например се пазят да откриват неонатология. В САЩ неонатологичните грижи се плащат по 350-400 долара на ден.

- Какви са случаите на недоносеност при вас?

- В “Майчин дом” идват жени с рискова бременност от цялата страна - с диабет, тромбофилии, с данни за хронично фетално страдание, със заплашващо преждевременно раждане. Хубавото е, че колегите от страната се научиха да изпращат тези бременни тук да се следят, да се лекуват, ако трябва, а след раждането на недоносените деца те се поемат от неонатология с най-високото 3-о ниво на компетентност. В сравнение с преди 6 до 10 г.

днес идват

повече жени с

рискова

бременност,

насочени от

своите лекари

Самите колеги осъзнават, че колкото и те самите да са добри специалисти, ако в болницата няма интензивно неонатологично отделение, такива бебета са обречени. За 2016 г. от общо 4012 новородени при нас 736 са недоносени. От тях пък 70 деца са родени с тегло под 1000 г. Те изискват много активна реанимация, интензивни грижи, скъпо лечение.

- На какво се дължат все по-добрите резултати в съвременната неонатология?

- Успеваемостта зависи от много фактори, професионализмът е един от водещите. От медицинска гледна точка промяната в цялостната прогноза и оцеляването на недоносените деца дойде с въвеждането на лечението със сърфактант. Това е повърхностно активно вещество, което се синтезира от зрелия бял дроб при доносените деца. Той поддържа алвеолите отворени и осъществява адекватен газообмен на кислорода. При недоносените сърфактантът е в недостатъчно количество и трябва да се “внася” отвън, впръсква се в трахеята. Препаратът е много скъп, около 700 лв. за флакон, а за някои деца се прилагат и по 2-3 флакона. Преди години го отпускаше МЗ, сега болниците трябва да си го купуват, като е калкулиран до известна степен в клиничната пътека. Случва се при някои бебета цялата пътека да се изразходи само за сърфактант. Има и други скъпоструващи лекарства. Стига се до избор - или качествена медицина на световно ниво, или заплащане на персонала. Иначе клиниката е оборудвана с най-съвременна апаратура, нищо не ни липсва. Всички лекари са с по 2 специалности, 4-ма са с докторски дисертации.

- Проф. Николов, има ли интерес към неонатологията от специализанти?

- Като единственото университетско звено, което обучава с курсове за придобиване на специалност по неонатология, с курсове за следдипломно обучение на неонатолози и като място за практическо обучение, Клиниката по неонатология в “Майчин дом”

изпълнява с

отговорност и

желание

функциите си

Естествено, има нужда и от повече специализанти. Те са обвързани с новата наредба за специализациите, по която заплащането на специализантите произтича пряко от финансите на болницата. Това е причината да нямаме толкова специализанти, колкото бихме искали. В подобно положение са всички специалности и всички болници.

Неонатологичната дейност в нашата клиника се осъществява в 2 сектора за здрави деца, 1 сектор за наблюдение на рискови деца и 1 сектор за интензивно лечение. Двете структури за интензивно лечение са основно ремонтирани и обновени. Болницата приема нормални и рискови раждания от цялата страна, като основна част от рисковите са недоносените бременности. В “Майчин дом”, на фона на общия спад на раждаемостта в България и в София, броят на ражданията остава постоянна величина. Същото се отнася и за недоносените деца, при нас има и тенденция за увеличение. Повече са и бременните с диабет, с прееклампсия - с високо кръвно налягане, както и тези с различна степен на усложнението плацента превия, което е свързано с високото ниво на оперативните раждания у нас. Всяко цезарово сечение крие риск от последващи усложнения при нова бременност.

- Да разбираме ли, че и при вас важи абсурдният принцип на българските болници “Колкото повече работят, толкова повече губят”?

Д-р Т. П.: Точно така, особено важи за интензивните отделения.

Проф. А. Н.: “Губят” може би не е най-точно казано, но се увеличават разходите, които затрудняват системата. Този проблем е от години, очакваме съдействие в решаването му. Увеличаването на броя на недоносените бебета и съвременните изисквания за диагностика, активно и продължително лечение и проследяване съвсем естествено увеличават и разходите за тази дейност. Финансирането от страна на здравната каса чрез пътеките в много случаи се оказва недостатъчно и се налага болницата да

финансира тази

дейност със

собствени

средства,

изкарани чрез други дейности. Ресурсът, отпускан от НЗОК, е недостатъчен спрямо разходите, налагани от съвременните стандарти в медицината. Болницата няма дългове, но по този начин се затормозяват възможностите за преразпределяне на общите средства за други дейности - ремонти, инвестиции, заплати и др.

- В каква степен са недофинансирани ражданията?

- Едно раждане е остойностено на определена сума Х. Десет такива раждания генерират средства, които болницата получава от НЗОК. Едно тежко раждане обаче, с всичко, което се прилага за спасяване на живота на майката и детето, може да струва не колкото 10, а колкото 20 нормални раждания. Значи при всички случаи е необходимо да се увеличи цената на пътеката за нормално раждане - със 100 или 200 лв. например, но е задължително високорисковите раждания да се плащат от касата изцяло, в реалната им стойност. Те трябва да имат отделен статут в системата на клиничните пътеки. Отново поставяме този въпрос за решаване в национален мащаб, защото тази специфична дейност е национален приоритет и се нуждае от справедливо финансиране.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • А какво ще стане с 11-ото яйце в кошницата

    Тръгнат ли цените нагоре, няма власт, която да не се обърка и да не тръгне да търси някакви спасителни варианти. Ясно защо - защото избирателят ще е недоволен, меко казано. Та явно такива са и причините един вицепремиер да предлага таван за печалбата от хляба и още 9 важни хранителни стоки.  Да не се хващаме с “дребните” детайли - например ако
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,